Български емигранти:"На новото правителство ще му е много трудно"

На 13-ти март 2013 година, когато новото 13-то по ред правителство в новата история на България вече е факт, в "Другата истина" ви запознаваме с очакванията от него на български емигранти по света.

"В България се случва нещо много интересно- правят се на европейци и слагат едни такива европейски цени, които обаче никой не може да си ги позволи", казва Илиян Луцин, който живее в град Линц, Австрия.

"Знаем какви са заплатите особено в Северозапада- обикновено 300-400 лв. Явно нещо не е наред", допълва Луцин.

"Навсякъде в Европа, където стачкуваха, хаосът беше овладян, само в България- не", казва Зоя Младенова, която от 10 години живее в Гърция.

"Новото правителство трябва да вземе радикални мерки за намаляване на корупцията и контролиране на парите от Европейските фондове. Сега в България цари пълна безнаказаност. Ако ние не се оправим сами, ще дойдат от ЕС и ще ни кажат какво да правим, както е в Гърция. А това не е добър вариант", допълни Младенова.

"Във Валенсия сега е приказно, защото е сезонът на Фаите", казва в "Другата истина" и Румяна Атанасова, която от няколко години се е установила в Испания.

"Що се отнася до новото правителство, то мисля, че ще му е доста трудно. В момента хората са много подтиснати и страхът им от сложната политическа ситуация предизвиква много силен гняв".

В "Другата истина" се спираме и на друга интересна тема от последните дни- обстановката във Венецуела- страната с най-евтиния бензин/ само пет цента за литър/ след смъртта на президента Уго Чавес.

 

 

Наричат Венецуела страната на контрастите, така я представя и Марион Колева, следващата гостенка в "Другата истина". По професия е журналист, родена е в Лом, но голяма част от живота си прекарва в чужбина. Защитила е магистърска степен по "История на Америка" в Католическия университет в Каракас; член е на СБЖ; в момента е програмен редактор в ТВ7.

 

 

 

 

 

 

Автор е на пътеписа "Венецуела", за който е носител на ордена Андрес Бельо, стихосбирката "Отвъдни думи", новелата "Крилатата змия на пътя". През 2008година раззказът й, "Прости и забрави" е отличен на конкурс за емигрантски разказ.

 

 

 

 

 

 

"Във Венецуела попаднах в периода между 1990 и 2003 година". Чавес не беше случаен играч на политическата сцена в страната- идваше от военните и заявката му за политическия живот започна с един преврат през 1992 година. Тогава направи много добро впечатление на хората, защото се появи по телевизията и призова да бъдат прекратени военните действия, за да се избегнат нови кръвопролития. Пое цялата отговорност за това, което е направил и естествено влезе в затвора. По-късно президентът Калдера го освободи официално- това е прието в тази част от света. След като излезе от затвора, Уго Чавес "яхна вълната" на народното недоволство и съвсем честно спечели изборите. Той разшири още повече социалните програми и вместо да инвестира в развитие на икономика и образование, започна да раздава парите чрез социални придобивки на тази част от хората, която преди не беше усетила по никакъв начин присъствието на държавата. Така си спечели и много привърженици. Още преди да замина за Венецуела вече познавах страната. Спомням си за странни, дори невероятни истории- еднодневни опашки за бензин в страната, която е един от най-големите производители и износители на петрол. Това беше по време на двумесечната петролна стачка. Там съм стояла на по-големи опашки за бензин отколкото в София. Спомням си и други абсурдни неща- две враждуващи политически партии се срещнаха на една магистрала и играха футбол. По този начин направиха демонстрация как мирно трябва да се решават проблемите. Такова нещо не би могло да се случи в България, макар че е добра идея, от която биха могли да се възползват".