Дъждът бави жътвата на слънчоглед, забавя се и есенната сеитба

* Как върви жътвата на слънчоглед във Видинско;
* Беше ли тази година "годината на слънчогледа", доволни ли са зърнопроизводителите от добивите и цените, как върви и есенната сеитба- Александър Александров, председател на Съюза на зърнопроизводителите във Видин. Той коментира и промените в наредбата за агроекологични плащания, с които земеделските производители трябва да се съобразяват;
* Как един кмет съвместява административните си задължения си с професионалните си умения на ветеринарен техник- Людмил Любенов- кметски наместник на видинското село Плакудер;
* В Плакудер се срещаме и с Яким Стоянов- един от малкото останали в областта ни животновъди.

62% от слънчогледа в област Видин е прибран. Общо засети са 352 хиляди декара, ожънати са 218 хиляди декара, а средният добив е 238 кг/дка. Добивът е по-висок от миналата година, когато заради сушата производителите прибраха средно по 180 кг/дка. С най-бързи темпове върви жътвата на маслодайната култура в община Видин, където са засети 93 хиляди декара, и е прибан на 92%. Ожънат е слънчогледа в ниската тераса- в района на Ново село и Брегово. Експериментално е започнала жътвата на царевица, прибрани са 300 декара в Кула, но зърното е с висока влажност. На 88 хиляди декара площ е направена предсеитбена подготовка. 10 120 декара рапица вече е засята- в общините Брегово, Видин, Димово, Кула, Макреш и Ново село. Високата влажност е причина за забавяне на сеитбата на пшеница. Единствено в Ново село с хлебно зърно са засети едва 1700 декара- това съобщи Таня Цолова от Областна дирекция "Земеделие" във Видин.

Дъждовете и градушките през лятото съсипаха голяма част от реколтата- не само със слънчоглед. На много места в страната, все още не може да се влезе в полетата и да започне жътва. Това се отразява и на предсеитбената подготовка на площите... Беше ли тази година "годината на слънчогледа", доволни ли са зърнопроизводителите от добивите и цените, как върви и есенната сеитба- за това говорим с Александър Александров, председател на Съюза на зърнопроизводителите във Видин:

"Добивите са добри, но цената, на която се купува слънчогледа, не покрива разходите по отглеждането му. По-скоро може да се каже, че е "годината на царевицата", но все още не е започнала жътвата й. Лошото е, че обстановката остава валежна, не се знае как ще продължи. А това, че не сме освободили площите навреме, рефлектира и върху хода на есенната кампания. Съществува опасност да се закъснее със сеитбата на рапица, същото важи за пшеницата и ечемика. Всеки ден е от значение, почвата е преовлажнена от предишни дъждове, което затруднява обработките. Всичко това, което донесе тази година, доведе и до промяна на Наредба №11 за агроекологичните плащания. Променят се сроковете, могат да се променят и културите, защото това, което е предвидено да се сее, може и да не се случи. Промяната в наредбата разрешава земеделските производители да правят промени в сеитбооборотните си планове."   

Към момента пазарът- и на слънчоглед, и на пшеница, е замрял, каза зърнопроизводителят. Причината за това са високите добиви- не само у нас, но и в страните от Черноморския басейн. Далеч сме от пристанища, транспорта оскъпява продукцията, затова и търговиятя е почти замряла. Пред последните 10 дни цената на хлебната пшеница е 28 ст/кг., фуражната се търгува на 23-24 ст., а търговията на слънчоглед е на 48-50 ст/кг.

В "Земята, която ни храни", се отправяме към село Плакудер. Малко селце, в община Видин, с все по-намаляващо и застаряващо население, но пък с млад кмет. Как се съвместяват административните задължения с професионалните  умения- за това си говорим с кметския наместник Людмил Любенов- който е ветеринарен техник.

"Мога да лекувам животни, но те вече са на изчезване. Сега в Плакудер животните са много малко. Има едно семейство, което отглежда крави, но те си имат лицензиран лекар, с който имат сключен договор. Много рядко ми се налага да лекувам. Чантата ми е тук, инструментите ми са тук, но лекарства няма, защото станаха скъпи, пък не се използват често... Земята на Плакудер е около 1000 декара, четири арендаторски фирми я обработват, няма пустеещи площи. Реколтата от пшеница тази година е добра, но лозята са съсипани от дъждовете... Останали са малко хора, всеки си гледа къщичката, дворчето, градинката... И така..."- разказа Людмил Любенов.

Оставаме на територията на село Плакудер, и се срещаме с един от малкото останали в региона ни животновъди- Яким Стоянов. Той, заедно със семейството си, отглежда крави. Във фермата му има 24 животни. На много неща се е нагледал Яким през десетте години, през които е в сектора. Сблъсквал се е и с много трудности. Искал е да кандидатства по мерките на Програмата за развитие на селските програми, иска да си направи и централен млекопровод, но смята, че винаги се явява едно "Но".

"Трудно е, помощ от никъде... Ако са повече животните, ще е по-рентабилно, но нямаме пари. Теглихме заем, но парите си вървят.... Все на ръба сме.... Искахме да кандидатстваме за европейски средства, но много документация, все намират за какво да се хванат... За да направиш нещо, някой трябва да ти помогне..."- разказва Яким.

Оправдали ли са се първоначалните му очаквания, когато зарязва строителството, за да се захване със животновъдство- чуйте в звуковия файл.