Кметският наместник на Медешевци: "Селският лекар няма пари за бензин и попът започна да ни навестява по-често"

публикувано на 25.01.13 в 12:01

Репортаж

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Слушателка на РАДИО ВИДИН сподели проблемите на едно малко село от община Грамада. То се казва Медешевци и вече отдавна е излязло от рамките на това, което е било преди години. От 222 къщи навремето, сега обитаемите са около 30. Оказа се, че ситуацията в това селце, наистина е тревожна.

"Лекар няма, магазин също. Идват по два пъти в седмицата да ни докарат хляб и другите неща, които сме поръчали", обяснява как тече животът в селото 53-годишният Валери Веков.

"Ние вече сме свикнали, като няма друга възможност, какво да правиш. Дори пресен хляб не знаем какво е. Тук карат само олио, обикновени бисквити и някакви сладки".

Въпреки, че в селото все още живеят 58 души, то е като призрачно- по улиците няма хора, в дворовете не се виждат домашни животни, не се мяркат дори котка или куче, както е в останалите села.

"Останали са само възрастни. Аз съм един от малкото по-млади жители в селото. Всеки се е скрил вкъщи. Няма деца, няма никой, само самотни хора", допълва Валери Веков.

Че животът в селото не върви на добре допълва и друг жител на Медешевци, бивш работник в помпостроителния завод във Видин:
"Пътят е непроходим. Тук един човек се разболя- линейката обаче не можа да дойде. Изчакаха първо да дойде снегоринът".

"От главната улица в селото е асфалтиран само километър", обяснява и Венчо Гергов, кметски наместник на Медешевци.

"Имахме възможност да направим само тази отсечка от пътя през 2006 година. Останалото е разбит път и кал. По улиците може да се минава само с гумени ботуши. Преживяваме някак си, макар да знам, че това не е достатъчно за тези хора".

"Тук имаме нужда от всичко- без изключение", включва се и друг жител на селото, бивш работник във "Видахим", а днес пастир в Медешевци:

"Съкратиха ни от "Видахим", без работа бяхме със съпругата ми 13 години, сега сме и без пенсия- документи подавам за пети път и пак нищо. Аз не знам мисли ли се изобщо за народа. А що се отнася до Медешевци, първото нещо, от което се нуждаят хората е магазин. Второто- здравен пункт.

Ръководството в Грамада трябва да обърне много сериозно внимание на такива села като нашето. Тук са останали хора на по 80-90 години, а автобус идва само във вторник и четвъртък.

"Търсим начини за справяне със ситуацията и ги намираме. С личния ми автомобил карам на хората всичко. Ако бяхте видели сутринта какво е било- трици, брашно, храни, само моето място беше свободно. А що се отнася до личния ни лекар, кабинетът му е в Буковец. Обслужва също Слана бара и

"уж", и Медешевци. Казвам "уж", защото преди идваше в петък, но от две години спря. На въпроса ми- Ще идваш ли в Медешевци, той отговаря, че ако има някой болен, да иде в Буковец. Не можел да идва в Медешевци, защото нямал бензин. В разговорите ни казва- Ако има някой болен, ти ми се обади! И като му кажа, че има, а той отвърне, че е във Видин... Това достатъчен мотив ли е, за да не дойдеш при пациентите си. В селото вече сме 58 души, а бяхме 62-ма. Другите починаха. Карам само ковчези. Свещеникът ни е в Грамада, но идва редовно. Той има бензин".

Такава е ситуацията в едно българско село през 21 век. А ако на някой от жителите му потрябва аспирин или най-елементарното болкоуспокояващо лекарство, в селото си имат специална система за доставка:

"Имаме си човек, който всеки ден пътува или до Медешевци, или до Милчина лъка. Това е началникът на пощата Емил Петков. Той се обажда на жена си във Видин, тя отива до аптеката и взима нужното лекарство. Понякога и аз ходя във Видин и после разпределям купеното. Друг голям проблем в Медешевци са кражбите, нещо характерно за село с преобладаващо възрастно население и много вече празни къщи. Ние тук сме уникални крадци- нищо не ти трябва, но отиваш и го взимаш. И да го хванеш, той казва не съм и край, точка по въпроса. Полицията би трябвало да знае кой краде. Още повече, че аз съм им казал кои са крадците. Ефектът засега е нулев. Нямам обяснения за това", допълва кметският наместник.

И така, тук вече никой не се връща. А и да го направи, то е само, за да установи, че родната му къща е разбита, вътре всичко е преровено и изпочупено, а много от нещата и откраднати. Нарицателен пример за това е къща в центъра на селото, която въпреки, че навремето е била "Образцов дом", както личи от табелката на портата, сега е изцяло разрушена и ограбена.

И тук си спомням думите на историка Трендафил Митев, казани в началото на годината:"България има проблем на проблемите. Ние се топим като държава, изчезваме като нация с всеки изминал ден".

Населението ни вече е под 7 млн. души, най-малко новородени от 1945 година насам, 183 напълно обезлюдени села. Това са част от демографски негативните тенденции, регистрирани през миналата година и включени в класация. Според създателя й проф. Трендафил Митев, тя няма за цел да прави медийни сензации, а да "бие камбаните" за пореден път.

По публикацията работи: Катя Борисова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Кметският наместник на Медешевци: "Селският лекар няма пари за бензин и попът започна да ни навестява по-често"

Какви традиции и обичаи спазваме на Бъдни вечер и Рождество Христово

Толовица- красиво, спокойно и безлюдно село

Стоил Цицелков: Нуждаем се от политици, не от партизани в окопите или знаменосци на средновековна чета

Справя ли се туризмът в условията на политическата криза?

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

За БНР

Радио Видин