164 години от въстанието в Белоградчик

"Най – напред погледът на посетителите е привлечен от графичните портрети на инициаторите и ръководителите на въстанието – Иван Кулин, кнезът на Белоградчик Цоло Тодоров и Петко Спасов – Ковача. Много са и изложените копия на документи, изясняващи същността и характера на това най – голямо въстание в Северозападна България."

Сред тях са изложения на селяните до съседни власти относно тежкото положение, донесението на Сава Иванович до Сръбското правителство, доклади на австрийкия консул в Белград, жалби на селяните от безизходното положение. "И да знаете какво дума раята царска. Да си идете у Видин и наши сакат да идат няколко човека на цар да си покажат жалбата. И наште кога дойдат от цара и донесат царска заповед, раята тогава че се предаде." – пишат в едно писмо изстрадалите селяни от северозапада. Експозицията завършва с карта на района, в която са указани местата на бойните действия и участвалите селища.

Годишнината от въстанието през 1850 година е вторият по значение празник за Белоградчик. На този ден жителите на града и околностите показват първи в България и пред света, че робското търпение е свършило и идва време за решителни действия срещу поробителя. Те дават пример и начало на разгърналата се по – късно освободителна въстаническа дейност в цяла поробена България. Затова най – големите чествания в града са на този ден.