Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво е усещането да преплуваш Дунав и защо това не се случва във Видин през последните 10 години?

Почти приключи лятото и намаляха плажовете по реката. Помислих си, че трябва да чакам половин година, за да мога да популвам отново. Присетих се и за ежегодните преплувания на Дунав, които се правят в Силистра, Лом, Ново Село. Някак си изгубих нишката при Видин. Защо в нашия крайдунавски град не се организират преплувания на реката? От детските години си спомням как бащата на моя приятелка ни научи да плуваме на плажа на 120 във Видин- казвахме му чичо Венци. Той говореше как се правили тези водни състезания и се събирали повече от 100 участници и хиляди наблюдатели. При тези спомени ми стана любопитно да разбера за вълнението и трепета от масовите преплувания на реката след 60 години. За да разбера къде се изгуби нишката, потърсих Даниел Дамянов, от видинското сдружение "Достоен живот". Дани е един от хората, успели да преплуват Дунав през 2003 година. Тогава е и последното организирано състезание.

"Още в детската градина, може би първа или втора група съм бил, когато един съгрупник преплува Дунав. Беше огромно събитие поне за мен, защото се чудех как тази голяма река може да бъде преплувана от такива лапета като нас"- удивява се, като се връща в спомените си Дани.

Кое ни пречи да организираме такова състезание? Според Дани застоят е свързан с незаинтересоваността на институциите- местната управа, областната администрация, а не липсата на средства или желание на видинчани.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

Най-вълнуващото е, че Дани и неговият приятел и председател на Сдружение "Достоен живот" Митко Николов са хора с ограничена мобилност, които не са се уплашили от предизвикателството да влязат във водата и през 2003 година и доказали, че могат да усетят тръпката от забравената традиция. Дани разказва как всички около тях са ги гледали с неодобрение и тревога, но след продължителни разговори между Дани и организаторите от Община Видин и представителите на Българския червен кръст, все пак двамата приятели се потапят във водите на реката. И не само, че са допуснати до състезанието, а и успешно преплуват Дунав.

"Искахме да покажем на хората с увреждания в града, че когато човек има желание, увреждането не е пречка или оправдание. Малко се шашнаха организаторите, но ги уверихме, че няма нищо страшно. Сложиха ни предпазни жилетки, имаше две лодки със спасители от двете ни страни и бяхме напълно защитени."

С годините преплуването на Дунав се превърнало в сбъдната мечта за Даниел.

"Не съм чувал да има човек в инвалидна количка, който да го е направил", казва той и допълва с трепет: "Това си е моето постижение!"

Видинските деца за жалост не могат да се докоснат до тези състезания днес и това ги лишава от възможността да развият способности по плуване и въобще да се запалят по този спорт. Докато разговарях с Даниел Дамянов си спомних за отминалото детство, как очаквах да дойде събота и неделя, за да отидем всички деца от блока на Дунава, да плуваме, да скачаме в реката и да играем там.

"Когато се къпехме като деца в реката, по-големите батковци ни наблюдаваха и пазеха, като пораснахме ние се научихме на същото- да пазим по-малките от нас. Това лято не виждам тази традиция при децата."

Дани бе сигурен, че ако отново се възобнови преплуването на Дунав, ще има голям интерес от страна на хората във Видин. Завършихме разговора, обгърнати в носталгия за детските години, за реката, като неизменна част в живота ни и редовните масови преплувания на Дунав. С оглед на казанато до тук се надявам, дори се моля, този път някой от старите организатори да прочете написаното и чуе казаното, за да бъдат възобновени плувните състезания.

Оставам с надежда и многоточие тази история, и припомням архивни материали за състезанията, през какви етапи e преминалo преплуването на река Дунав през годините. Те са оставени от нашия покоен колега, спортния журналист Хари Яръмов:

© Снимка: Личен архив на Росен Ракаджиев

"В далечната 1960 година, през месец юли, първите 65 смелчаци покориха организирано реката- стартът бе край румънския бряг, срещу крепостта "Баба Вида", а финалът- на пристана срещу художествената галерия "Никола Петров", където тогава още не бе построена защитната стена и имаше понтон за спортни лодки. Първите участници получиха грамоти, значки "ПРЕПЛУВАЛ Р. ДУНАВ" и специални щамповани фланелки.

Сред първите, преплували реката, е и майсторът на спорта Росица Дочкова, която по онова време е още ученичка в Гимназията и се записва за състезанието, без знанието на родителите си... Преживяното е било толкова силно, че тя и до днес пази значката "ПРЕПЛУВАЛ Р. ДУНАВ"...

