Валери Емилов: "Заминахме за САЩ за да дадем шанс на децата ни"

В "Другата истина" говорим за българските емигранти в САЩ.

 

Валери Емилов заминава от Видин за САЩ преди 16 години, след като жена му печели "Зелена карта". Семейството не изпуска възможността да отидат легално в Страната на неограничените възможности- заминават всички и се установяват в Сейнт Луис, щата Мисури.

 

"Не съжаляваме, че заминахме за САЩ", казва в предаването "Другата истина" по РАДИО ВИДИН 52-годишният видинчанин.

 

"Първите години сме имали много трудни моменти- не знаехме езика, а и докато си намериш малко по-платена работа...  

 

 

Основната причина да заминем за Америка беше желанието ни да дадем шанс на двете ни деца. И пак повтарям- не съжаляваме. Преди три години дъщерята се дипломира със специалност психология, синът е последна година компютърен инженер, а снахата пък учи архитектура. Надявам се за тях животът да бъде вече много, много по-лесен. Тук е трудно за това поколение, което гради основите.

 

 

 

 И има защо- на чуждо място, с чужди традиции, с чужд бит... Животът тук е много различен- няма нищо общо с начина, по който живеехме в България. Малък пример- тук всичко е на колела. Не можеш да отидеш пеша, дето се казва, да си купиш един хляб... Трябва да имаш кола, защото разстоянията са огромни. Но пък купуването на кола тук не е никакъв проблем- всяко семейство има по две-три. Преди години бяхме ходили при едни приятели в Италия, които си бяха купили чисто нов "Форд" и бяха много радостни. Като ми казаха каква е цената, на мен ми стана лошо- 22 000 евро.

 

 

Същата кола тук е около 14 000, като можеш да си я купиш за 5 години, с нула процента лихва и без капаро. Първите няколко дни в Орландо ми беше много трудно да се осъзная къде съм и какво правя тук. Притеснявах се много. Който каже, че е дошъл и е започнал без никакви проблеми- това просто не е истина. За мен голямата бариера беше езикът- ние не го владеехме. Въпреки това съпругата ми си намери работа още през първата седмица в един шивашки цех, където шиеха пердета.

 

 

 

Заплатата не беше голяма, но като за начало беше много добра. Аз 40 дни не можах да почна работа- не че нямаше. Работа имаше много, но се изискваше комуникация, която за мен на този етап беше трудна, дори невъзможна.

 

После намерих работа в един хлебозавод, където започнах да работя на миксер. Там работих около две години, след което ми предложиха, ако искам- да ме трансферират в друг град, защото фирмата много бързо се разрастваше.

 

 

Дори ми платиха самолетните билети- да отида на място и си избера къде да продължа. Аз избрах Орландо и цялото ни семейство се премести там. В този завод започнах като супервайзор и останах на тази позиция цяла година.

 

Тогава ми предложиха да стана мениджър по продажбите и аз приех. След това генералният мениджър се премести в Бостън и аз заех мястото му. На тази позиция останах последните три години, от общо 10 години работа в тази фирма.

  

Това беше добра работа, още повече за един емигрант, но успоредно с това беше и много отговорно и натоварващо. Напрежението там беше толкова голямо, че кардиологът ми ме посъветва да намаля темпото.

 

Послушах го и почти година не работех никъде. Ходех на фитнес и оправих кръвното си налягане и холестерола.

 

Започнах работа в една корабна компания, която превозва петрол и петролни продукти в Мексиканския залив, по Мисури и Мисисипи.

 

Работата е интересна и много спокойна. Имам много свободно време, което пък ми даде възможност през последните две години да уча в морско училище и след около година ще съм дипломиран капитан. В интерес на истината на 52-години да си третокурсник в морско училище е малко... Но пък това ти дава нови стимули и цели. Компанията, към която работя, е много добра. Тя е сред първите 500 в света, а петролният бизнес винаги е бил печеливш. Пета година работя тук и единственото неудобство е, че 28 дни съм далеч от семейството ми. Но пък после 14 дни почивам.

Формулата на успеха в Америка е много работа и сериозно отношение към това, което правиш", обобщава нашият земляк Валери Емилов. 
Още теми в предаването:

Между 20 000 и 200 000 допълнителни работни визи ще издават САЩ всяка година след 2015 година. Това предвижда споразумение, постигнато между Американската търговска палата и едно от най-големите профсъюзни обединения- Американската федерация на труда- Конгрес на промишлените профсъюзи. Сделката е част от мащабната имиграционна реформа- споразумението предвижда САЩ да издават десетки хиляди работни визи за нискоквалифицирани работници на квотен принцип по нова визова програма.

Екипи от инспектори по данъчните измами и здравни служители от Великобритания тръгват за България и Румъния. Те ще разговарят с местните правителства за начините да се убедят потенциалните имигранти, че Великобритания не е място, където могат да се ползват социални привилегии. Британското правителство реши да се откаже от рекламна кампания, с която да разубеди хората от двете балкански държави да идват на Острова. Вместо това министърът по европейските въпроси Дейвид Лидингтън заяви, че екипи от департамента за работа и пенсии са пожелали да убедят балканците, че улиците във Великобритания "не са павирани със злато".

Какво разказва за живота си в Масачузетс Александра Симеонова от Орешец, дни преди поредното й заминаване за САЩ и какви качества са нужни, за да успееш в САЩ, според най-богатия български емигрант там- Шевкет Чападжиев- всички интервюта и подробности по темите в предаването можeте да чуете в звуковия файл.