Една севернячка на Перперикон

"Историята трябва да се преживява, към нея човек трябва да е обърнат с всичките сетива, не само с очите- със слух, обоняние!"- разбирам ясно тези думи на Павел Петров, директор на Регионалния исторически музей в Кърджали, когато посещавам Татул и Перперикон- пак по негова поръка. Тракийскте паметници доказват още едно твърдение на историка- че "фундаментът на европейската цивилизация е тракийската култура".

Двете мегалитни светилища са толкова великолепни и внушителни, че директно те пренасят в друго измерение и епоха. За да се потопите напълно в това приключение и да осъзнаете какво ви се случва, трябва добре да сте си научили урока или да сте с водач, който да ви ориентира във видяното.

Перперикон се намира на 15 км североизточно от Кърджали. От София може да се стигне по добре поддържаните пътища София-Асеновград-Кърджали и София-Хасково-Кърджали. Самото светилище се извисява на скален връх на височина 470 м. и е разположено на площ от около 12 кв.км. Разкопките там започват през 2000 година, разкривайки голям скален град, чийто разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.

Според извършените археологически проучвания, най-ранните следи от живот са от каменно-медната епоха (5 хиляди год. преди Христа), а първият си голям разцвет скалното светилище преживява по времето на критско-микенската цивилизация на Троя и Микена. От онази древна епоха е и едно от уникалните открития на Перперикон- надписи на Линеар А, които днес се съхраняват в музея в Кърджали. Повече за тях ни разказва Павел Петров:

"Надписите са открити върху брус, т.е. много преди минойците в Източните Родопи е съществувал Линеар А. Един от големите проблеми е, че нямаме много писмени знаци на Перперикон. Но имам вътрешното чувство, че там някъде има библиотека и тя един ден ще бъде открита."

На базата на богатите артефакти археолозите изграждат хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало прочуто в древността прорицалище, посветено на бог Дионис. Според Херодот то е било равно по слава на светилището на Аполон в Делфи, а оракулът гадаел толкова добре, колкото и древногръцката пророчица. От древните текстове става ясно, че в родопския храм на Дионис са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. Александър разбрал там, че ще завоюва Азия и Света, а римляните, че ще станат световна империя.

В архитектурен план Перперикон се състои от четири части: мощна крепост, Акропол, в най-високата част на хълма; Дворец-светилище, северно и южно подградие с изсечени в скалите улици, жилищни сгради и храмове. Разбира се, не трябва да се пренебрегват и множеството селища в подножието на хълма, процъфтявали в плодородната крайречна долина през 1-4 век.

Перперикон напълно съхранява значението си в християнската епоха. Тук е открит уникален каменен амвон от базилика, в който през 5 век е служил Никета, епископ на Ремесиана, който масово започва покръстването на живеещото тук население. Амвонът е пренесен в музея в Кърджали за да бъде съхранен, а на Перперикон е направено копие.

Преминавам през каменните разкопки, през историческите пластове, удивлявам се на предците ни и техните познания за света, на техните представи и философски виждания. Впечатлена съм от уменията им на изследователи и на близостта им с природата. Физически усещам чувството на гордост, което изпълва гърдите ми- кеф ми е, както се казва, мило ми е, че това са наши предци, и ми е малко криво- не съм сигурна дали те биха се гордели с нас- потомците... Така се сещам за още един момент от разговора ни с Павел Петров- за родолюбието:

"То е и чувство, и емоция, но преди всичко- мъдрост. Нямаш ли знанията, не можеш да бъдеш патриот. Всичко друго е една лъскава маска. В моя съзнателен живот 22 години минаха да покажа фундамента на европейската цивилизация- тракийската."

Задължително е и посещение на Татул. Скалното светилище се намира в община Момчилград, Област Кърджали. Светилището представлява скален масив, а върхът му- пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. На върха й се намира скална гробница с яйцевидна форма и квадратен отвор на покрива. Датиран е от края на V и началото на ІV хил.пр.Хр. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона.

Светилището преживява своя първи голям разцвет през ХVІІІ-ХІ век пр.Хр. Тогава около него е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношения. Открити са стотици култови предмети- глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце. При разкопките през 2004-2007 година са намерени и уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ- три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска. Според археолога Николай Овчаров в светилището се намира храмът на митичния певец Орфей, но това е твърде спорна хипотеза.

През следващите епохи мястото продължава да бъде притегателен център. Финалният етап от живота върху хълма край с.Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени 8 гроба. Татул е типичен строеж от познатите ни като "циклопски" строежи- огромни каменни блокове са подредени в строг ред- наистина е чудно как човек е успял да ги нареди един върху друг. От тук идва и името на този вид строителство- строени от митичните циклопи, а не от човешка ръка.

И двата обекта са предизвикателство и е добре да сте с удобни обувки. Като време Перперикон отнема поне 2-3 часа с екскурзовод, а Татул- около час. И двете места са великолепни за снимки.

Двата мегалитни паметника не са всичко. Оказва се, че в този край има неподозирано от мен количество обекти за посещение.

"189 обекта са! Трябава да се видят още крепостта Амонек, крепостта Вишеград, по пътя за Златоград- гробниците, римската вила Армира- при Момчилград, крепостта Лютица, първите светилища на най-древните заселници, Кромлеха (мегалитен кръг) край село Железино, село Пелевун."

На края на този разказ, уважаеми приятели, ми се иска да ви кажа някакви много силни думи, с които да накарам всеки от вас да тръгне по кривите и разбити пътища на Родината и да види тези уникални творения на нашите предци. В сърцето ми е топло и обично. Иска ми се всеки българин да изпита това и да се зареди със светлата енергия на нашето минало. Не само защото е извор на гордост, но най-вече на опит и мъдрост, от които днес имаме голяма нужда.