През 60-те и 70-те години Видин бе притегателен център за организирани групи от "Левски" София, от Кърджали и Пловдив. При нас организацията бе на ниво- медицинско обезпечаване, два съпровождащи лодките катери, спасители, които съпровождаха плувците... И нека припомним, че досега нещастен случай при преплуването на Дунава нямаме! Пример за участия в преплуването и обезпечаване на безопасността на участниците даваха деятелите на Морския клуб Тома Пеков, Михаил Георгиев, Петър Тодоров Занзи, както и спортният деятел и бъдещ председател на дружество "Химик" Антон Душанов. Сред първите участнички при жените бяха шампионките и медалистките по гребане Капка Врачанска, Маргарита Младенова, Стоянка Георгиева, Маргарита Димитрова, която по-късно се посвети на треньорството по плуване в град Лом.

Амбицията да бъде покорена реката се предаваше "по наследство". Сред традиционните участници бяха тримата лекари- братята Бурян, Людмил и Илия Калчеви. Преди две години заедно с дядо си преплува Дунава и 8 годишният четвърти по ред Илия Калчев- "най-младши", който учи в София."


Оставам с надежда, че разказът на чичо Хари ще бъде прочетен от организаторите и ще обновят преплуванията на реката. Преди една година си казахме сбогом с Хари Яръмов и днес почитаме паметта му с този кратък, но вълнуващ спомен за масовите преплувания на Дунав.
По публикацията работи: Лора Русинова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Людмила Макавеева, кмет на село Аспарухово

Кметът на Аспарухово: Инфраструктурата ни е най-добра в цялата община

Рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Аспарухово , община Медковец. Сравнително оживено и много поддържано село в Северозапада.  Посреща ни Людмила Макавеева - млада и мотивирана дама, която заема поста от 2011 година. Преди да стане кмет е работила като секретар в кметството, а за кратко и като счетоводител. Споделя, че в малките..

публикувано на 19.09.25 в 11:10

Александър Михайлов: Летаргично общество сме, което е загубило протестната си енергия

Петият вот на недоверие към правителството влезе в парламента.  Акцентът му е провал на правителството в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, който води до задълбочаване на проблема със завладяната държава, до липса на справедливост и до обедняване на българските граждани.  59 народни представители са вносители, но се очаква подкрепа от..

публикувано на 18.09.25 в 11:00

Плащат ли навреме данъците си жителите на Северозапада?

Голяма част от българските общини имат значителни резерви за по-високи приходи от местни данъци без да вдигат ставките, а просто като подобрят събираемостта им. Това показва традиционното проучване на Института за пазарна икономика за събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и на данъка върху превозните средства във всички 265 общините..

публикувано на 17.09.25 в 10:45

Събужда ли се Европа?

Европа трябва да се бори за своето място в света, за своето бъдеще и за свободата сами да определяме съдбата си. Такива са част от посланията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която произнесе своята реч за състоянието на Съюза.  "Сега е моментът за Нова Европа, за да може Съюзът да оцелее и да запази своето място..

публикувано на 16.09.25 в 11:50

Приключили са ремонтите в училищата в община Ружинци

Извършени са необходимите ремонтни дейности в трите училища в община Ружинци , така че да посрещнат на 15 септември децата в нормални условия, каза общинският кмет Александър Александров. Ремонтите са извършени със средства на училищата. "Дворовете се поддържат в много приличен вид, така че да е приятно на всички деца. Детските градини са..

публикувано на 15.09.25 в 10:35
Трайка Трайкова- началник на РУО-Монтана

Над 11 хиляди са учениците в област Монтана

Училищата и детските градини в област Монтана са готови да посрещнат своите деца и ученици, каза Трайка Трайкова- началник на Регионалното управление на образованието в Монтана: "Тази година на училище тръгват 11 275 деца, от които близо 900 са първокласници. Като най- многобройни са децата в община Монтана, следвани от Лом и Берковица."..

публикувано на 15.09.25 в 10:10
Лорета Колева, началник на РУО-Враца

РУО-Враца: Най-много ученици има в община Враца, най-малко – в Хайредин

Учениците в област Враца за учебната 2025-/2026 година са 15 772-а. Това е прогнозен брой на базата на миналогодишните данни, така че е възможно да има известна динамика, каза Лорета Колева- началник на Регионалното управление по образованието във Враца. "Ние на 15 септември до обяд събираме точна информация и тогава бих могла да съм съвсем..

публикувано на 15.09.25 в 10:05