За цената на българските съкровища

публикувано на 22.04.13 в 15:41

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес в "Калейдоскоп" си говорим за остойностяването на националните съкровища. Нека си признаем- всеки от нас на определена фаза от живота си, си е пожелавал да намери, някак си така съвсем случайно, голямо съкровище. Пожелавано или не, но по ирония на Съдбата това- с намирането на съкровище, понякога все пак се случва. И тогава идват въпросите... Демоните на изкушението шепнат в едното ухо на късметлията, че намереното си е само негово, а социалният му опит и чувството за несигурност викат в другото му ухо, че всичко, което е в земята, е всенародно- т.е. държавно и присвояването му си е чиста кражба...

Иманярската треска и иманярството като бизнес, както модерно викат на препитанието днес, са две много различни хави... Но е добре да знаем какво казват законите на нашата държава днес. Защото те не винаги са казвали точно това. За събеседник по тази вечно актуална тема поканих директора на регионалния исторически музей във Враца- Илия Стоянов. А за да сме в атмосфера, отидох при него в музея- хем да ми покаже съхраняваното при специален режим на достъп Рогозенско съкровище, хем да си поизбистрим неяснотите около правото на притежание на нещо, което сме намерили случайно или нарочно в своя имот, в общинска или държавна земя.

Нещо повече- ако сме наследници на такива късметлии, можем ли да се надяваме на допълнителна облага със задна дата, така, както заявиха претенции към Панагюрското златно съкровище наследниците на тримата братя Дейкови, които са открили преди 64 години безценните съдове?

В тази връзка да припомним: в средата на месеца стана ясно, че Панагюрското златно съкровище пак си е у дома- за панагюрци завръщането на съкровището е празник, защото се случва в навечерието на Великден. В своя град експозицията ще остане до 16 май, след което златната колекция ще бъде върната в Националния исторически музей. Според колеги журналисти, присъствали на посрещането на златните съдове, оригиналът на Панагюрското златно съкровище е бил транспортиран при изключителни мерки за сигурност. Уникалният сервиз е изработен от 24 каратово злато. Според единствения човек у нас, които има правото да докосва с ръце златните съдове- Гавраил Лазов- безценното злато не трябва да се връща на наследниците на братята Дейкови.

Всеки би признал, че имането на пари е по-добрият вариант от нямането им... Само дето българинът е суеверен към готовански полученото! А и не само при нас е така- легенди за зла прокоба над открито в тъмна доба имане има във всички култури на Планетата. Днес нашият радио "Калейдоскоп" ни пренася в залата с Рогозенското съкровище на Врачанския исторически музей, където наш събеседник е директорът на музея Илия Стоянов. С него си говорим за новите търсачи на съкровища. Не е никаква тайна, че следите от "копачи" в нашия Северозапад продължават да се множат всеки ден...

Какво се случва с находките, намирани най-често от такива "специалисти"? Знае ли се на кого и при какви условия те предават находките?

Има ли организирани извън закона търгове на антики, ценни предмети, старинни оръжия?

И успя ли да постигне законодателят очаквания резултат за защита на българските богатства?

Какво се говори в средите на музейните работници за съществуването на т.н. иманярска мафия?

Говорим си с Илия Стоянов, а край нас меко греят среброто и златото на съдовете от колекцията на Рогозенското съкровище. Откритото в началото на 1986 година във врачанското село Рогозен съкровище е от тракийско сребро, като част от орнаментиката е изработена от злато. Това е най-голямото по своите размери съкровище, откривано на територията на България. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши- общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които са позлатени. Голямата част от Рогозенското съкровище се съхранява в Регионален исторически музей Враца, а 15 съда се намират на постоянен наем в Националния исторически музей в София.

Поради различията в стила и изработката на съдовете специалистите смятат, че те са били произведени по различно време, на различни места и от различни майстори. Което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на 6 до първата половина на 4 век преди Христа. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на Балканския полуостров.

Съкровището било открито на двe части. Първата част, която се състои от 65 предмета, е открита случайно през есента на 1985 година от Иван Димитров в двора на къщата му в село Рогозен.

Според местните легенди, Иван Димитров в продължение на три-четири месеца не съобщава за откритото богатство заради притеснения, че дворът му ще бъде разкопан от археолози и засаденото в градината ще бъде съсипано... Когато селскостопанският сезон завършва, домовладиката занася откритите предмети на тогавашния кмет на селото- Борис Драмкин. Това става през януари 1986 година.

Кметът веднага преценява, че това е наистина една много ценна находка и веднага се обажда в Регионалния исторически музей Враца за откритото имане. Археолозите Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов реагират веднага и в същия двор- на четири метра разстояние от първия куп- откриват още 100 предмета. Върху няколко от съдовете е открит надпис с името на одриския цар Котис, а върху един от съдовете стои името на сина му- Керсеблепт.

Общо съдовете от Рогозенското съкровище тежат повече от 20 килограма. Съкровището е обявено за находката на века. Днес тази безценна колекция е на специален режим на охрана.

Добре защитени са от злонамерени хора, алчни иманяри и безродни авантюристи българските съкровища- в това ни увери в "Калейдоскоп" директорът на Регионалния исторически музей във Враца Илия Стоянов.

Безценните колекции като Панагюрското, Рогозенското и съкровището от Могиланската могила- известно като златото на Тракийската принцеса, са наше национално богатство.

Те са наша историческа памет и нашето самочувствие пред света.

Този мост между памет и бъдеще сега го пазим ние- днешните българи. Дано се справим по достойнство.

Фоторепортер: Светослав Цветанов.

По публикацията работи: Ваня Минева

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

За цената на българските съкровища

БНР подкасти:

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

За БНР

Радио Видин