Йоанна Йорданова от Видин представя есе на национална среща в столицата

Разговор с Йоанна Йорданова, ученичка в ПМГ- Видин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 21 февруари 2015 г. в Националния исторически музей ще се проведе първата национална среща на представители от ученическите младежки клубове "Млади възрожденци". Структурите са създадени под егидата на Общобългарския комитет "Васил Левски", по инициатива на неговия председател Васил Василев.

Участниците в събитието ще бъдат приветствани от вицепрезидента на Република България Маргарита Попова. Видинска област е с най-много ученически организации и затова ще е с най-голямо представителство на форума.

Избрана да прочете своето есе пред възрожденските организации от цялата страна е ученичка от Видин- Йоанна Йорданова от ХІ "б" клас на ПМГ "Екзарх Антим І" (на снимката: в средата).

"Написах едно есе на тема "Левски- непостижим мит или постижима реалност" и утре имаме среща всички клубове "Млади възрожденци", на която аз ще представя това есе пред цяла България", разказа Йоанна.

Общо четирима ученици от видинската математическа гимназия ще участват на форума, а групата се допълва от Сара Руменова, Раяна Михайлова и Никола Кръстев, който ще представи документален филм, посветен на майор Атанас Узунов, защитника на Видинската крепост, един от първите почетни граждани на Видин.

"В тези тревожни времена ни е необходимо повече родолюбие и топлина. Основната цел на младите хора е да съхранят националната идентичност, история и култура на българския народ и превъплътят възрожденските идеи в новото време", каза Светлина Вълчева - учител по история и цивилизация и ръководител на ученически клуб "Млади възрожденци" към ПМГ "Екзарх Антим І".

Ето и есето на Йоанна:

Левски- непостижим мит или постижима реалност

Върви в далечината - леко приведен, сякаш срещу вятъра, заметнат с ямурлук. Не различавам чертите му, но знам, че е Левски. Така го виждам в представите си. И винаги е зима. Сигурно картината, видяна в детството, и стиховете са създали този образ и той се е запечатал в съзнанието ми. "... скита се бездомен, без сън, без покой, ..." Неуловим, неразбран. Поел пътя към нас. Идва от миналото ни, понесъл със себе си товара на деветнадесетия век - "... век на свободата и равноправието на всички народности...". Изживял живота си между 18 юли 1837 и 18 февруари 1873 година. Обезсмъртен чрез саможертвата си. Чела съм, че бил весел и ведър човек, оптимист. На мен ми изглежда тъжен, вглъбен, предаден. Не са опитали да го освободят, на бесилото е сам - "един син". Не са запомнили гроба му…Сигурно не са разбирали, че е велик.

Днес всички казваме, че Левски е най-великият българин. Единодушни сме, макар да ми се струва, че за повечето от нас това е просто куха фраза. Свива ли ни гърлото, когато мислим за него; Отварят ли се очите ни, когато четем, написаното от него; Ставаме ли по-готови да работим "по народната воля" като него??? Не знам. Едно е сигурно - Левски стои чист и недосегаем в народната памет. За него не спорим - нито обикновените българи, нито учените. Дякона отдавна е станал символ, чист и неопетнен идеал за нацията. А тя - нацията ни има нужда от единение, от самочувствие, от себеуважение. И го превръщаме в мит - непостижим. За това го наричаме Дякона, Апостола - той е единствен, поставен на най-високото ни място. Възхваляваме го, пишем слова и речи. Но не го достигаме. Превръщайки го в икона, в непостижим мит, ние спираме да се опитваме да го разбираме. И така го предаваме отново - този път идеалите му.

А можем и да го осъществим. Васил Иванов Кунчев - човек, българин, политик, революционер, на прогледнал в бъдещето.

"... аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (лято) да му служа до смърт и да работя по народната воля." Просто, без излишни думи. Сега, за щастие, не е нужно да умираме за отечеството си. Само трябва да работим за него - тук и сега - в Българско. Това непостижимо ли е? Не са необходими гръмки и вече изпразнени от съдържание дефиниции на патриотизма. Левски го е казал - обичам отечеството си - значи работя за него с отговорност, защото "... играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва." По ирония на съдбата ние българите в България и сега май сме 7 милиона, както в 1871 г., когато Левски е писал това писмо до Данаил Хр. Попов. Другите са по света или просто не са се родили, защото държавата, за която Той мечтал, не се е състояла.

