Жалба за българското земеделие -

''Земята, която ни храни''- 16.12.2014 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Разговор със Симеон Караколев- председател на Национална асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна овца

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Жалба за българското земеделие- така условно ще наречем днешното издание на "Земята, която ни храни". Доц. Въто Христов представи във Враца своята книга- "Земеделието в България плаче за спасителна политика". В своето изследване авторът посочва някои от причините, довели до краха на родното земеделие и начините то отново да се върне на добрите си позиции от преди 25-30 години. Гневен от липсата на адекватна политика за животновъдството е и агроекспертът от Враца Йордан Малджански. В един от морските ни курорти през почивните дни се проведе дискусия за бъдещето на овцевъдството. Има ли бъдеще този замиращ отрасъл- отговорите търсим от Симеон Караколев- председател на Националната асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна овца.

Преди дни във Враца беше представена книгата на доц. Въто Христов - "Земеделието в България плаче за спасителна политика". Бившият министър на земеделието, ексобластен управител на /голямата/ област Монтана, включваща Видин и Враца и бивш съветник на президента Георги Първанов по земеделските въпроси - Кръстьо Трендафилов, представи автора и изданието му, което определи като "четиво за управляващи и опозиция".

Доц. Въто Христов е зооинженер по образование и повече от 40 години е посветил на селското стопанство. Книгата му "Земеделието в България плаче за спасителна политика", съдържа 23 авторски статии, излизали през последните 6 години в родния периодичен печат /"Дунав", "Земя", "Нова зора", "Стопанин" и "Български фермер"/. На 300 страници Въто Христов посочва причините, довели до краха на родното земеделие.

"През цялата 13-вековна история българската земя е хранила нашия народ, осигурявала е и продукти за износ... Сега внасяме..."

Доцентът борави с конкретни факти, според които: обработваемата земя у нас е 55 млн. дка- 50 % от територията на страната, 51 млн. дка се обработват сега; собственици на земя сега са 2 млн. души; за 36 млн. дка се получават субсидии; 80 % от хората, които обработват земя, са арендатори.

"Нашето земеделие е арендаторско земеделие. Отприщихме стихията на крупното арендаторство..."

Според изследването на Въто Христов, увеличение от 5 пъти има единствено при производството на маслодайни култури, от всичко останало се произвежда в пъти по-малко. Тотален спад на производството на селскостопански продукти отчитаме у нас през последните 25 години. По-малко се произвежда и говеждо, и свинско, и овче месо. Свит е и пазара навън, свита е и консумацията на продукти- родно производство- това са констатациите, които прави в своята книга "Земеделието в България плаче за спасителна политика" доц. Въто Христо. Общият извод е - липса на държавна политика по отношение на земеделието, погрешна политика на разпределяне на субсидиите, пренебрежително отношение към международния опит, както и дискриминация на дребния и среден бизнес в земеделието. Решението е:

"Разработване на програма за развитие на земеделието до 20, а защо не и за повече години, която да предвижда увеличаване на производството на зеленчуци, плодове, мляко и месо, както и преработка на зърното, а не износ."

Според доц. Въто Христов, до сега са правени няколко опита да се изготви такъв документ, има и редица програми, но в нито една от тях не е посочено какво точно да се направи, за да се излезе от тази ситуация.

Снимка

Броени дни ни делят от края на 2014 година. Година, в която природата поднесе на всички ни редица изпитания. Не бяха малко изпитанията и за земеделците-пропаднали и наводнени площи, градушки, неприбрана и не съвсем качествена продукция. Особено тежка бе отиващата си година и за животновъдството. Отрасълът понесе големи щети- заради болестта син език и заради лошо ветеринарно обслужване, както и заради всички неразбории в държавата по отношение на развитието на сектора.

"Убива се българското производство, толерира се вносът, няма кой да защити малките производители"- в това е убеден агроекспертът от Враца Йордан Малджански. Според него решението е в производството: "Ако има повече производители и по-малко чиновници, нещата ще изглеждат по съвсем различен начин. И още нещо, трябва да има някой, който да защити малкия производител и да му помогне- макар и с едно признаване на сериозността на труда му- и това ще е нещо."

В един от морските ни курорти през почивните дни се проведе дискусия за бъдещето на овцевъдството. Има ли бъдеще този замиращ отрасъл и дали не е дошло време да говорим не за бъдещето, а за възстановяване на отрасъла- отговорите търсим от председателя на Националната асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна овца- Симеон Караколев:

"Ако трябва да говорим за възстановяване на овцевъдството, трябва да се погледне детайлно, да се отчетат много факти, да се набележат слабите страни и пропуските, за да може да се очертае пътят, по който ще се върви. По-важно за мен беше присъстващите да чуят доколко държавата е в състояние и има ли желание да се справи с проблематиката и да вдъхне някакъв стимул на овцевъдите. Тази година беше особено тежка за тях- заради синия език, но по принцип проблемите при животновъдите са едни и същи. Основните въпроси, които задаваха, се въртяха около пазарите и възможностите през новия програмен период. От своя страна представителите на държавните структури, свързани с бранша, не показаха достатъчна заинтересованост- не само финансова, но всеки един ангажимент, който поемат, е в плюс, особено ако е рационален"- коментира Симеон Караколев.

Ще дойде ли отново времето, в което във всяка къща да блеят агнета? Има ли шанс повече хора да започнат отново да се занимават с овцевъдство? Кои са породите овце, подходящи за отглеждане у нас и по-добър вариант ли е да се отглеждат месодайни породи овце? Отговорите ще чуете в звуковия файл.

Иначе във Видинско се отглеждат 15 000 овце майки. Най-разпространени са три породи- синтетична популация Българска млечна овца, Черноглава плевенска овца и Реплянска овца- автохонна порода, която се отглежда единствено в нашия край. Най-големите ферми в областта са с по 300 и 500 животни. Около 20 са фермите с между 100 и 200 овце. Останалите са доста по-малки.

"В България се отглеждат 800 хиляди овце, а бройката до 1 милион, която се върти в статистиките, е остатъчна бройка от системите на ветеринарите", казва председателят на Националната асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна овца Симеон Караколев. И понеже това е тъжна статистика, завършваме с нещо по-ведро- с предколедното му пожелание към животновъдите:

"Да стискат зъби, а ако нямат- да стискат палци, и да се надяват, че нещата ще тръгнат в друга посока... Но в крайна сметка- нещата са в ръцете на цялото общество."

Споделете

Жалба за българското земеделие

БНР подкасти:

Галерия

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

За БНР

Радио Видин