Живот, отдаден на пшеницата

Много са последователите на Тодор Рачински, някои вече не са между нас, но всеки един от тях е категоричен, че пшеницата е смисъл на неговия живот. 45 години проф. Иван Панайотов работи върху генетиката и селекцията на пшеницата, но първите му стъпки започват именно под ръководството на Тодор Рачински. Ето какво си спомня той: "През 1967 година се явих на конкурс за редовен аспирант в Института по пшеницата и слънчогледа в Генерал Тошево. Тодор Рачински беше в изпитната комисия. Той беше първият човек, с когото започнах работа. Той беше и мой консултант в бъдещата ми генетическа и селекционна работа. След смъртта му, поех огромната отговорност да продължа неговата работа. Ролята на Рачински в българската селекция има решаващо значение, защото той е основоположник на една нова възможност в селекцията, чрез използване на нов генетичен материал, чрез който продуктивността на пшеничените сортове у нас се увеличава значително. Ной е родоначалник на сортовете с ниско стебло, устойчиви на полягане, висока продуктивност на класа и високо качество на зърното. Тогава това направление в световната селекция беше нещо ново. Тодор Рачински е наша, българска скъпоценност, национален капитал. Във времето на разрушаване на народността, на науката, на селското стопанство и всичко, създадено с много труд, трябва да запазим нашите национални ценности"- каза Иван Панайотов, д-р на селскостопанските науки, професор селекционер, създател на новия сорт пшеница НОВЕ. Той не пропусна да каже, че в онези времена Тодор Рачински е световно известен и признат, а всъщност е бил скромен и искрен човек.

Тодор Рачински е човекът, който създава най-висококачествените сортове пшеница у нас като "Русалка", "Славянка", "Юбилей", "Лудогорка", "Чародейка" и „Тошевка", "Пряспа" и "Янтър". Той пръв оценява и използва световните селекционни постижения и ги въвежда в селскостопанската практика в България.

Именно затова задачата на всички онези, които са се докосвали до личността на Тодор Рачински, е да съхранят паметта му. Правят го- 9 години след смъртта му, през 1989 година името на големия български учен- селекционер и генетик, е вписано в "Златната книга" на Института по изобретения и рационализации в София. Това е признанието на държавата. Същата година в гр. Генерал Тошево е открито и земеделско училище, чийто патрон е Тодор Рачински. На 11 май 1995 година е учредена фондация на името на Тодор Рачински. Нейна основна цел е да бъде уважен живота и делото на селекционера, де се извади от анонимност труда на селекционерите и семепроизводителите. През 1997 година на мястото, на което е загинал- край института в Генерал Тошево, е поставен каменен къс, взет от подножието на връх Околчица. За него напомня и паметна плоча, поставена на родния му дом във Враца. Сборник с всичко, написано от Рачински за пшеницата, книгите "Без памет няма бъдеще" и "10 години фондация "Тодор Рачински", редица организирани прояви и дни на пшеницата, са все онези късчета съхранена памет. И до днес неговото дело продължава да живее, защото и до днес някои от неговите сортове се използват и заемат не малка част от засетите посеви. Много е направено, но със сигурност може още. Защото Тодор Рачински е една от малкото безспорни личности, отдали живота си за развитието на българската аграрна наука и българското земеделие. Да, развитието не може да спре, несъмнено селекцията се развива, под различни форми. Независимо от това, примерът на нашите предшественици, поставили и развили основите на българската селекция ще остане съхранен за поколенията- така завършва публикацията на проф. Иван Панайотов в юбилейния сборник по повод 80-годишнината от рождението на селекционера Тодор Рачински.

В "Земята, която ни храни" отскачаме до село Гюргич, община Ружинци. "Липсата на питейна вода компенсираме с хубава ракия"- така се шегуват в селото и макар да нямат канализация, автобус или аптека, например, селският казан е известен в три области. Не случайно той е първото нещо, което се вижда от всеки новодошъл. В Гюргич се гордеят с ракията, която правят. Наричат я дори "гюргишка юнашка" ракия, защото в местния казан се варят големи количества - трябват поне 200 кила джибри или плодове, за да тръгне най-малкият от трите им казана.

"Хубавата ракия става от хубав материал. За да стане хубава ракия, трябва да й се направи препек. За мен хубавата ракия е около 50-52 градуса, ако е с по-нисък градус, вече е патока"- каза пред Катя Борисова една от жените, окупирали казана в Гюргич- Лилия Иванова.

А за да научите повече за гюргишката юнашка ракия- чуйте звуковия файл.