Сурови наказания за бракониерите искат ловци

Темите в предаването днес:

* Ще говорим за по-тежките наказания, които ловците искат да бъдат налагани на бракониерите;

* Ще научите как откриха активния туристически сезон мездренските планинари и какво планират за тази година;

* Тази седмица отбелязахме Световния ден на влажните зони. Едно от тези места в България е остров Ибиша. Ще разберете как е възникнал острова и защо има важно международно значение.

Бракониерството да води до затвор, предлага Съюзът на ловците и риболовците в България. Управителният съвет на Националното ловно-рибарско сдружение е подготвил предложения за новия Наказателен кодекс, в частта му "Лов". Те вече са изпратени до Директора на Изпълнителната агенция по горите. Основният мотив за исканите промени в Наказателния кодекс е изводът, че бракониерството е един от най-сериозните проблеми на ловното стопанство на България през последните 20 години. Резултатите от усилията за неговото ограничаване у нас са незадоволителни, най-вече поради несъвършенства на нормативната уредба. Практиката досега показва, че почти всички производства по Наказателния кодекс за бракониерство, биват прекратявани от прокуратурата още във фаза досъдебно производство, поради "ниска обществена опасност на извършеното деяние". Това, вместо да налага респект на всички нарушители, действа точно обратно- създава чувство за безнаказаност в определени групи граждани.

За коментар потърсихме ръководителя на Ловно- рибарско дружество Видин Илия Георгиев. Той обясни, че е участвал в общото събрание, когато е взето решението и е запознат с причините за исканите промени:

"Разкрити бракониери като убийци на мечки, например, и хвърлени в затвора, няма. Само се глобяват с някаква незначителна сума. По Закон трябва да се вкарат в затвора. Ние имахме вече два случая на заловени бракониери. За наша радост не са ловци, това бяха хора от частните охранителни фирми- трима души, двама от тях- от Монтана. Засякоха ги с топлинен уред от "Гранична полиция" и вече са предадени на прокурор. Сега Законът предвижда глоби за бракониерите от 500 до 10 000 лева, в зависимост от дивеча. Най-голяма е глобата за мечката, чийто отсрел е забранен, както и за благородния елен. Дивата коза също е забранена за лов."

Очаква се новият Закон да бъде внесен за разглеждане в пленарна зала. С Илия Георгиев разговаряхме и за отстреляния дивеч през този ловен сезон. Ловът за всякакъв дивеч приключи в края на януари.

"Дивата свиня повсеместно се настани в районите на нашите дружинки. Може би зависи от храната. Ето- в Дунавци имат остреляни 5 прасета тази година. Най-много прасета имаше в Балкана, понеже там на 5-6 метра от гората хората садят царевица, сд която се хранят прасетата. Имаме заповед на министъра на земеделието, че бележки за отстрел на хищници ще се дават от 1 март. Хищниците бяха без заплащане, сега в новата заповед пише, че за хищници ще се плащат 7 лева, за отстрела на другите животни парите остават същите."

© Снимка: Община Мездра

Втората тема в "Еко Свят" е за дейността на Спелео клуб Мездра. Клубът доби сериозна популярност в България и зад граница.

"През миналата година ходихме на експедиция в района на Димитровград, където открихме 3 нови пещери, едната от които е пропаст 70 метра. Посетихме и две хоризонтални пещери. Ние направихме едно изследване на 8 от карстовите извори в района. Изследвахме замърсяванията на тези карстови райони, в които се губи водата", каза пред Петко Котларски председателят на клуба.

Мездренските планинари откриха активния туристически сезон с еднодневен излет в района на Лакатнишките скали.

"Няма сезон за туризма. Ние правим всяка година през декември закриване на туристическата година и през януари го откриваме сезона. Януари месец ходим или на Карлуково, или на Лакатник, тъй като използваме железницата. Част от нашите спелеолози се спуснаха до заслона "Орлово гнездо". Бяхме 30 човека, а към нас се присъединиха двама туристи от Австрия и 4-5 членове на врачанския спелеоклуб", разказа Ангел Цветков пред Петър Антонов.

Мездренските планинари планират да направят през тази година експедиция до Швейцарските Алпи. Иначе програмата им предвижда всеки месец по една масова проява.

В началото на февруари отбелязахме Световния ден на влажните зони. Това е третата тема в днешното предаване.

"2014 година е обявена от ООН за Международна година на фамилното земеделие. В тази връзка темата на кампанията за отбелязване на Световния ден на влажните зони бе "Влажни зони и земеделие: Партньори за растеж". Повече от 130 страни са приели и прилагат Рамсарската конвенция. В България тя влиза в сила от 24 януари 1976 година. Към момента у нас местата, обявени за Рамсарски, са 11 с обща площ 35 273 хектара. На територията на РИОСВ Монтана е разположен остров Ибиша- Рамсарски обект с площ 372 хектара. Международната значимост на остров Ибиша се определя от наличието на най-голямата у нас смесена чаплово-корморанова колония. Част от територията на острова е поставена под строга защита като поддържан резерват", каза за РАДИО ВИДИН Алексиния Николова, есперт в РИОСВ Монтана.

Всяка година в отбелязването на Световния ден на влажните зони се включват учениците от еко клуба към ПМГ "Св. Климент Охридски" в Монтана.

"Нашият еко клуб съществува 15 години и отбелязваме деня традиционно. И тази година децата се включиха активно в това, което планувахме. 7 и 8 клас организираха интерактивни игри, които включваха ребуси с понятия от областта на влажните зони и намиране на обект по описание. Освен това направиха и презентация за водолюбивите птици. По-големите се включиха в експозиция от фотографии. С част от фотосите те се представиха и в един еко календар, който направиха за 2014 година", разказа за проявите по повод Световния ден на влажните зони ръководителят на клуба Мимия Докова.