Край Оходен жънат жито от времето на египетските фараони

публикувано на 20.07.12 в 13:06

Репортаж на Жоро Александров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ритуално зажънване на нива, засята с лимец, пресъздадоха край неолитното светилище във врачанското село Оходен. Артистичната възстановка на ритула е дело на театрална формация "ТЕМП", от Младежкия дом във Враца, с ръководител Георги Врабчев, който сподели:

"Това е, както обичаме да казваме- "втора серия" на една артистична реконструция, която направихме преди година в светилището край село Оходен, където засяхме една нива с лимец. Тази нива оцеля, лимецът избуя и дойде време за жътва.... Това е една артистична възстановка, в която има доста творческа фантазия. Все пак никой не може да ни сподели от времето на неолита как е било, затова ние залагаме на тази творческа фантазия, но ние се опитваме да пресъздадем тази езическа обстановка, когато се е зажънвала нивата. Това са едни много древни ритуали, за които се намират доказателства по нашите земи и по-специално край светилището в Оходен."

Лимецът е култура, позната на човечеството още от преди 15 хиляди години. Учените твърдят, че тя представлява жито, с което са се изхранвали хората още по времето на египетските фараони. Богат на протеини, лимецът представлява изключително силен антиоксидант и биопродукт с добри лечебни свойства. Истинска лековита храна, повлияваща се сравнително слабо от климатичните условия, при които се отглежда. Гърците наричали лимеца "tiphe", турците "siyez", а руснаците "оркиш или полуполба", а за французите и италианците той е просто "малката спелта".

Историята на лимеца започва още в дълбока древност- археолози твърдят, че тази пшеница е била консумирана преди повече от 15 000 години в земите около делтата на река Нил. Траките пък са използвали еднозърнест лимец- доказателства в подкрепа на това твърдение са открити в тракийските могили. Неслучайно учените приемат древната пшеница за една от най-здравословните храни, тъй като покълналите зърна са носители на готови за усвояване витамини, ензими и минерали.

Край врачанското село Оходен обаче се бяха събрали не за да доказват качествата на културата, а за да възродят нейното отглеждане от времето на неолита по нашите земи. Светилището на 8000 години край Оходен даде възможност на творците да развихрят своята фантазия в опит да ни върнат хилядолетия назад във времето.

"Обикновено върху олтарите се освещават свещените сърпове, с които ще се извърши зажънването на нивата. Всъщност ние не жънем самата нива, а само зажънваме. Първите класове, които се ожънват от нивата, трябва да бъдат ритуално изгорени- като така ще бъдат принесени на олтара на Царя-Жрец, а със събраното жито ще бъдат омесени първите ритуални хлябове. Те пък ще бъдат изпечени върху каменни огнища."

Георги Врабчев признава, че докосването до ритуала е мистичен, древен и много красив акт, който си заслужава да се види и преживее.

Денят на зажънването също не е избран случайно- на 19 юли т.г. бе първото новолуние от лятното слънцестоене. Самата култура пък беше засадена ритуално на 23 септември 2011 година, когато беше денят на есенното равноденствие. Врабчев признава, че и това не е случайно:

"Всички тези неща се извършват в конкретни дни... Древните народи и племена са познавали тези дати и са съобразявали живота си с тях. Разбира се, в такъв ритуал трябва да присъстват и четирите стихии- и земята, и водата, и огънят, и вятърът, защото в тяхното единение се получава онази илюзорна магия, която прави живота по-хубав и с по-силна вяра в бъдещето. Всеки открива по нещо свое в този ритуал, всеки потъва в него. Има много неща, които карат съвременния човек да направи своята възхвала към природата, към възраждащата се природа, към урожая, към хляба, който ни храни и доава живот на човека. Това е и посланието на този ритуал: Нека възродим природата, нека я върнем на Боговете, а те да ни я подарят отново."

Театралите от група "ТЕМП" си свършиха работата, археолозите да му мислят- тях ги чака горещо лято. Държавата- в лицето на областна администрация- им отпусна 15 безработни, които да помагат на разкопките, предвождани от Георги Ганецовски. Артефакти от неолита не липсват, а аз съм сигурен, че много скоро отново ще се говори за неолитното светилище край Оходен, защото то е побрало историята.

Сред гостите, които наблюдаваха ритуала, бе заместник кметът на Община Враца Красимир Богданов. В жътвата се включиха и участници в сдружението "Слънце и луна". Специално за уникалното събитие в Оходен пристигнаха доц. Мария Гюрова от Националния археологически институт, Боряна Матева- директор на музея в Исперих и Иван Лишков от сдружението "Бъдеще в миналото". Доц. Мария Гюрова предостави за ритуала дървени сърпове с кремъчни зъбци, с каквито преди 80 века се е извършвала жътвата. Такива зъбци бяха намерени и в местността "Валога". Археологът Георги Ганецовски, който води разкопките, показа на гостите последната находка от мястото- нефритен амулет на богинята майка в родилна поза. Амулетът е с големина около 2 см. и е уникална находка, защото е една от трите, намирани до момента в България.

По публикацията работи: Жоро Александров

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Край Оходен жънат жито от времето на египетските фараони

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

За БНР

Радио Видин