Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Любомир Бояджиев: "Хората на излизане от театъра не обръщат кофите за смет, а се сещат, че могат да погледнат звездите"

Имало едно време едно средностатистическо българско семейство, в което мъжът и жената- хора вече в златната възраст- си мечтаели да се спасят от сивата мъгла на безпаричното оцеляване с едно малко чудо- да им паднат, така, пари отнякъде... Ама много пари! И защото приказките трябва да са поучителни, Илко Иларионов създава една точно такава история- почти истинска, почти взета от "натура" и пресъздадена на сцената почти без завеса, кръстена просто "Молба до Господ". Молба, защото всичко в тази история тръгва от горещо пожеланото от двама души общо чудо:
 
"Да свърши това безпаричие, Господи! Да имаме достатъчно и за боза, и за баничка! А не всеки ден да избираме или... или..."- скромно желание на рано демобилизиран военен и рано свалена от сцената актриса, които толкова са затънали в битието, че почти са забравили защо са заедно. Почти, защото както във всяка приказка, и в тази- за да се случи чудото- трябва да има винаги и по мъничко "почти"... И тръгва от сцената една хем приказна, хем делнична история за една почти забравена любов- почти задушена в грижи, съмнения, недоверие, издребняване, хитрувания и изневери... Но добре, Господи, че всички тези битовизми са почти, та в отмятането едно подир друго на явни обвинения и дълго крити грехове, един мъж и една жена успяват да проумеят, че са не просто двама съквартирани в този живот, а са две души, които се обичат. През истински смях и истински сълзи тази хем приказна, хем делнична история преживяват на сцената отново и отново актьорите от Драматичен театър "Драгомир Асенов" Монтана Ирина Димитрова и Любомир Бояджиев. Живеят без завеса час и половина от живота на един мъж и една жена, така, като го е създал авторът на пиесата "Молба до Господ"- Илко Иларионов и както го е режисирал Юри Статков. Мъжът и Жената- Любомир Бояджиев и Ирина Димитрова- са наши събеседници в "Калейдоскоп" днес- за да си говорим за изхабените фалшиви истини и възможните вълшебни приказки. Разговорът ни върви в опаковката от песни на Тодор Колев.

Изкуството възпитава развличайки, казват класиците. Казват още, че няма по-голямо удовлетворение за актьора от това да усмихне един тъжен човек... Ако е успял, след лежерно изпратената към притихналата зала реплика-точка на спектакъла, публиката е на крака. Актьорите се покланят. Наричаме този поклон финален. Но дали поклонът и аплаузите са край на общуването на актьорите с публиката- питам уморената и трепереща още в кожата на своята сценична героиня Ирина Димитрова:

"Създадохме този спектакъл с много любов. И искрено се надявам тази любов да е прескочила рампата и да е влязла при хората, при публиката. Нашите двама герои са истински- човешки съдби с мечти, караници, недоразумения... всичко, което го има в ежедневието. В този час и 40 минути са събрани различни житейски ситуации, от които всяка по отделно са се случвали и се случват в живота ни. Когато те са събрани на куп, за актьора е много тежко- защото се влиза от емоция в емоция. В същото време е и прекрасно. Слизаме от сцената уморени, щастливи, малко замаяни..."

"Обич е посланието на нашата пиеса"- пише в програмата на спектакъла "Молба до Господ" на Илко Иларионов. Но може ли да има "Щастие за всички и никой да не бъде пренебрегнат"- както мечтаят в "Пикник край пътя" фантастите братя Стругацки? И не се ли уморява душата на човека от дългогодишното безрезервно обичане? Питам директора на театър "Драгомир Асенов" в Монтана- Любомир Бояджиев:

"Светът се крепи на три основни стъбла- истина, добро и красота- цитирам по памет Солженицин. Ние- които сега работим в театъра, сме малко луди хора, защото театрите вегетират. Да питам ли кому беше нужно да се прави тази рИформа и да се унищожават единствените културни институти в малките населени места?! А и там театърът е нужен. Хората на излизане от театъра не обръщат кофите за смет, а се сещат, че могат да погледнат звездите. Търсят, питат се от кога не са прегръщали човека до себе си... А в същото време- когато те се прибират у дома, ние излизаме от работа и сядаме да пием по една ракия... Може би и затова ни зарязват жените и си отиваме ненавреме- с разбити сърца..."
 
Да, никога на българския театрал не му е било лесно... Влезе ли се в темата за актьорското битие, има и пристрастия, и откровения. Говорим си днес Любомир Бояджиев- роден в Ямбол на 20 февруари 1950 година; завършил актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов"; работил в театрите в Монтана и Ямбол; записал в сценичната си биография запомнящи се роли в спектаклите "Честна мускетарска", "Езоп", "Иван Шишман", "Царска милост", "Дивият ангел", "Януари", "Суматоха", "Бряг", "Зидари", "Жорж Данден", "Укротяване на опърничавата", "Снаха", "Женско царство", "Макс и Мориц", "Когато гръм удари", "Кой ми сви панталоните" "Догодина по същото време", "Селото на таласъмите"... Носител на редица награди... С два инфаркта и право на пенсия по болест... Но! Останал на сцената въпреки реформата- или може би за да спасява както може обичаната професия именно от нея- от "рИформата"...

"Тази реформа е геноцид над провинциалните театри"- категоричен е актьорът.
Минути преди края на днешния радиокалейдоскоп питам позналия много пъти горчивината на отговорността да спасява своя театър директор Любомир Бояджиев- има ли надежда българските държавни мъже да си върнат уважението към българското изкуство?

"Може би ако хората, които вземат управленски решения, бяха и хора, които реално работят и са професионалисти в същата сфера... Но за последните 20 години това май не се случва у нас. Аз от политика не смятам, че разбирам. Ясна ми е нашата мисия- на артисти, които трябва да отговарят на естетическите потреби на своята публика- в неголемите градове и малките населени места. Защото е лъжа, че столични трупи ще дойдат в Димово, Вълчедръм, Лом или Бойчиновци. Ние сме тези, които сме с нашата публика. Може не винаги да сме й достатъчни, но се стараем..."

Разговорихме се днес с актрисата Ирина Димитрова от драматичен театър "Драгомир Асенов" Монтана и директора на театъра Любомир Бояджиев. Започнахме от тъжно-смешната драма на един мъж и една жена, която те пресъздават в пиесата на Илко Иларионов "Молба до Господ", за да влезем от там в темата за изхабените фалшиви истини и възможните вълшебни приказки в драмата на съвременния български театър. А третият ни "събеседник" в предаването бе музиката на Тодор Колев- който- с правото на преминалия в Отвъдното класик- ми се иска да цитирам преди финалния аплауз на днешния радиокалейдоскоп:

"Имало едно време в България много приятни семейства, да знаете! Много приятни семейства- български, с много хубави хора- българи, отворени, услужливи, възпитани, любезни. Човеци в тая държава е имало!... Кажете на децата си! Може би някой ден пак ще има..."
По публикацията работи: Ваня Минева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00