"Най-важният резултат от този конкурс според мен бе, че децата развиха усещане за нещо много важно- за това какво означава моралността", коментира учителят по история в СОУ "Цар Симеон Велики" Ирена Гъркова.
Трима от двайсетината участници в конкурса бяха отличени- Иван Тодоров от 12б клас, Елена Димитрова от 11а клас и на трето място- Ива Георгиева от 9а клас.
"Наш гост е Яков Джераси, който е инициатор за ежегодното провеждане на този конкурс от 2000 година насам и организира за двамата победители в него пътуване до Израел", уточни Ирена Гъркова.
Яков Джераси е роден през 1946 година в София. През 1949 година емигрира със семейството си в Израел. Учил в Сан Матео, в Католическия университет в Париж, в University of the Pacific и в Калифорнийския университет. От 1993 година е директор на фондация "Израел - България", която се занимава с благотворителна, образователна и социална дейност.
"Ние сме различни. Защото ние, българските граждани, казахме "не" и запазихме своите сънародници евреи, когато много по-силни и големи държави не се осмелиха да го направят. Ако повече политици и държавници бяха постъпили тогава така, както постъпиха българите, жертвите на Холокоста биха били много по-малко. А може би нямаше да има Холокоста...", каза Яков Джераси.
А ето и наградените есета:
Моралната постъпка в едно неморално време- спасяването на българските евреи през Втората световна война
автор Иван Тодоров Ценков, XII б клас
Морал- не очаквайте да дефинирам това понятие. Дефинициите са в учебниците, но и без тях знаем как да определим една постъпка като морална“ или „неморална“. Поредицата от действия в периода 4-10 март 1943 година и отново на 20 май същата година и техният резултат- спасяването на българските евреи е МОРАЛНАТА позиция на българския народ, църквата, политиците, писателите, различни съюзи на интелектуалци, един дълъг списък от човеколюбиви българи. Затова, без да е по дефиниция, за мен моралът е човеколюбие. Когато има морален казус, среща си дават ДОБРОТО и ЗЛОТО и всеки прави своя избор. Цар Борис ӀӀӀ и българският народ застават на страната на доброто и спасяват своите 50 хиляди евреи. Същото правят и датчаните, спасявайки своите 8 хиляди евреи. Остава Унгария от трите европейски страни, които все още не са предали евреите си в лагерите на смъртта в окупираните от нацистите територии, но нейните 100 хиляди евреи не получават живот и с тях общият брой на загиналите синове на Израил във Втората световна война става 6 милиона.
Това ме кара да си задам някои въпроси. На въпроса: "Е ли е моралът монета с две лица?", категоричният ми отговор е: "Не!". На въпроса: "Всяко време ли изгражда свой морал?", отговорът ми също е: "Не!". Но на въпроса: "Моралът ли прави човека човек?", вече мога да кажа: "Да!". Защо мисля така? По първия въпрос- не може да има двойствен морал, защото бялото никога не е черно, както и обратното. Да застанеш на страната на доброто съвсем не е достатъчно, ако не приведеш в действие своето разбиране. Тогава моралната ти позиция е без никаква стойност, защото това означава, че допускаш злото да удържи още една победа. Европейските страни и техните правителства, които предават своите евреи за умъртвяване навярно са считали себе си за хора с висок морал, но са позволили злото да тържествува. Затова черното не е бяло. По втория въпрос- след като Бог създава човека по свой образ и подобие и повелява хората да се обичат като братя, това означава, че любовта между човеците е изначална, тя е божественото проявление в нас. Така както любовта е вечна, така и моралът-човеколюбие няма различен образ за всяка епоха. Той също е вечен. Такъв морал са имали българите в неморалното време на Втората световна война. По третия въпрос- доброто е истинската същност на човека, защото той е роден от любов. Истинското добро е било в душите на редица именити и на хиляди безименни българи, които са се обединили в каузата да спасят евреите на България, за да запазят най-ценният Божи дар – живота. Благодарение на решителните действия на Подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, софийския митрополит Стефан, пловдивския митрополит Кирил и окончателното решение, взето от цар Борис ӀӀӀ, българските евреи получават право на живот.
