"Неделник" от 13.04.2014 година

Рубрика "Мъжки работи"

Цветница, Цветница- хубав празник, но се оказва, че е и последен ден за риболов преди забраната, която влиза в сила от утре. Тя ще продължи до 23 май. Все пак от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури са оставили шанс за любителите риболовци, защото има и свободни зони, където на воля  можем да се отдадем на страстта си. И така,  за Северозапада това са:

В област Видин- река "Тополовец" в участъка от моста на главен път Е-79 (Чобан кюприя)  до село  Слана Бара,  язовир  "Дъбравка" в община  Белоградчик и култовият язовир "Кула" до град  Кула. В област  Враца слуката може да си опитат рибарите на язовир "Сухият скът", на река Ботуня от моста на село Ракево по поречието на реката до моста на село Добруша в община Криводол и на  река  Скът от "Мишонски мост" до моста в центъра на град  Мизия. За област Монтана риболовът е разрешен в язовир "Огоста" в района на баластриерите, в землището на село Горно Церовене и обозначения участък, находящ се на 400 м западно от водовземната кула до началото на полуостров "Расника". Риболовът е разрешен и на  баластриерните водоеми до река Огоста в землището на село Громшин в община Бойчиновци, както и на баластриерните  водоеми до река Огоста в землището на село Долно Белотинци и още на блатото в квартал  "Момин брод" в град  Лом. А след като успокоихме рибарите, да послушаме отново хубава музика....

Днес скъпи приятели ще си поговорим за ножовете. За ножовете не просто като едно продължение на ръката, с което си служим в ежедневието, а за това- какво е да имаш нож и защо ние мъжете обичаме това на пръв поглед обикновено сечиво. Има много умни мисли и поговорки, посветени на ножа, от рода на: "Свободата е нож с две остриета"; "В него хляба, в него и ножа." И една, която лично аз, много харесвам: "Остри ли са ножовете в един дом, мъж има в него." Тук ще си позволя да цитирам сайта KnivesBG.com

"През вековете ножът е изиграл своята огромна роля при оцеляването на човешкия вид. Използването на саморъчно направени сечива е една от отличителните характеристики между хомо сапиенс и останалите животни. Дори имената на епохите в историята се именуват спрямо материалите, от които са правени сечивата, използвани от човека- каменна, бронзова, желязна. Цивилизацията с по-несъвършено въоръжение обикновено губела войните и дори изчезвала от лицето на света. Ножът през времето се е превърнал в неразделна част от света на човека, като го съпътства през целия му живот. В повечето култури младежът обикновено преминавал границата от дете към мъж едва след получаването на оръжие. Като ритуал по възмъжаването си той трябвало да се докаже като ловец и воин, достоен да защити и изхрани семейството си. Ножът станал и необходима част от бита, използван при лов, земеделие, като инструмент при различни занаяти, обработка на материали, ежедневни задачи и други. Заемал е основна роля в някои религиозни практики, жертвоприношения и ритуали. Обикновено владетелите били удостоявани с оръжие, което се предавало от баща на син и било символ на държавността  и закона." Край на цитата.

Уважаеми приятели, сигурен съм, че повечето от вас знаят, че едно старо поверие гласи че, нож не се подарява. Когато подаряваш на някого нож един вид ти му подаряваш смърт. Друго поверие е че подареният нож "прерязва" добрите отношения между двама души. Ножът все пак е един много красив, функционален, а в миналото- важен и ценен предмет, и той се е подарявал, и все още се подарява. За това, когато се подарява нож, получателят го заплаща с дребна сума пари и така го откупува. При плащането трябва да изречете:

"Ако ме обичаш, както аз те обичам, никой нож не може да ни раздели." По този начин приятелството ви ще бъде спасено. За ножовете ще си поговорим с Тихомир Милошевски от Видин, който се занимава с производство на ножове. Той прави наистина красиви ножове, което от негово хоби се превръща и в знаят. Но нека го чуем:

"Тайната на изработката на добрия нож е в сърцето, когато се работи със сърце и душа, се получава. Най- хубаво е, когато  хобито се превърне в професия, както е в моя случай. Когато го работиш с желание, обръщаш инструмента в нещо красиво. Един нож е инструмент, който се ползва от незапомнени времена. В  съвременния ни живот би било хубаво да ни заобикалят красиви вещи"- разказва  Тихомир Милошевски.

