Първан Симеонов: "Ако нивото на избирателна активност се запази, тя ще е най-ниска през най-новата ни политическа история"

публикувано на 05.10.14 в 17:00

Автор: Йорданка Герасимова

Снимка: Радио ВИДИН

Първан Симеонов, ''Галъп интернешънъл''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

19,2 % бе избирателната активност в страната към 12 часа, гласували бяха малко под 1 400 00 българи. Активността не е висока, съизмеримо с парламентарните избори през 2013 гдина, но е по-висока от изборите за Европарламент. Това каза за Радио ВИДИН социологът от "Галъп интернешънъл" - Първан Симеонов:

"Тази активност е с около 3 пункта по-ниска от измерената в 12 часа на 12 май 2013 година, когато бяха предишните парламентарни избори, но е по-висока от активността на европейските избори преди няколко месеца, макар и не с много- тогава отчетената активност е била 17 на сто."

Според социолога няма основание да се очаква по-висока избирателна активност, заради "скучната" кампания, но все пак трябва да се гласува:

"Едно по-широко гласуване ще направи и резултата на изборите по-легитимен и по-обществено приемлив, защото след изборите започва сметката- това народно събрание с колко точно от гласовете на българите е избрано. Каквато и да е активността обаче, няма да е толкова ниска на фона на реално пребиваващите в страната избиратели, които са около 5 500 000. От друга страна, ако върви с тези темпове, тази активност ще е най-ниската в най-новата ни политическа история."

Обчайно към края на изборния ден избирателната активност се повишава, смята социологът. Към обяд все още до урните не са отишли масово най-младите избиратели /18-25 години/, най-активни са били гласоподавателите над 65 години, както и избирателите в по-малките населени места. 47 % от гласувалите са заявили, че са дали преференциален вот.

"Това е по-висок дял от гласувалите преференциално в европейските избори, очевидно преференцията се утвърждава."

Първан Симеонов посочи и каква е ролята на медиите и на социологическите агенции по време на избори:

"Ролята на медиите и на социологическите агенции по време на избори се пресича на едно място- максималната информираност на хората за хода на изборния процес. Медиите имат инструменти и да осветляват порочни практики. За момента социологическите агенции не регистрират това като проблеми, с които се сбълскват анкетьорите. Понякога медиите имат и предимството да бъдат на много повече места- социологическите агенции не правят екзит пол в чужбина, докато медиите следят изборния процес и там. На още едно място се съчетава ролята на медиите и социолозите- при опита за повишаване на политическата култура на хората и начина, по който четат социологическите данни. Изборният ден ни забранява да казваме кой пред кого е, но пък това ни дава възможност да казваме как да се четат социологическите данни, защо тенденциите са по-важни от конкретните числа, защо социологията е в услуга на обществото, защо методът екзит пол е изключително прецизен. Очаква се нашият екзит пол да достигне до 12 хиляди души- това е доста голяма извадка, даваща възможност за прецизност. След това ще започнем паралелното броене, което ще даде резултати часове, дори дни преди официалните резултати на ЦИК. Точно в този ден социологическите агенции, в сътрудничество с медиите, каквото е Българското национално радио, като основна водеща обществена медиа, всъщност са едни от най-полезните в страната!"