Ще кажете, че да си морален не е нещо специално. И ще бъдете прави, ако не беше известен фактът, че цяла Европа е на колене пред Фюрера и моралът е в дефицит. Затова да си морален през Втората световна война означава да си "по човек". Това означава да съзнаваш, че и човекът до теб е човек като теб. Той е просто човек. Още едно божие творение, което, въпреки че може да е малко по-различно от теб, е все пак като теб. Няма смисъл да го мразиш, нали? Дали така са мислели българите преди 72 години, не зная, но дейстията им показват, че техният морал се опира на човеколюбието и толерантността. И не е в дефицит. Тези, които са се считали "морални", пренебрегвайки хуманността, довеждат до смъртта на над 30 милиона души и изгарянето на 6 милиона евреи в пещите на Аушвиц и Треблинка. С какво евреите предизвикват тези гонения, е ясно за целия свят. Едно болно съзнание ражда една човеконенавистническа идея. Но едва ли Хитлер е стоял пред моралната дилема, че не може да отнеме живот, който не е дал, но в България много добре оценяват правото на живот, дадено от Бог. Страшното е, че когато Хитлер се прави на Бог, милиони, обладани от чумата "Фашизъм", също са си помислили, че имат това право. И решават кой да живее или не. Петдесет хиляди евреи от територията на "стара България" са спасени, но около 12 хиляди от пределите на "нова България"- македонските и тракийските евреи, нямат този шанс. За тях някой се е направил на Бог и е решил съдбата им. Те не са влезнали нито в списъка на Димитър Пешев, нито в "списъка на Шиндлер", а само в списъка на смъртта. За тях е била отредена участ, в която ще копнеят за смъртта-избавление. При преминаването на влаковете на отчаянието през пределите на "стара България", Александър Белев- комисар по еврейския въпрос за България, казва че те са под военната юрисдикция на Райха. Това е една "морална" позиция като Пилатовото измиване на ръцете в едно неморално време.
Наред с известните имена, които историята ще определи като спасители на българските евреи, са и хиляди безизвестни българи, за които Закона за защита на нацията е противоестествен и неконституционен. Те се отнасят съчувствено към своите съотечественици и доколкото зависи от тях, не спазват Закона. Те са тези, които създават първата делегация в защита на евреите- кюстендилската, за да поставят началото на една гражданска съпротива в защита на евреите. Спасяването на българските евреи не би било възможно без общите усилия на толкова много хора. Но решението взима един човек и това е цар Борис ӀӀӀ. Той беше този, който избра да излъже и прати евреите в трудови лагери, а не в лагери на смъртта.
И ето така през съдбовните години на Втората световна война се намира един народ, верен на своята човечност и чувство за братска обич, който подкрепя събратята си и показва на своите управници, че няма да стои безучастен и да гледа как еврейските му сънародници се обричат на гибел. Това е БЪЛГАРСКАТА морална позиция в неморалното време на войната и Хитлеровия геноцид. И тази позиция превръща българите в герои, а те са били просто хора. Хора като мен и теб. Но морални хора, верни на своята мисия да покажат на света, че няма нищо страшно и срамно в това да зачетеш като равен човека до себе си. Независимо дали той се различава от теб по религия, дух и култура. Както казва Михаел Бар-Зоар: "България показа, че може да се бори против Хитлер, против тази огромна германска ницистка държава, България каза: не!, и победи. България доказа, че един малък Давид може да победи един мощен и силен Голиат. Благодаря ви!". Това са думите, които казват всичко и са най-високата морална оценка за стореното през 1943 година за спасяване на българските евреи.
Спасяването на българските евреи - Какъв е урокът за бъдещите поколения?
