"Хайде да бягаме нагоре към небето"

Здравейте, уважаеми слушатели-приятели!

В празничния 31 декември 2012 година ние- дамският дует на "Калейдоскоп"- Ваня Минева и Нора Георгиева- ви каним да подслушаме заедно един предпразничен мъжки разговор между колегата от Враца Жоро Александров и познатия ви вече от други срещи в "Калейдоскоп" Борис Врачовски- журналист, фотограф, пиротехник, рационализатор, директор на собствен ВЕЦ, непоправим мечтател с пословично чувство за хумор! Мишена на раздумката днес са празниците- ще стане дума първо за удоволствието и риска да се ползва пиротехника, а после и за майсторлъка да подариш нещо хем ценно, хем уникално за нова година, без да си товариш семейния бюджет с големи харчове.

Но да караме по ред- първо за фойерверките, за самодейните бомбажии и за професионалните съвети за безопасност- за да внимавате какви ги вършите в тази празнична последна за 2012 година нощ, когато излезете под звездите в ръце с хвърлящите огън и произвеждащите много шум разнокалибрени фишеци. Защото, макар почти всички кметове на населени места в нашия регион да са издали заповеди, с които се ограничава и/или забранява използването на самоделни взривни устройства, бомбички, ракети, пиратки и други опасни за живота на хората средства, не се съмнявам, че точно в нула часа- на прага между годините- тази забрана ще бъде пренебрегната... Надявам се обаче внимателно да слушате, да чуете и да запомните онова, което може да ви е полезно. И моля, нека уважаваме и правото на другите да празнуват! А те може да не искат покривите на жилищните блокове да се превръщат в ракетни установки...

С усмивка разглеждаме днес новогодишния щанд с весели надежди на Борис Врачовски- антики с фолклорна възраст, аристократични уникати, стари книги, билки и рецепти от приказни времена... Всяка вещ е с история. Като всеки човек. Точно една такава човешка история, разказана от Борис Врачовски, избрах за финален акорд на нашия радио "Калейдоскоп" за 2012 година- историята на една млада жена, която много се разсърдила, когато той се опитал да я "извади от анонимност", след като тя спасила живота на непознат за нея човек. Защото многоизмерните и многоцветни хора тъгуват по простата човещина. Та затова разказаната от Борис Врачовски история ми се струва точен белег в душите ни, оставен от трудната 2012 година. Година, белязана от атентат; тежко земетресение; наводнения; хронично безпаричие и хронични социални, синдикални и съсловни протести... Но и година, в която аудиторията на една от най-популярните телевизии с национално покритие избра за личност на същата тази 2012 година нашия Марио- момчето от Белоградчик, което без да се замисли, просто по природен импулс, се отзова на вика за помощ на друго дете. Спаси го, намери му транспорт до най-близката болница и се прибра "у дома"- при своите възпитатели в детския дом на Белоградчик. Без усещането, че се е случило нещо необичайно. Този дом носи името "Надежда". От там Марио Тихомиров ни подари голямата надежда, че човечността я има. Нека през новата 2013 година й помогнем да се върне в душите ни- като намерим отново в себе си детето, чувството за хумор и способността да мечтаем без да си слагаме граници- както се казва в една песен- "Хайде да бягаме нагоре към небето"!