Кръстът е красота на Църквата и утвърждаване във вярата

Чрез припомняне кръстните страдания на Господ Иисус Христос по средата на поста, Църквата иска да подсили верните в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на светия Кръст се предава на Самия Господ Иисус. Дървото на живота бе посред рая. Адам съгреши в средата на деня, затова и в средата на Великия пост се издига Кръста - дървото на спасението. Когато тръгнем по нагорен път, бързаме да достигнем до някое сенчесто дърво; да се подслоним, да отдъхнем под него и така, с подновени сили да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост Църквата издига св. Кръст, дървото на живота, и укрепени във вярата за спасението, дошло чрез него, да съберем сили в подвига на поста.

Светият кръст дава сила в подвига на спасението. Някога той е бил оръдие на най-позорно и жестоко наказание. Но след като се освети със страданията на Христа Господа, той стана мощна благодатна сила срещу злото и греха, чест и слава за вярващите. "Кръстът е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е твърдиня на верните, кръстът е на ангелите слава, а за демоните - язва" - пее Църквата всяка сряда и петък.

Кръстът е пазител на цялата вселена, красота на Църквата и сила на царете. Историята потвърждава тази истина. Константин Велики, както съобщава църковният историк Евсевий, бил във война с Максентий, който заграбил трона в Рим и отказал мирни преговори. В навечерието на решителните сражения край Рим, виждайки, че войските му са малочислени, Константин се оттеглил уединено на молитва и пред погледа му блеснал кръст, очертан от лъчите на слънцето, клонящо на заник, и надпис на него: "С това побеждавай!" Необикновено явление! Ужас обхванал императора и цялото войнство, което наблюдавало това чудесно знамение. През нощта Господ Иисус се явил на Константин и му заповядал да направи хоругва - знаме с очертание на кръста и да го издигнат срещу врага. Константин изпълнил поръчението. Кръстът блеснал на знамето в скъпоценни камъни. Подобни знамена с изображение на кръст били понесени от всичките му полкове. Войниците, множеството от които били християни, се въодушевили. Вражеските войски били разбити. Константин Велики влязъл в Рим победоносно и през 313 г. бил издаден едикт за свободно изповядване на Христовата вяра. Народът ликувал.

Тези събития връщат мисълта ни в библейската история. Моисей, предвождайки израилтяните в бягство от египетското робство, стигнал до Червено море. От една височина издигнал жезъла си високо над водите и после го разпрострял напречно в очертание на кръст. Водите се разделили на две страни и се образувал път по дъното. Народът минал по него като по сухо. Преследващият ги фараон с войската си в безумие, без да мисли, че чудото е станало само за избава на евреите, навлязъл по дирите им в морския път. Но като се изтеглил народът, Моисей пак прострял жезъла си кръстообразно над водите. Те се съединили и фараонът с коне, колесници и войнството намерил смъртта си на дъното на морето. И Максентий подобно на египетския фараон намерил смъртта си във водите на Тибър. Всичко това станало, за да се узнае силата на св. кръст, който е "сила на царете".

Силата на св. кръст виждаме проявена и в нашата история. След покръстването на българския народ в 865 г. недоволните боляри, свикнали с разпуснатите нрави на езичеството, поискали да го възвърнат и подбудили народа да се разбунтува. Дворцовата гвардия била незначителна. При все това царят Покръстител заповядал да разтворят широко портите и сам се показал, като високо носел кръста, обграден от духовници с пламтящи в ръцете свещи. Народът, като видял тази величествена картина, изтръпнал в благоговеен страх. Тъй св. Кръст се показал "сила на царете" - сила и за нашия цар Покръстител - св. цар Борис. И в ново време благодатната сила на св. Кръст, изобразен на Самарското знаме, даде храброст на опълченците и победата бе опечалена.

Така св. Кръст се показва "слава на ангелите, а на демоните - язва".

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Евреите/Евр. 4:13-5:6/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Марк /Мк 8:34-9:1/.

В рубриката "Съвременна Библия" - "Пари в Европа има!" - призна еврокомисар Кристалина Георгиева. Планът "Юнкер" предвижда изливане на 315 млрд. евро в икономиката на Стария континент. Възможно ли е докато се опитваме да "съживяваме" икономиката, човекът да "умре"? Дали новият заем от 16 млрд. лева ще "съживи" икономиката на България? А дали ще "съживи" българина? Ще ви разкажа за двама човека, които инвестират пари в съживяване. Единият ви е познат. Това е доскорошният шеф на МВФ - г-н Доминик Строс Кан. Другият е никому неизвестният пастор от Бурунди - Саймън Гилебауд. Доминик Строс Кан ще ни покаже как се управляват милиардни парични фондове за съживяване на икономики, без елементарно да бъде зачитан човекът. Пастор Саймън Гилебауд ще ни покаже как инвестиция от 120 долара може да промени живота на две проститутки. От висотата на своите милиарди, г-н Строс Кан никога не си е и помислял да променя живота на проститутки. Той само е ползвал услугите им, както стана ясно преди време. Там, където г-н Строс Кан вижда пазар, стока и услуги, Саймън Гилебауд открива човешки лица, съдби и мечти. Днес Доминик и Саймън са готови да инвестират - единият в стока, другият - в хора. Бог никога не е инвестирал в икономика и стоки. Той иска да инвестира в теб - Човекът с главно "Ч". Саймън просто следва Божия призив.