Държавата на българите - "демократска република", "храм на истинната и правата свобода" - така я вижда Апостола, така я описва в "Наредата". Свобода във всичко и истина във всичко - това са принципите на бъдещата българска държава. Свобода, която се подчинява на истината. Постижими ли са тези принципи? Честни и прозрачни избори, почтени, обърнати с лице и очи към хората държавни институции, свобода на личността, на словото и всичко, което познаваме като либерална демокрация... Сега държавата ни е такава или май не е. Поне ние всички искаме да е такава и понеже хората правят държавата, вероятно можем да си я направим - дължим го на най-великия българин и на всички други, които умряха за нея.

Левски издига високо още един принцип на свободна България - "... съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било." За нас това са реалности - религиозна, етническа и гражданска равнопоставеност, прокламирани и гарантирани в международни, европейски и национални документи. Само че още имаме ромски гета и много приказки за интеграция, не сме съгласни с новините на турски език по Националната телевизия и се случва да гоним децата на инородните и иноверските бежанци от нашите училища. Дали да прибавим още една въпросителна към онези четири след "Народе" на страничката в тефтерчето на Левски?

Чете ли някой, освен историците тефтерчето на Левски? Четат ли го политиците и всички, които управляват публични финанси (Той би казал просто "народни пари")? Абсолютно постижима възможност е да го четат и препрочитат всеки ден, за да ги държи нащрек - как се харчат народни пари, как се описва всеки грош и как се обяснява защо... Ще ги уважаваме много повече, ще им вярваме много повече. Няма да се доближат до Него, но ще се научат на нещо от Него. Така ще го направим реален и полезен за България - сега и във времето. Защото той за това умря - за да е полезен.

В писмената клетва след общото събрание в Букурещ, април-май 1872 г. Левски дава обет: "... се заклевам пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си". Няколко месеца по-късно в писмо до Христо Иванов - Големия го съветва: "... гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!" Отечеството - земята на бащите и техните бащи, и народът са над личния интерес. Общото благо трябва да ни води като морален императив. Тези думи и морални послания на Апостола трябва да намерят място в кабинети и съдебни зали и да се превърнат в отправна точка в поведението на обитателите им. Но те предпочитат портрета на Карловеца - мълчи, гледа, мит, икона... А трябва да го слушаме с всички сили - с умовете и сърцата си - и да го разбираме, и чрез делата си да го реализираме. За да е полезен на България - сега и във времето. Той това иска.

Историците казват, че ако беше се родил в Англия, Франция, Америка или Русия, щеше да е сред първите най-велики личности в световната история. Аз мисля, че той и така е сред първите. До новоприети членове във Вътрешната организация, 19.02.1872 г. той пише: "... да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили... Вам подлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред!..." Само с общи усилия и единение ще заслужим мястото си в съвременния свят и ще тежим на него - със самочувствието на нация, достойна за уважение. И до сега думите на Левски борят националния ни нихилизъм, но не с фанфарни призиви, а с посланието за задружна работа и дързост да отстояваме себе си. Можем ли да постигнем това? Или продължаваме да носим манталитета "Съгласни сме, подкрепяме, но някой друг да свърши работата", както болезнено признава Левски в разпита на 9 януари 1873 пред следствената комисия: "Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия". Към тях ли е обръщението „Народе????“ Основателно и с пълна сила може да бъде отправено и към нас. Защото не правим достатъчно усилия да го разберем и да го последваме. Истина, Свобода, Единение, Почтеност. Това трябва да бъдат нашите четири отговора на неговите въпросителни. И се съдържат в написаното от него.

Винаги си го представям как върви, не спира. Върви към нас. Идва от миналото. За да ни поведе към бъдещето.

Споделете

Йоанна Йорданова от Видин представя есе на национална среща в столицата

Заместник областният управител на Монтана е освободен от длъжност

Враца се стяга за мотосъбор на Балкана

Мъж пострада при експлозия на метанова уредба на автомобил във Враца

Монтана модернизира уличното си осветление

В Кула организират концерт, посветен на хумора

Ползването на спортните площадки в училищата ще обсъждат общинските съветници във Видин

Снимката на 2 юли 2024 година

За БНР

Радио Видин