Мариана Еклесия: "Докато съществува България, ние не трябва да забравяме подвига на нашите национални герои и личности"

Мариана Еклесия е писател и журналист, скулптор и краевед. Отдадена искрено на православието и родината, тя написва книга за Анастасия Димитрова- създала първото девическо училище през Възраждането. Мариана нарича животоописанието "романа на живота ми".

 

Книгата "Сън срещу събота" е съчетание на трите й любови- словото, пластиката и родолюбието. Тя първо прави скулптура на голямата просветителка, а след това тръгва по пътеките на живота й. И създава памет за тази велика българка. По инициатива на Мариана и с неуморния й труд, в Плевен, по повод на 170 години от откриването на девическото училище, е открит музей на образованието през 19-20 и 21 век. Той се намира в новото училище, което вече носи името на възрожденската будителка. И така- за Анастасия Димитрова е днешният ни разговор, който аз бих нарекла и урок по родолюбие.

"Когато писах, бяха на 35 години и се страхувах- не знаех дали съм достойна, дали имам право да пиша. За мен тя така или иначе остана една светица. Преди два месеца я предложихме с писмо от училище "Анастасия Димитрова" в Светия синод да бъде канонизирана за светица. Тя е една изключителна национална личност и времето на писането за нея за мен бяха свети мигове."

Мариана се подготвя две години за книгата на живота си- данните за възрожденката са оскъдни и непълни. Писателката се впуска с благоговение в разказа за първата учителка:

"Все пак, с тази зора на Възраждането започва голямата светлина на просвещението на жените. Ние знаем, че тя е първа българска учителка, но не знаем, че до 1840 година, под влиянието на законите в османската империя, българските девойки са оставали без просвещение, безбуквени, неграмотни. Строгият дамаскинар е забранявал на момичетата да учат! Те трябвало да стоят в къщи, да тъкат венчални дарове, да бъдат покорни на родителите си, а след това и на мъжете си. Седемгодишната Анастасия Димитрова е взета от бедното си семейство в Плевен и е осиновена от майката на епископ Агапий (епископ на Врачанска епархия), майка Евгения. Изпратена е в Калофер да се изучава там на четмо и писмо при родолюбивите калоферски учители. В училището, което тя открива в Плевен, в началото са били записани само около 15-20 момичета. Те са писали върху пясъчни сандъчета, а малко по-късно върху восъчни дъсчици с калем. Използвали са и взаимоучителните таблици, създадени от Неофит Рилски. Голямата ми радост беше, че Общината в Плевен ми възложи написването на тази романизирана биография. Мисля, че тази книга ще има бъдеще, защото докато съществува България, ние не трябва да забравяме подвига на нашите национални герои и личности."

Марияна Еклесия няма колебание за това какво ще прави занапред- както и до сега, ще буди паметта ни и ще бъде извор за доброта и човечност. Пожелавам го и на вас, уважаеми приятели!