Има десетки суеверия, свързани с ножа. Това е така, защото първоначално той бил нещо много лично за човека- използвал го в почти всички свои всекидневни дейности. Хората вярвали, че ножовете са добри защитници срещу злите сили. Забит от външната страна на вратата, той пазел от уроки. Забит над люлката на бебето пък, го пазел от лош късмет. В Шотландия  имало поверие, че вятърът, който понякога внезапно се извивал в най-спокойните дни, се причинявал от полета на невидими вещици и самодиви. Лошият късмет, който те носели със себе си, можел да бъде отклонен само, ако посред вихрушката се хвърли нож. Когато някой изпусне нож, се смята, че е на късмет. Ако при падането острието се забие в земята, очаквайте гост, жена според американското поверие и мъж, според английското. Но ако при изпускането ножът не се забие в земята, ви чака кавга. В някои култури и райони и до днес се приема, че остренето на ножове след залез слънце носи лош късмет. Ако го направите, рискувате да привлечете крадци и врагове в дома си. Ако живеете на село и гледате животни, трябва да внимавате къде оставяте ножа. Ако го оставите на масата за през нощта, до изгрев слънце някое от домашните ви животни ще умре, а ножът ще ви потрябва, за да го одерете.

И нека не забравяме как е заклевал Левски членовете на комитетите- кръстосани нож и револвер върху Евангелие. Револверът и ножът върху Евангелието са символизирали  православната вяра и готовият да й служи с оръжие в ръка заклеващ се. Този вид клетва не е измислена от Левски, идва още от хайдушките времена, като понякога е била с два ножа вместо револвер. Не само са се клели над тях, но и са ги целували. Нека не забравяме и тази част от клетвата, че този, който стане предател, ножът на отмъщението ще го достигне.

"Ние от Северозапада"

К`во че има у таа рубрика Ние от Северозапада? Па к`во ли не. Знаа ли човек, к`во вика колегата Боби у шапката на предaванету. Ами първо, че се пренесеме у китния Вълчедръм от къдету моя приятел, вълчедръмският бард Димитър Палански-Митко Черногледеца, че ни изчете разказа си "Гледни точки", у който че се запознааме с една колоритна личнуст и че порасъждаваме на тема за к`во моа служи павету! Че се включи и сладкодумната липенка от Монтана, Ели Лозанова-Апостолицата, която, че ни разкаже к`ви сътвере се въдат у планината Пъстрина.

Та те иде ред на Митака Палански от Вълчедръм. Къкто казах он е истински бард- композира, сфири, пеа и пише. Ма днеска нема го караме да ни пеа, а сал, че ни запознаа с Мичо Пуйката... И така, гуспудин Палански, виа сте с вашия разказ "Гледни точки". Молим!

"Светът, нашият де, си е те тоя- хубав, лош, грозен, прекрасен, идеален, несъвършен, обречен, единствен. Ама си е те тоя…"- започва разказа си Димитър Палански.   

Да! Правилну си  гу рекал, баце Митко, правилну ..." Ми така а. Света си а те тоа. Разликата е у гледните точки. Ма така е по-интересно..."

Днес, че разбереме има ли кенгура у Mонтанско. Мо има, ма па моа и да нема. По тоа Северозапад са въди секаква гад, що па да нема а!  Ма за тава, че ни разкаже Ели Лозанова.

Днес  е празник отвсякъде- Цветница е! И поради тази причина ще си поговорим за цветята. Ще отскочим до Враца, където Ива Антонова провери кои са най-необичайните имена.  

Уважаеми приятели в НЕДЕЛНИК се срещаме и с Пламен Герганов от Враца. Той е майстор на гъдулката, но има златни ръце не само на музикант, а също и да изработва миниатюрни музикални инструменти от дърво. Но за това как и какво го е подтикнало да захване този занаят и открил ли е рецептата за бързо щастие- чуйте в звуковия файл. Пламен е имал и доста интересни поръчки. През 2009 г. получава странна поръчка за изработката на сувенир "Газова колонка" - за годишнината на фирма занимаваща се с изграждане и търговия на газстанции.

От мен Красимир Каменов приятен неделен ден и успешна седмица. Е понеделникът винаги е труден след празник, но пък ето какво казва за него големият хуморист сър Удхаус, нищо, че това е написано от  през далечната 1912 година, то важи с пълна сила и сега:

"За мнозина в този забързан и напрегнат век ранните сутрешни часове на понеделника са най-лошите от цялата седмица. Тогава човешката душа, повита от нежната лекота на съботния следобед и неделята, болезнено се свива от мисълта за поредното нагърбване с товара "ходене на работа."

Аз пък ви пожелавам да посрещнете ведри новата седмица и очаквайте предаването "Неделник" следващата неделя на връх Великден отново от  9 до 12 часа.