Сърбия започна да връща на българи наследствени земи на нейна територия

В "Другата истина" днес говорим за двувластните имоти. След прилагане на клаузите на Ньойския договор, само от Видинско и Кулско са откъснати селата

Бракевци, Градсково, Злокучене, Ковилово, Халово, Църномасница, Шипиково Велики Ясеновец, Мали Ясеновец и тази част на Брегово, която се оказва на сръбския бряг на Тимок.

Договорът е подписан от българска страна на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски. Говори се, че заради тежките клаузи в договора, след подписването той счупил писалката... Вървят и легенди, че домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал. Това е според историята. Според новите правила обаче, след приетия през 2012 година Закон за реституцията, българите вече могат да заявяват претенции към имотите, които са принадлежали някога на семействата им и да добият собственост над тях. Срокът за това изтича в края на годината.

Това бе поводът да посетя едно от разделените български села- Градсковски колиби, в община Бойница. Кметът на общината- Анета Генчева, заяви за Радио ВИДИН, че засега при нея няма постъпили молби за съдействие.

Отчасти отговор на въпроса, защо все още няма хора, които да търсят земите си в Сърбия, даде Димчо Иванов. Години наред той е бил кмет на Градсковски колиби преди 1989 година:

"Малко са хората, които имат имоти там, защото когато нашите деди преди години са се преместили тук, са уредили отношенията си за наследствените земи със своите роднини, които са останали в Сърбия. Може да се окаже, че у нас е останала по-голяма част от земята, защото селото е останало в

Сърбия, а тук- при нас, са били земеделските имоти. Нашето семейство още тогава- при разделянето на селото, са се оправили. Моят дядо е минал да живее тук, а сестрите му са останали в Сърбия. Имотът, който е имал там, е отстъпил на сестрите си, а те пък са му дали нивите си тук."

 

 

 

Как се живее в село, където къщите са разделени на километри една от друга, пътят е ужасен, кабелите на старите електрически стълбове наскоро са били нарязани и откраднати, няма лекар и аптека, няма магазин и дори кръчма?

"Трудно"- е отговорът на една от най-възрастните жителки на селото Любка Георгиева, която целия си живот е прекарала в Градсковски колиби. "Не можем да зимуваме вече на село и смятаме да заминем при сина във Видин. Със съпруга ми станахме на по 80 години и вече ни е трудно сами. Преди години тук имаше живот. Сега обаче всички се изселиха и останахме само възрастните. Когато и ние си отидем, тук ще остане пусто. От трите къщи, които са в този район, две вече са празни. Ние също имаме роднини от другата страна на границата, но връзката ни с тях вече не е така силна. Поддържаме я само чрез младите, но и те рядко се срещат. Не знам какъв е животът на българите в Сърбия и не се интересувам. Тук си имаме наши проблеми. Младите са по държавите- отишли са слуги на чужди хора. Внучката ми е в Германия, внукът и снахата- в Италия. Вярно е, че в собствената държава е по-добре да останеш, ама като няма работа..."

Обезлюдяването на българските земи край границата ни със Сърбия продължава вече десетилетия. Няма хора, няма и претенции към двувластните имоти. В същото време се оказа, че претенции има от Сръбска страна. И то точно за ниви в землището на село Градсковски колиби.

"Нашите роднини от останалото в Сърбия село Градсково не живеят зле", разказа кметският наместник на селото- Верка Вълкова.

"Аз имам брат, който е там. Не сме водили разговори за това, как живеят българите в Градсково, защото той не се е оплаквал. Когато се срещаме, си говорим за нашите си проблеми. Обикновено си говорим на влашки, но брат ми знае и български. Той се занимава със земеделие- има комбайни и трактори и си обработва земята. Отглежда и животни. Преди да се пенсионира работеше в една кланица в Зайчар. Последния път, когато му ходих на гости, не забелязах и оня край да е кой знае колко развит- същото е като при нас. Селото обаче е по-голямо от нашето. Преди и от там имаше много работници в Германия, но се върнаха в родното си място. Не знам дали има асимилация на българското малцинство в Сърбия. Не съм питала брат си какъв се чувства- повече българин или повече сърбин."

И още теми в "Другата истина" днес:

Художничката Соня Русков ще открие утре първата си самостоятелна изложба у нас. Тя ще бъде представена от акад. Светлин Русев. Соня Русков живее и работи

в Германия от години. Художничката споделя, че за нея е истинска радост да се завърне в родината си и да представи творбите си пред българска публика. Като възпитаник на Художествената академия в София, с магистратура по реставрация, Соня е работила по възстановяването на стенописите в някои от най-известните църкви и манастири в България. От 13 години художничката живее в Германия. Тя прави редица самостоятелни изложби и нейни творби се показват из цяла Европа и Африка. Заедно с това Русков намира време и да ръководи проекта "Мостове в изкуствата", в програмата "Култура и училище" в Германия.

Подробностите по темата и целите интервюта - в звуковия файл