Земеделието - вчера, днес и утре

публикувано на 11.11.14 в 18:25

Октомврийска мъгла преди белоградчишкото село Раяновци

Снимка: Светослав Цветанов

''Земята, която ни храни''- 11.11.2014 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ден след 10 ноември- датата, която се смята за начало на прехода у нас, една от темите, които засягаме в "Земята, която ни храни" е какво беше земеделието преди, какво е сега и какво трябва да се направи, за да се превърне България отново в страна-производител.

Какво се е случило със зеделието през последните 25 години и какво е днешното му състояние?
Преобладават мненията, че основната причина за тежкото състояние на земеделието е връщането на земята в реални граници и разпокъсването й на парчета с много собственици. Последвалият закон за ликвидацията само е доунищожил земеделието ни. Има и мнения, че е трябвало да се запазят кооперациите и сдруженията, а собствениците на земята да станат акционери. Според други мнения, трябва да се даде приоритет на отделни отрасли, като овощарството и животновъдството, трябва да се защитават средните и дребни собственици, а слабите звена да получават държавни помощи. Не са малко и защитниците на биоземеделието, за да може храната ни да бъдат екологично чиста. Трябва да се развива преработващата промишленост, за да можем да затворим цикъла, а не само да бъдем страна-износител- и такива изказвания все по-често чуваме. Всеобщо е обаче мнението, че за 25 години разликите между малките и големите земеделски производители са се задълбочили, а нито едно правителство не е направило нищо това да спре... или поне не е успяло в опитите си.... И понеже живеем във времена, в които всичко се решава, след като бъде създадена стратегия- то, всички май са категорични, че такава Национална стратегия за развитие на земеделието е необходима, тя трябва да е валидна за години напред и да е задължителна- за всяко следващо правителство.

И така...ново правителство- нов късмет- казва народът, дано този път и земеделците случат на правителство... Дано- бъдещето ще покаже...

Първият гост в "Земята, която ни храни" е Пенко Кръстев от белоградчишкото село Раяновци. Спомня си времето, в което в селото е имало 1 324 души- постоянно живеещи, и времето, в което е имало ДЗС- държавно земеделско стопанство. Сега в Раяновци живеят по постоянен адрес едва около 80 души, предимно възрастни. Пенко Кръстев дълго време е работил в местната кооперация, вече е пенсионер.

"Не може да се сравнява преди и сега. Тогава произвеждахме всичко- обработваше се 12 хиляди декара земя. Сега нищо не е останало. Имаше и 12 хиляди овце, които се отглеждаха, крави... Продадоха се покрай ликвидацията... След това земята се раздаде, дълго време голяма част от нея остана необработваема... Сега пак се работи, но... тези, с лимузините, не са земеделци... Дано нещата се оправят- поне за правнуците ни"- почти без надежда казва Пенко Кръстев. Още веднъж ще се срещнем с него, за да ни разкаже за пчелите, които отглежда.

Къде е мястото на земеделските кооперации в съвременния живот на земеделците, кооперациите добра форма на управление на чуждата земя ли са, има ли нещо положително в земеделските кооперации?

"Кооперациите в онзи вид, в който ги помним, са отживелица- това е мнението на повечето от земеделските производители. Все пак всеобщото мнение е, че има полза от сдружаването на хора, които имат едни и същи цели- най-малкото, защото така стават по-силни и думата им ще се чува по-надалече и по-нависоко"- коментира и Валери Веселинов, който е работил като домакин във вече несъществуваща кооперация.

Йордан Малджански е наш слушател от Враца, работи в областта на селекцията и определя себе си като агроексперт. Като човек от сектора, той не крие гнева си от разрухата на Северозападна България и предлага рецепта за спасението на региона и по-конкретно на дребния производител, на който е като "нещатен защитник". Той е категоричен, че трябва да се свика национална кръгла маса, на която да се приеме "Програма за спасение на България".

"Подкрепата на дребния фермер ще подобри положението на хората. Там, в селото е истината"- казва Малджански.

В "Земята, която ни храни" се срещаме с кметовете на три населени места от Северозапада, които пряко или косвено имат отношение към проблемите на земеделския производител. Започваме с Чипровци- град в област Монтана, в близост е до Берковица.

"Чипровци е в изцяло планински район, затова и там земеделие трудно се прави. Тук има добра възможност за развитие на животновъдството, със съпътстващо производство на мляко, сирене, кашкавал... Земята ни е трудна за обработка. Ако се промени системата за субсидиране- да речем, почистването на определени площи да е обвързано със животновъдството, ще е по-добре", каза кметът на общината Анатоли Първанов. С него разговаря Лилия Димитрова.

Ани Цекова пък се срещна с Румен Антов- той е кмет на видинското село Търняне. В двора си той отглежда какво ли не:

"Три свине майки имам, нерез, две кози, пауни, гълъби, зайци, фазани, джинки, пуйки, кокошки, две кучета, две котки, едно канарче...и аз"- шегува се Румен Антов. Отдал е земята си под аренда и прибира рента- зърно, с което храни "стоката". Купува смески, но месо не купува, а фризерът е все пълен, хвали се кметът. Само лозето го е изложило тази година, но така е навсякъде. "Колкото има- толкова", философски отсича Румен Антов.

Камелия Коцева е нежното попълнение от събеседниците ми днес. Тя е педагог, от няколко години е кметски наместник на белоградчишкото село Раяновци. От две години съвместява кметските задължения с работата на пощенски служител, като обслужва и съседните села. Камелия е млада жена, която буквално гори в работата си. И като всеки млад човек, си има една, някои ще кажат- особена мечта:

"Моята мечта е да се занимавам със земеделие, колкото и абсурдно да звучи."

На този етап Камелия Коцева е повече любител и не е регистрирана като земеделски производител. Има 16 кошера, купила е вече 11 декара земя.

"Работата със земя ми действа релаксиращо. Много хора биха се занимавали на драго сърце със земеделие- в него има бъдеще. Но в по-голям мащаб земеделие се прави само с финансова помощ. Старта е труден... ако имаш някаква помощ, това ще ти е мотив да продължиш... Ако трябва със собствени средства да започнеш- да купуваш земя, да купуваш техника, кошери, да купуваш пчели, да си ги делиш- това отнема години, години, години..."

Към момента, освен кошери, Камелия си отглежда няколко стръка касис- червен, черен и бял, има ягоди, има и овошки. Но най-хубавото е, че си има... мечта.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Земеделието - вчера, днес и утре

Галерия

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

За БНР

Радио Видин