автор Елена Димитрова Николова XI а клас
България- една малка държава, преминала през различни епохи на възходи и падения; една малка страна, уважавана в миналото и доста хулена в настоящето. Една земя, разположена на Балканския полуостров, между Изтока и Запада. 111 000 км2, изпълнени със славна история. И сега, в тези времена на криза и застой, когато ежедневието на българите е изпълнено с проблеми, е може би моментът да си спомним за героите и за онзи подвиг и проява на обединение на нацията ни в името на една кауза. Каузата, свързана със спасяването на българските евреи.
Геноцидът срещу еврейския народ не е нечий национален проблем, а проблем на цялата цивилизация с общочовешки глобални измерения. И сега хората на XXI век, днешното поколение се чуди как е възможно това. Кой би сторил подобно нещо? Кой изпитва такава омраза, че да се опита да заличи един народ? Един невинен народ. Да, това е зло. Но още по - голямо зло е това, че голяма част от европейските държави дали заради страх, принуда или заповед участват в този вид анихилация, депортирайки своите евреи в лагерите на смъртта. Но нашата България, макар и съюзник на нацистка Германия, "осъзнава" какво би сторила ако вземе участие в този процес. Сам цар Борис III, като монарх осъзнава, че трябва да защити народа си и трябва да поеме отговорност. Той е твърдо против такава нехуманна дейност. Българският владетел нарежда евреите да не бъдат изпращани в конентрационните лагери, заповедта е дадена "от най - високо място". В книгата си "Извън хватката на Хитлер", Михаел Бар - Зоар пише:
"...Но ние не бяхме вдигнати и откарани. Товарните вагони заминаха от гарите празни. Не знаехме какво точно се случи, но евреите в България бяха спасени в последната минута" и "...ние бяхме смаяни от невероятната история на нашето спасение". За евреите това спасение е като чудо, като Божи дар. Те са изключително радостни и признателни за това. За тях 10.III.1943г. е "най- хубавото празнували, което са имали".
Холокостът в България не се състоява."...Все пак обаче има разлика. Те (евреите) не са бити нито полицията се отнася грубо с тях, нито има унизителни претърсвания. Повечето са събирани в големи училища."- това са други думи на еврейския автор Михаел Бар - Зоар. Тук населението не е добре запознато с нещата, които се случват в лагерите на смъртта, не вярва, че подобни жестокости са възможни. Значките на Давид, които трябвало да носят евреите били съвсем малки. Когато се налагало да ги носят, българите ги карали да ги махнат. Те помагали, с каквото могат, носели храна, пари, когато разбрали, че може да бъдат депортирани.
Българското духовенство, царят, политиците, елитът на обществото, БКП, обикновеното население, селяните, всички се обединяват и се застъпват за евреите.
Геноцидът срещу евреите е един тъмен период от историята. Един кратък период от около 6 години, в които са убити целенасочено 6 000 000 души. Българското царство спасява около 50 000 евреи. "Нито един български евреин не бе депортиран". 50 000 са толкова много животи, толкова много спасени поколения живот за в бъдеще. Да, това сме го направили ние българите! Днес около всички проблеми в България ние не обръщаме особено внимание на това, което е станало в миналото, трудното и забързано ежедневие ни прави хленчещи и оплакващи се хора, които виждат само лошите неща в живота. Да, животът е борба за оцеляване, но миналото, историята са може би един урок, един пример за сплотеност, обединение и толерантност на българското общество. Преди Втората световна война българските евреи са живеели добре в държавата ни.Те са се заселили на Балканския полуостров много отдавна, според някои източници още преди прабългарите и славяните. От години те са живеели в мир с българското население. Сливали са се с него, чувствали се български граждани. И българите ги приемали. Евреите обичали България. И, когато през 1948 година 90% от българските евреи заминават за Израел, на границата с Югославия в "Извън хватката на Хитлер" авторът пише за себе си: "Обърнахме се назад като един, за да хвърлим последен поглед към родната земя. Някой започна да пее, втори се присъедини към неко после трети и четвърти. Неусетно стотици гласове, мъжки и женски, млади и стари се свързаха в едно и проехтяха нататък към долината. Те пееха звучният български химн "Мила родино"... Спомням си как погледнах нагоре към родителите си. И двамата плачеха. Много хора около нас пееха с дрезгав, задавен глас и сълзи, които се стичаха по страните".
