За Хан Кубрат, християнството и уроците на историята

публикувано на 03.12.12 в 17:19

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес в "Калейдоскоп" ви пренасяме в една от залите на училище "Св. Св. Кирил и Методий"- в граничното северозападно градче Брегово, където гост бе директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Поводът за това: проф. Димитров донесе и подари на училището една безценна реликва- копие на пръстена на Хан Кубрат. Защо точно сега? Защото през отиващата си вече 2012 година се навършиха 100 години от едно епохално откритие- на 29 май 1912 година в землището на село Малая Перешчепина, област Полтава, Централна Украйна, след случайно попадение на местни хора, археолози припознават гроба на легендарния български Хан Кубрат. Археологическата находка дава основания за преосмисляне на смятаните до тогава за непоклатими исторически твърдения за консолидирането на Велика България и за властването на Кубрат.

Аргументите си за това проф. Димитров представи в беседата си с ученици от училището-домакин, като припомни категоричната си позиция, че създаването на Велика България от Хан Кубрат през 632 година е българо-византийски проект- исторически факт, който още не е намерил място в учебниците по история.

"Промените в учебниците ще се случат най-рано след 20-30 години", призна професорът. И преди да предаде копието на пръстена на Хан Кубрат на директора на училището Илияна Кръстева, разказа истинската история на реликвата- история, в която участва от първо лице:

"В договора, който беше сключен с тогавашния СССР, беше записано, че не трябва да правим копия на паметниците, които ни изпращат. Само че в една безлунна нощ, чувствайки че скоро контрагентът- СССР, ще изчезне от правния мир, влязахме с моите реставратори в експозицията и направихме копия на тези прекрасни паметници. Между тях и на пръстена, който според мен е най-ценен, защото именно той доказва, че там, край Полтава, е бил погребан създателят на нашата държава."

Днес в "Калейдоскоп" слушаме много българската музика на група "Епизод" и си говорим за старата българска история- далеч назад- преди повече от 13 века. За да чуете и всички вие- уважаеми слушатели на РАДИО ВИДИН от Българския Северозапад, какво разказа пред младите хора в Брегово директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров; какво го питаха децата; какви съмнения мъчат днес българските специалисти по родна история; защо има и ще има разминаване между написаното в учебниците и съвременните исторически разработки- един урок, доста различен от познатите ни от учебниците...

"Има документ- има история. Няма документ- няма история. Така че историята е такава, каквато са я написали нашите предшественици. Някъде да сте видели в нашата история измислен факт?! Историята е като всички други науки- тя се развива. Как да кажем категорично кога е създадена българската държава, когато не беше известен гробът на Кубрат?! Новите факти са основание за анализи. Но те влизат в учебниците най-рано след около 20-30 години, това показва практиката"- обяснява проф. Димитров.

В училище "Св. Св. Кирил и Методий" Брегово всичко е история. Всяка стена, всеки ъгъл, всяка ниша са пръвърнати в кътчета оживяла българска история. Тук вече имат пръст от гробната могила на Кубрат, подарена им от Величкия епископ Сионий, Викарий на Видинския митрополит Дометиан. Дарът стигнал до граничното градче благодарение на живеещи в Украйна бесарабски българи.

Според проф. Димитров анализът на археологическата находка край Полтава, в Централна Украйна, известна като съкровището от Малая Перешчепина, разкрива нови неоспорими исторически факти. И води до преосмисляне на ранната ни история. Особено след разчитането на надписите на пръстените през 80-те години, което дава на изследователите увереността, че именно това е гробът на българкия владетел.

"Смятам, че това е вече доказана теория. Както бихме казали днес, това е един общ българо-византийски проект. България си е независима държава. От съществуването й обаче изгода имат както българският политически елит, който може да развива страната си при максимално благоприятни обстоятелства, така и Византия, която е защитена от една приятелска държава от север- от Белград до устието на Дунав. Тази държава, начело с християнски владетел, е един сериозен страж. Защото в тази епоха християните не воюват с християни. Кубрат управлява в мир около 30 години. През това време двете държави обменят стоки, обменят хора.

Но най-важното, което получаваме, е християнството. Постепенно България се евангелизира. А християнството ни прави европейци, защото е в основата на европейската цивилизация"- обобщава проф. Димитров, който направи и личен подарък за училище "Св. Св. Кирил и Методий" Брегово- икона с ликовете на патроните.

А аз гледах любопитните очи на децата и се питах дали преосмислянето на старите ни знания през този еврохристиянски ъгъл ще ни направи малко по-уверени, по-силни и по-последователни в изграждането на европейското ни настояще? Предците ни многократно са доказвали, че примиреното подчинение не е сред "добродетелите" на българите, колкото и на някои от новите политици днес да им се иска да ни вкарат точно в такъв мисловен модел. Историята не е единствено колода от имената на победителите. Нито само безрезервно доверие към хроникьорите. Познанието за историята никога няма да е пълно докрай, ако не сложим в пейзажа и онази привидно необяснима атавистична памет за рода, която не се губи, не може да бъде убита, нито подменена. Памет, която е в кръвта ни. Която ни кара да се съмняваме, да проверяваме отново и отново, и да не спираме да търсим древните си корени.

Фоторепортер Пламен Генчев

По публикацията работи: Ваня Минева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

За Хан Кубрат, християнството и уроците на историята

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

За БНР

Радио Видин