Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На 1 октомври 2014 година, в барутната фабрика на "Видекс" АД, край село Горни Лом, община Чупрене, при взрив изгоряха 15 човека.

Милост за живите

Иван и Венера загинаха заедно в експлозията- за тях ми разказваха други хора. Синовете им Павел и Иван осиротяха. До вчера батко, сега Павел е и баща, и майка за малкия си брат Иван.

4
"Имаме си всичко, нищо не ни трябва. Тези, които ни трябват, ги няма вече", казва Павел. Двамата със Стилияна ще трябва бързо да се учат да бъдат семейство- да работят, да подреждат дом, да отглеждат и възпитават малко дете- без опит и с ограничени средства...
Снимка: Радио ВИДИН


И този понеделник в "Калейдоскоп" отиваме към планинското селце Горни Лом, където на 1 октомври 2014 година, в барутната фабрика на "Видекс" АД, при взрив изгоряха 15 човека. Днес ще ви споделя това, което научих, преживях и остана в мен за живота на семейството на Иван и Венера. Иван и Венера загинаха в експлозията- за тях ми разказваха други хора.

Когато търсим думи за утеха, често първи идват най-простичките и близки до сърцето ни, чути някога, някъде, изплували от нечия болка думи. И казваме тихо: "Животът продължава". Да, след всяка загуба животът продължава. Просто е. И не е. Защото за живите нищо вече не е същото. След болката от загубата те се нуждаят от опрощение и милост.

Тръгнали сме на среща с Павел в село Средогрив. Павел е син на загиналите Иван и Венера. Отбиваме се при кметския наместник на селото Красимир Кирилов и той ни повежда по черните тесни улички на малкото планинско селце. Ръми. Пътят потъва под тежестта на колата. Зад нас остава дълбока следа, която се пълни с мътна вода. Ето така ми е в душата- като тази дъждовна вода- небесна вода, която след минути ще се избистри и ще светне като гердан по средата на калния път. Но само ако спре да вали... Дъждът обаче не спира. Не се утаява и тревогата в душата ми- как да подкарам приказката си с Павел и приятелката му Стилияна?

Домът, в който живеят сега Павел, Стилияна и Иван в село СредогривКак се говори с двама млади, които допреди броени дни са били част от голямо семейство, в което, колкото и да им е било трудно, са намирали общо решения, подкрепяли са се, работили са заедно, вероятно са играли с малкия брат на Павел на гоненица в големия двор, а Стилияна, като всяко младо момиче, е мечтала за бяла рокля и тежка сватба... До 1 октомври, когато в експлозията загинаха бащата и майката на Павел- Иван и Венера. Павел и петгодишният му брат Иван осиротяха. А нежната и красива Стилияна ще трябва сама да се грижи за домакинство от мъж, син и възрастна болна баба. Защото след експлозията двамата с Павел са категорични- те остават тук, в дома на покойните родители на Павел. Младият мъж, още ненавършил 22 години, пое отговорността за петгодишния си брат- ден след инцидента пред социални работници от отдел "Закрила на детето" той заяви, че малкото му братче остава при него. Докато прехвърлям през ума си всички тези факти, сме стигнали пред къщата на Павел и Стилияна. Виждам ги как слизат заедно по хлъзгавия стръмничък път. Двамата премерват стъпките си в калта. А аз казвам първото, което излиза от свитото ми сърце: "До Павел си. Друга би избягала..."


"Нямаме избор- ще трябва да се справим. Искаме да си живеем в Средогрив. Тук оставаме и тук ще се грижим за Иван. Това е неговият дом. Той е свикнал с тази къща. Казахме му, че мама и татко са на небето- при звездичките. Малък е, не разбира още... Не осъзнава това, което му казваме. Иска да ходи на детска градина, да играе с децата", отговоря ми Стилияна.

"Оставаме тук. Няма да се отпускаме. Най-важната грижа ни е детето. Имаме си всичко, нищо не ни трябва. Тези, които ни трябват, ги няма вече", лаконичен е Павел.

И двамата си имат професии- Павел е завършил ресторантьорство, а Стилияна е строителен техник. Работа по специалността обаче няма нито за него, нито за нея. Затова допреди няколко месеца те също са работили в барутната фабрика, в която изгубиха родителите на Павел. Но през юли Стилияна я освободили- уж защото била на изпитателен срок. С нея напуснал и Павел.

