Засяхме житото, време е да зазимим и дръвчетата

Днес в "Земята, която ни храни":

* тъжният разказ на Димитър Йорданов Георгиев, известен в Бойница като Митко Карбински- земеделец и животновъд- може би един от последните в Бойница;
* има ли държавна политика по отношение на селското стопанство- ще чуем и скромното мнение на Цветана Миронова от Бойница;
* директорът на земеделската дирекция във Видин Личко Луков с подробности около есенната кампания и агрокултурата на земеделците-има ли я или не съвсем;

* за предзимните грижи за овощните насаждения си говорим със Сашка Георгиева-отдел "Растителна защита" в Областната дирекция по безопасност на храните.

© Снимка: Пламен Генчев

Екип на "Земята, която ни храни" гостува в Бойница- общината, печално известна като най-бедната в Европейския съюз. Както навсякъде, и тук пенсионерският клуб е мястото, където местните се срещат, играят шах, четат вестници и бистрят политика. Срещаме се с Димитър Йорданов Георгиев. За него хората казват- това е Митко Карбински- известен в цялото село, цялата община и цялата област като най-добрия животновъд. Гледа крави, овце, кози и прасенца-прасенцата за себе си.

"Дойдох, видях, ожених се, останах- по 22 постановление. Животновъдството ми е хоби. Някога беше добре- започнах работа в ТКЗС-то като технолог, след това започнах и самостоятелно"- разказва Митко. Години по-късно, за съжаление може би е един от последните животновъди в Бойница, защото вече е проблем и изхранването на животните, заради липсата на ливади, и изкупуването им- на животните, и на млякото:

"Имам 13 крави, и над 50 овце- събрах ги, за да мога да получавам субсидии, но се оказа, че никой не изкупува овче мляко"- споделя Митко и си спомня, че някога в селото е имало 28 хиляди овце, а в селската мандричка са предавани всекидневно по 12 тона овче мляко. Това вече е минало, а самият той не е обнадежден, че секторът ще се съживи: "С тези неуредици как да стимулираш младите хора да се занимават със селско стопанство"- пита риторично. Има и още един проблем- Митко се самоосигурява като земеделски производител от 2003 година. Предишните 15 години му се губят....а тогава той е дал своя дан на държавата...

В разговора се намесва и председателят на Клуба на пенсионера Цветана Миронова, според която няма никаква държавна политика:

"Кой каквото иска да приказва, трябва да има планово стопанство, за да се знае кой какво произвежда и къде ще го продаде. Освен това, образованието трябва да е съобразено с всеки един регион, да се обърне внимание на подготовката на ученици според необходимостта на общините от съответни кадри. Трябва да има стимул- стипендии за хора, които остават да работят по селата"- категорична е Миронова.

Кой каквото засял- засял, останалите ще сеят напролет- есенната кампания е втората тема в "Земята, която ни храни". Почти 100 % от подготвените площи във видинска област са засети с есенници. С пшеница в областта са засяти малко повече от 326 000 декара, с ечемик- 24 550 декара, тритикалето е на площ от 600 декара, има и засята зимна маслодайна рапица- тя е около 37 хиляди декара. Заради разликата в сроковете на засяване, пшеницата в региона се намира в различни фази на растеж, но при благоприятни условия, ще презимува нормално- това каза директорът на Областна дирекция "Земеделие" Личко Луков. Той посочи, че сега не е необходимо подхранване на посевите, всичко би трябвало да се направи преди сеитбата.

"Наблюдавам, че нашите земеделци нямат голям опит при сеитбата на рапица, затова посевите не са добре гарнирани, плевелите надделяват и растенията не се развиват нормално. Това се отразява и на добивите"- каза още Личко Луков. Той призова стопаните, особено тези, които отглеждат животни, да залагат на сеитбата на тритикале- култура, която е по-надеждна от царевицата, заради есенната сеитба. Иначе всичкиесенни култури се развиват добре, а по посевите не се наблюдават неприятели над прага на икономическа вредност. Сега остава да си пожелаем пухкава снежна покривка, за да може житото да презимува нормално.

В "Земята, която ни храни" остана да разберем от какви грижи се нуждаят овощните насаждения преди зимата.

"Правилното съчетаване на агротехника и химическа борба с вредителите и неприятелите е в основата на добрата реколта"- категорична е Сашка Георгиева- отдел "Растителна защита" в Областната дирекция по безопасност на храните.
Ето и нейните съвети:

"Прекопайте градината, съберете изсъхналата и изгнила шума под дръвчетата и около тях, махнете изсъхналите и болни клонки и кора, и ги изгорете, "изкъпете" дръвчетата за дезинфекция, варосайте стъблата им, за да имате добра реколта. И за всичко се допитвайте до специалисти."

Още полезна информация за грижите за овошките- в звуковия файл.