"Кукурузени усмивки"- в ритъма на една традиция

публикувано на 31.10.14 в 16:42

Снимка: Радио Видин

''Заедно'' - 31.10.2014г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес ще ви запозная с представители на няколко малки общности. Срещнах ги на фолклорния фестивал "Кукурузени усмивки" във врачанското село Селановци. В този петък от месеца засягаме тема, важна за българското самосъзнание- самодейността.

Започваме нашето интересно пътуване към корените на българщината с домакините от Народно читалище "Самообразование 1894" в село Селановци. За "Кукурузени усмивки" ни разказва секретаря на читалището Анита Димитрова:
Снимка

"За нашето читалище най-силната страна е организирането и провеждането на фолклорен фестивал "Кукурузени усмивки", който тази година е 9-ти по ред. По време на фестивала се провеждат дни на производителя, на който каним медари, винари, билкари и всички желаещи с ръчно изработени сувенири. Ежегодно в рамките на фестивала се провежда и изложба на селановски и гостуващи художници, която носи името "Носталгия". Изработваме различни сувенири и картички, в зависимост от настъпващите празници. Шием си сами сценичните костюми за колективите. За нас е удоволствие, когато се обадят, за да заявят участие състави от места, неизвестни за нас."

Следващият ми сладкодумен събеседник е от ловешкото село Горан. В знак на отличното си сътрудничество с читалището на село Селановци, гостуващата група от село Горан дариха компютър на колегите си, домакините на "Кукурузени усмивки".

"Миналата година съвсем случайно се запознахме с групата на село Селановци в град Трявна и те ни поканиха да дойдем. След което бяха изключително любезни и много настойчиви да присъстваме на самия фестивал. Втората им покана за тазгодишния фестивал я приехме много радушно по две причини. Първо, че бяха толкова любезни и второ, че миналата година фестивалът ни направи много силно впечатление със своята автентичност и със своята сърдечност, с многобройните участници и с някак много запазения автентичен дух на самодейството, което е трогателно. Видях и миналата година и тази година много млади хора и това също съдържа надежда", разказа Симеон Тодоров, от читалището в ловешкото село Горан.

Съвсем млада е фолклорната група от ловешкото село Шипково, разказа Катя Крумова, ръководител на клуб за хора̀ "Катерина".

"Ние сме група от декември месец, миналата година. Събрали сме се за хора̀, като повечето са семейни двойки- майка, татко, деца. Тръгнахме на варианта да се забавляваме със хора̀та, в последствие вече и по такива мероприятия, където сме и дейни участници, но ентусиазмът при нас е на ниво. Групата ни е със самодейци от 14 до 44 години."

Разговарях и с двама представители на народно читалище "Олимпи Панов" в град Тараклия, Молдова. Към читалището има вокален и танцов ансамбъл, оркестър за народна музика, а от 34 години се поддържа и театрална трупа.

"Децата ни са от 6-ти до 8-ми клас. С тях аз се занимавам от 1-ви клас. Набираме децата по различен начин, понякога аз ги търся, а друг път те сами идват и изявяват желание за участие в трупата. Съставът ни е от 12 девойки и 2 момчета. При съставянето на танците се ръководя първо от опита си, след това интернет, имам добри приятели, които ми подсказват по нещо в тази дейност. И така стават нещата. Не е трудно да се работи с младите хора, защото те имат голямо желание. Слушат и се стараят. Фестивалите подхранват желанието им да участват и да танцуват", обяснява Татяна Гайряк, хореографът на танцовата трупа.

Другият представител на бесарабските българи, гостували в село Селановци, е Иван Боримечков, председател на читалището в град Тараклия.

"Ние искаме да направим комплект коледарски костюми, с ямурлуци, с всичко. И, разбира се, че търсиш пари сам и каквото изнамерим- това. Министерството на културата на България не е сключило споразумение със същото министерство на Молдова, това е лошото от българска страна. И другото- министерството на просветата разрешава на нашите български училища да пишат проекти и да получават финансово подпомагане. Така те си шият носии и си правят и други работи, но в министерство на културата го няма това", разказа Иван.
Танцов състав от Босилеград, Сърбия

Сега се отправяме към друго място, където са запазени българските корени- западните покрайнини. Разговарям с ръководителя на групата от Босилеград в Сърбия:

"Аз се грижа за хореографията на състава. Не сме с цялата група в Селановци. Тук са 13 деца, на различна възраст от 7 до 10 клас. Децата ни обичат да танцуват и сами идват при мене. Ние танцуваме танци от нашия край, шопски танци, босилеградско краище и от околията - Кюстендил, Ниш, нали едно време е било българско. Нашият танцов състав е към спортно дружество "Младост"- Босилеград, към общината. Година и осем месеца откакто работим, мисля че добре се справяме. Повечето ни участия са в България", каза Милан Насев, ръководителят на самодейният състав от Босилеград.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

"Кукурузени усмивки"- в ритъма на една традиция

Галерия

Снимката на 10 януари 2025 година

Пожарната в Мездра и Роман отчита рекорден брой произшествия за 2024 г.

Видински ученици с дарение за "Българската Коледа"

Скулптурата "Трите сестри" вече е в Кула

Иконата и мощите на свети Ефрем Нови Чудотворец пристигат за поклонение във Видин

Започва приватизация на 70% от дяловете на болницата в Белоградчик

Здравната инспекция отчита ръст на грипните случаи в област Монтана

За БНР

Радио Видин