Истината е, че започнала да пита- за формирането на заплатите, за недобрата вентилация в цеха и за защитните маски по време на работа, за отровните газове, за спестеното кисело мляко, каквото се полага за работа във вредни условия и за категоризацията на труда, за полагащото се работно облекло...

"Не казваха на новоназначените, че трябва да си носят храна и вода. Ние, които сме си от тук, си го знаем. И си носим, защото в завода няма от къде да си купиш. Но идват хора от Монтана- няма от къде да знаят. Изкарат първия ден така- осем часа без храна и вода- и повече не им виждаме очите. Силни, здрави мъже, а напускат преди да са започнали... Питаш не сме ли се страхували? Не. Горе никой не мислеше за това. Просто си вярваш, че точно на теб няма да ти се случи...", казва младата жена.

Павел и Стилияна здраво са се хванали за живота и ме убеждават, че нямат нужда от нищо. Че са силни и ще се справят. Спестяват тревогите си. Спестяват факта, че ще трябва да изплащат заема, теглен от майката на Павел- Венера. Че нямат дърва за огрев за идващата зима. Че Стилияна ще трябва да се учи да върти домакинство- да готви за цялото семейство, да поддържа селската къща с голям двор, да отглежда и възпитава петгодишен малчуган, без опит и с ограничени средства... Че Павел ще трябва да преодолее болката си, да прекрачи младостта си и да стане глава на семейството. Да намери работа и да завърти колелото на живота отново- сметки, отговорности, грижи...  Да, те ще се справят, ако не ги оставим сами.

Слушам ги, гледам ги и много ми се иска да им подаря мечта...

Да, ще се справят, ако не ги оставим сами, казва лелята на Павел- Валя Кирилова.Пари социалните служби ще им дадат- обещани са! В следващите дни по личната сметка на Павел би трябвало да постъпят първите плащания. А в откритата от Община Чупрене дарителска сметка вече има някой лев... Пристигат на адреса на кметство Средогрив и първите колетчета с играчки за малкия Иван. Надежда има. Добри хора има.

"Да, ще се справят, ако не ги оставим сами", казва лелята на Павел- Валя Кирилова:

"Хубаво е, че си вярват и искат да се справят. Но те са толкова млади! Не знаят какво ги чака... Малко дете, възрастна жена, заем... Всичко възможно ще направим с моя мъж да сме до тях, да помагаме. Най-вече за Иван. Той е още толкова малък! Не разбира. Сега е спокоен. Чака майка си и баща си да си дойдат. Но те няма да си дойдат за съжаление... И на нас ни е тежко, но ще се вземем в ръце. Най-тежко е за Павел. За един ден стана и баща, и майка на това дете."

Да, Павел и Стилияна нищо не искат, но и не знаят още как ще завъртят отново спрялото колело на живота си.

"На тия деца много трябва да им се обърне внимание", подчертава пак Валя, съпруга на брата на загиналия Иван.

Красимир Кирилов, кметски наместник на село СредогривВнимателно се опитвам да науча и да ви разкажа за семейството на загиналите в барутната фабрика на "Видекс" АД Иван и Венера, които оставиха двама сираци- Павел, на 21 години и Иван- на 5 години. И защото Иван и Венера не са единствените, които са работили и които загинаха в тази фабрика, питам кмета на селото Красимир Кирилов не са ли се страхували хората да работят при такива условия?

"Никой не мисли за страха. Когато трябва да си изкараш хляба, никой не мисли за страха. Освен Иван и Венера, във фабриката по едно време работеха и Павел и Стилияна. А братовчед им Радослав на 1 октомври трябваше да влезе на нощна смяна...", казва Красимир Кирилов.

Както в началото на предаването днес ви признах, много ми се иска да подаря на Павел и Стилияна мечта. Мечта искам на подаря и на всички нас. Защото вярвам в опрощението и милосърдието. Разказах ви днес какво видях, преживях и остана в мен за живота на семейството на Иван и Венера, двама от 15-те, изгорели заедно, в един огън, в късния следобед на 1 октомври 2014 година, в цеха на барутната фабрика на село Горни Лом.

