Абсурден ли е видинският панаир и трябва ли да го има? Това е темата на рубриката "Абсурдизми" в "Посоките на делника". Оказва се, че Видинският панаир съществува от 1896 година, когато по подобие на Пловдивския същата година била организирана изложба на селскостопанска продукция и в крайдунавския град.
"Създаваме панаира не за сеир, а да се види какво вършат стопаните през годината", пише в протокола от заседанието на тогавашните първенци на града.
През годините панаирът е изгубил първоначалното си значение. И тазгодишното му издание премина под звуците на поп и фолкмузиката (слава Богу, че тази година поне чалгата беше ограничена), и на димящите скари. Търговия и безплатни концерти привличаха посетителите. Какво си спомнят видинчани за истинския панаир, за панаира от "онова време"?
"Едно време на панаира се показваха най-фините стоки, ресторантите също бяха на много високо ниво- разликата със сегашния панаир е огромна. Аз съм оптимист и тази година очаквах нещо различно, поне можеха да се направят някакви
стабилни постройки, а не с тези шатри и палатки... Панаир обаче трябва да има, това е единственото достъпно развлечение за повечето хора в региона"- казва видинчанка на средна възраст в анкетата на Петър Антонов. Друг допълва, че на панаира сега е пусто без някогашния му символ- тополите...
"Преди демокрацията беше подредено и чисто, имаше различни изложения, всяка вечер различна програма. Хубаво е да има панаир, нека хората се събират и обменят опит. Да отиде човек, да изяде по две кебапчета и да изпие една бира, и да се чувства щастлив, защото едно време животът беше весел, сега е мръсен..."- казва друг анкетиран.
"Селски панаир"- отсичат някои видинчани, но дори и те са на мнение, че панаир трябва да има.
Къде отиде истинският Видински панаир? Какво стана с тополите? И защо останаха само в спомените и душите ни- тема, определено не безразлична за видинчани и заслужаваща отново и отново да се връщаме към нея.
Стабилизиране на подкрепата за присъединяване към Еврозоната отчитат социологическите проучвания през лятото, докато продължава постепенният преход към общоевропейската валута в България. През юли агенция "Алфа Рисърч" проведе третото по ред проучване в рамките на цялостния мониторинг на обществените нагласи във връзка с присъединяването на..
Според данни на Агенцията по заетостта в края на юли регистрираните безработни в бюрата по труда са били 150 000. Безработицата е била на ниво от около 5,29%, но за съжаление има една част от хората, които нито учат, нито работят, често не се и регистрират в бюрата по труда. Ние се опитваме да достигнем именно до тях, за да може и те да имат..
Ще помогнат ли мерките на държавата срещу необоснованото поскъпване ? Защо се вдигнаха цените? По-ниска ставка ДДС (Данък добавена стойност) за храни и лекарства предлага икономистът Румен Гълъбинов . В "Гледна точка" в "Посоките на делника" попитахме и какво мислят хората. Близо 74% от българите в последните седмици усещат увеличение на..
Реформа във ВиК сектора предвижда новият Закон за ВиК. Законът за ВиК е внесен в края на последната сесия на Народното събрание, разпределен е по комисии, като водеща е регионалната. Предстои разглеждане в постоянните комисии и внасяне за първо гласуване в НС. Според гражданите проблемите с водата са няколко: "Ние сме от село и..
Екипът на Радио Видин гостува на село Железна, община Чипровци. Едно невероятно китно, красиво, подредено и чисто селце, което се е разположило в подножието на Западна Стара планина – от двете страни на река Огоста. Само на 2 километра е от общинския си център Чипровци и на 32 километра от областния град Монтана. Старото име на Железна е..
В пет области в страната - Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил и Смолян над 40 % от населението са пенсионери по данни на НОИ (Национален осигурителен институт) и НСИ (Национален статистически институт). Освен че рефлектира върху качеството на живот, застаряването поставя предизвикателства пред социалната система и икономиката на страната. В..
Средната брутна месечна работна заплата през второто тримесечие на 2025 г. e 2572 лв. и се увеличава спрямо първото тримесечие с 5,3%, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Образование" - с 21,2%, "Държавно управление" - със 17,9%, и "Добивна..