Отбелязахме 124 години от избора на Видинския митрополит Кирил

Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Света литургия беше отслужена днес, 17 февруари, по повод 124 години от избора на Кирил за Видински митрополит. Богослужението започна в 9 часа в катедрален храм "Св. вмчк Димитър Солунски". Светата Литургия беше отслужена от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп и духовници от Видин. Богослужението беше извършено пред мощите на Видинския митрополит Кирил, поставени в средата на храма. За Радио ВИДИН Епископ Поликарп заяви:

"Богослужението бе извършено над светите мощи на митрополит Кирил, които бяха Свети Престол. Литургията бе отслужена по древния чин, така както християните са почитали от първите векове своите наставници и учители във вярата, като са отслужвали света Литургия върху гробовете и светите мощи на мъчениците и светиите. По този начин и ред с благословението на Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан, за първи път бе отслужена такава света Литургия във Видин." Заупокойна молитва-панихида за митрополит Кирил беше направена след светата Евхаристия.

Кирил е избран от епархийските избиратели за Видински митрополит на 17 февруари 1891 година. Изборът е канонически утвърден от Светия Синод на 24 март същата година.

Кратко житие на митрополит Кирил Видински предоставиха от Видинската митрополия:

Светското име на митрополит Кирил е Коста Стоичков. Той е роден на 15 юли 1832/7г. в будния възрожденски град Берковица.

Дните на неговото детство са белязани с недоимък и терзания, както на всяко българско семейство по това време. С неимоверни усилия го записват в местното килийно училище, където получава първоначалното си образование. Междувременно родителите на малкия Коста почиват и той остава кръгъл сирак. След завършване на образованието си, осъзнал своето духовно призвание, той се отправя към Чипровския манастир "Св. Йоан Рилски", където постъпва като послушник.

В манастира любознателният и ревностен младеж с готовност изпълнява възложените му послушания, като заедно с това се укрепва и утвърждава във вярата. Издържал изпитанията на строгия манастирски живот, през 1857 г. той е подстриган в монашество с името Кирил, а скоро след това е ръкоположен и в йеродяконски чин.

Воден от желанието си за придобиване на по-високи богословски познания и с подкрепата на манастирското братство, което го насърчило морално и материално, през 1858 г. йеродякон Кирил заминава за гр. Сремски-Карловци, Австро-Унгария. Там в продължение на четири години прилежно учи в местната сръбска духовна семинария, като в свободното си време има възможността да се запознае и с богатото историческо и културно наследство на страната.

Извън учебните занимания отец Кирил силно е повлиян и от нарастващото недоволство сред българското население срещу османските поробители и гръцкото духовенство, като поддържа постоянни контакти с българската емиграция и следи с жив интерес събитията, свързани с българския народ и отразявани в европейския печат.

През лятото на 1863 г., завършил своето богословско образование, Кирил се завръща в родината. Едва стъпил на родна земя в гр. Видин, под давление на тогавашния гръцки Видински митрополит Паисий, който предварително бил информиран за неговото пристигане, той е арестуван. След щателен обиск на личния му багаж турските власти откриват в него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен Втори, което става повод да го изпратят в Цариград и да го изправят пред съда.

Снимка: Красимир Каменов

След необосновани обвинения и фиктивен процес младият инок е осъден на заточение и е изпратен в Сивас, Мала Азия. Там в продължение на три години е принуден да изтърпи жестоки издевателства и унижения, съпътстващи всички дни на неговия престой, които въпреки всичко не отслабват патриотичния му борчески дух и каляват апостолската му ревност за бъдещото високоотговорно служение.

Бидейки освободен през 1866 г., той се установява в Тулча, където до 1870 г. работи като учител, а заедно с това служи и като дякон в тамошната църква. През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах, а скоро е възведен и в архимандритско достойнство и назначен за председател на българската църковна община в град Силистра.

Навсякъде архим. Кирил изпълнява възложените му послушания с необходимото разбиране и взискателност, което дава основание на новоизбрания Български екзарх Антим I и Светия Синод да му възложат по-отговорно служение. Повикан в Цариград, през 1872 г. в българския храм "Св. Стефан" той е хиротонисан в епископски сан с титлата "Белоградчишки" от Екзарх Антим I и архиереите Самоковски Доситей, Нишавски Партений и Софийски Доротей (по-късно Скопски) и е назначен за екзархийски викарий във Видинска епархия, където остава до 1874 година. От края на същата година епископ Кирил е управляващ Скопска епархия, а на 23 юли 1875 г. е избран за Скопски митрополит.

След започването на Руско-турската освободителна война, през 1877 г. митрополит Кирил е принуден да напусне Скопие, като първоначално се установява в Цариград, а след това в София, където е „митрополит на разположение” на Св. Синод.

От 1887 г., след отстраняването на Софийския митрополит Мелетий, той е управляващ Софийска епархия, а след смъртта на Видинския митрополит и бивш екзарх Антим от края на 1888 г. е управляващ Видинска епархия.

На 21 март 1891 г. е избран за Видински митрополит. В своята нова богодарувана епархия митрополит Кирил има възможността да изяви целия свой потенциал, като доразвива започнатото от екзарх Антим и същевременно обновява клира и възобновява храмостроителството. Всеизвестна е неговата строгост към подчинените му свещенослужители, от които изисква достойно поведение и изряден външен вид.

Като член на Св. Синод дядо Кирил е принципен деятел за развитието на църковно-просветното дело на Българската православна църква. Благодарение на своята монашеска пестеливост, но не и стиснатост, през 1902 г. той става и един от основните дарители за построяването на сградите на Софийската духовна семинария, като дарява 50 000 златни лева.

В последните години от своя живот митрополит Кирил живее твърде уединено и скромно. Часовете му преминават в молитва, четене и размишления. Преживял много превратности в своя земен път, той склопява очи с твърдата увереност, че е допринесъл според силите си за развитието на Българската православна църква и своята епархия. Почива на 21 май 1914 г. в гр. Видин. Погребан е до видинския катедрален храм "Св. Димитрий Солунски".

На 25 септември 2012 г. честното тяло на митрополит Кирил, бе извадено от гроба и поставено в саркофаг в катедралния храм на Видин.

Светите му мощи са източник на духовна радост и благословение за вярващите християни от Видин и околностите, както и скъпоценен дар за утвърждаването на духовността, вярата, надеждата и любовта в сърцата на изстрадалия народ от видинския край.

Споделете

Отбелязахме 124 години от избора на Видинския митрополит Кирил

Снимката на 15 август 2025 година

Стотици миряни уважиха храмовия празник на Черепишкия манастир „Успение Богородично“

Въвежда се нов режим на водоснабдяване в Белоградчик

Общината купи обратно бившата болница в Оряхово

Роман и Струпец са на воден режим

Фолклорният фестивал „Типченица пее“ събира таланти от цялата страна

Видин посреща Националния мотосъбор 2025

За БНР

Радио Видин