Иван е щастлив, защото е получил така мечтаното колело. Малък е и още не осъзнава обяснението, че мама и тати са при звездичките...А сега нека ви споделя и какво бих искала да видя. Искам да видя малка почивна станция, вписана в красивия спокоен пейзаж на това райско кътче природа, в което е разположено село Горни Лом. Станция, в която за по една седмица в годината да идват за профилактика работещите в оръжейни цехове, рудници, химически предприятия от цялата страна. Виждам малък медицински център, в който тези хора с внимание и грижа да бъдат преглеждани и насочвани, ако имат потребност от по-сериозно лечение. Виждам малък ресторант, в който усмихнат да ги посреща Павел. Виждам малък детски кът, в който да играят децата на дошлите на почивка работници. Виждам малък параклис, в който са изписани имената на 15-те изгорели в експлозията мъченици. Защото, колкото и различен живот да са водили, те всички са жертва на времето, в която живеем. Едните с прекомерното си желание за успех, а другите- с неоправдано поетия риск в името на единия черен хляб... Но в мига на експлозията те са равни в мъченическата си смърт. И аз искам да вярвам, че тази смърт може да бъде начало.

Вярвам, че сред собствениците и управляващите в оръжейната, миннодобивната и химическата промишлeност в България, професионалните съюзи и Българската православна църква ще се намерят хора- християни не по декларация, а по съвест.
И тази малка почивна станция, с медицински център и параклис, ще се случи по тяхна воля и с техни пари. За да е спокойна паметта на загиналите. И за да има опрощение и надежда за живите- за семействата на жертвите, за колегите им от фабриката на "Видекс" АД и от всяко друго сродно предприятие в нашата държава.

За да има надежда за всички, които ежедневно продават труда си, че освен работници, за своите работодатели те са и живи хора. За да има милост. За живите милост. И ако собственикът на барутната фабрика в Горни Лом е този вярващ християнин, за какъвто се самозаявява, ще остави на разследващите специалисти да търсят конкретните причини за конкретния взрив, а той ще потърси утеха за болката си, като даде начало на тази мечта. Малка почивна станция, с малък медицински център и малък параклис. В памет и за успокоение на душите на всичките 15 мъченици, сред които е и неговият син.

Имената на жертвите:

1. Емил Валериев Митков-  на 29 години, от София
2. Валери Петков Цокин- на 56 години, от Монтана
3. Мирослав Съйков Чернев- на 55 години, от София
4. Иван Петров Георгиев-  на 42 години, от село Средогрив
5. Венера Евтимова Георгиева- на 40 години, от село Средогрив
6. Милка Петрова Ангелова- на 51 години, от село Средогрив
7. Михаил Димитров Илиев- на 26 години, от село Горни Лом
8. Пламен Иванов Петков- на 48 години, от Чипровци
9. Христо Каменов Борисов- на 28 години, от Монтана
10. Цветан Борисов Михайлов- на 39 години, от Монтана
11. Румен Александров Ръбин- на 44 години, от Монтана
12. Петко Костов Иванов- на 59 години, от Чипровци
13. Петър Симеонов Попов- на 57 години, от Монтана
14. Красимир Димитров Георгиев- на 56 години, от Чипровци
15. Емил Илиев Илиев- на 33 години, от Монтана

За подпомагане на ПАВЕЛ ИВАНОВ ПЕТРОВ от с.Средогрив, на 22 години, е открита НАЦИОНАЛНА ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА: ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД клон ВИДИН, IBAN BG43IABG74965000675900; BIC: IABGBGSF
ТИТУЛЯР НА СМЕТКАТА Е ПАВЕЛ
...
За подпомагане на ИВАН ИВАНОВ ПЕТРОВ от с.Средогрив, на 5 години, е открита НАЦИОНАЛНА ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА: ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД клон ВИДИН, IBAN BG05IABG74964400676100, BIC: IABGBGSF
ТИТУЛЯР НА СМЕТКАТА Е ИВАН
...
За подпомагане на ИВАНА АНГЕЛОВА АНГЕЛОВА от с.Средогрив, на 18 години, е открита НАЦИОНАЛНА ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА: ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД клон ВИДИН, IBAN BG59IABG74965000676000, BIC: IABGBGSF
ТИТУЛЯР НА СМЕТКАТА Е ИВАНА
...
ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СЕМЕЙСТВАТА НА ЗАГИНАЛИТЕ ОБЩИНА ЧУПРЕНЕ ОТКРИ НАЦИОНАЛНА ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА: ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД клон ВИДИН, IBAN BG48IABG74963300401901, BIC: IABGBGSF
Титуляр на сметката е ОБЩИНА ЧУПРЕНЕ
...
Видинска света митрополия също откри дарителска банкова сметка: Видинска митрополия, Тексим Банк АД-Видин
IBAN BG47 TEXI 9545 1070 9019 11, BIC:TEXIBGSF - за "Горни Лом".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00