В България няма само българи- тук живеят и турци, и роми, и арменци, и евреи. Отскоро има и голям поток бежанци от Близкоизточния конфликт. Сплотеност, смелост, характер, доброжелателност, алтруизъм, емпатия. Това е помогнало за спасяването на 50 000 човешки живота преди 72 години. Това е помогнало за съхранението на един народ. Нашите деди са спасили животите на поколения евреи. Това може да ни прави горди и да бъде пример за днешното поколение не само в България, но и по света.
Спасяването на българските евреи - урок за бъдещите поколения
автор Ива Георгиева IX a клас
Преставаш да бъдеш човек тогава, когато спреш да се бориш за човека до себе си. В природата на всеки един от нас е заложено да бъде добър, да помага на другите. Никой не се е родил лош. Нито един от нас не се е родил мразейки. Не съм създадена да мразя, нито да съсипвам вече граденото с усилия. Създадена съм да надграждам. "Всички хора са равни". В желанието за власт, слава и величие, много от нас се самозабравят. Ценностите и моралът изчезват, а на тяхно място идва само изгарящото желание за власт. Готови сме да прибегнем до всичко, дори и до отнемането на човешки живот. Животът е дар, който получаваме просто така, по силата на природните закони. Той е един кратък миг, който трябва да се научим да ценим. Всеки избира как да го изживее, защото това е неговият живот и неговият собствен, и личен избор. Всички сме равни.
Какво право имаш да отнемаш този дар? Никакво. Отнемането на човешки живот е грях. По време на Втората световна война Адолф Хитлер провежда геноцид срещу евреите. В резултат на това са убити 5,5 милиона евреи.
Втората световна война е една жестока и пагубна катастрофа за цялото човечество. Вземайки 60 милиона жертви и разрушавайки стотици градове, тя връща цивилизацията една голяма и значителна крачка назад.
През декември 1940 година България приема "Закон за защита на нацията", по примера на германското антисемитско законодателство, който въвежда ограничения за евреите- български граждани. След Първата световна война Германия е напълно разрушена и съсипана. В такива тежки времена трябва обединение на народа. Обединение около една кауза. И Адолф Хитлер решава тази кауза да бъде масовото избиване на евреите. Според него единствените достойни хора били арийците. Това е древен свещен народ, на който далечни наследници са германците. Той смята, че евреите са една нисша раса, която трябва да бъде заличена напълно от лицето на Земята. Хитлер е искал да избие един цял народ. Една част от човечеството. Но тук идва въпросът- има ли кой да му се противопостави?
Всички държави изпращат своите евреи в лагерите на смъртта. А нашата България- малката държава на Балканския полуостров, с хилядолетна история, се осмелява да се опълчи на "Великия диктатор" и да остоява своето, а именно това, че българските евреи няма да бъдат изпратени в лагерите на смъртта. Докато във всички други държави евреите са гонени, тормозени и изпращани в гета, в България те са живеели нормално. Законът за защита на нацията налага определени дискриминационни правила за тях, едно от които е да носят отличителен знак (Давидовите звезди). В България тези звезди обаче били направенинай-малки, почти незабележими, за да не се отличават евреите толкова много. Евреите са дискриминирани от закона, а не от хората.
През 1942 година в германското предградие Ванзее хитлеристкото правителство взема "окончателното решение" по еврейския въпрос. Тогава започва депортиранетона евреите към Аушвиц- най-големия концентрационен лагер и към останалите лагери за масово унищожение.
През 1943 комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, сключва договор за поетапна депортация на българските евреи- т.нар. "споразумение Белев-Данекер". 1058 души от Беломорието са транспортирани до Лом, а оттам за Виена. Оцеляват само 100 от тях. 7144 души от Вардарска Македония са транспортирани до пристанищата на Лом и Видин, а оттам- към Треблинка. От тях оцеляват 200. Близо 9 хиляди евреи от София трябва да бъдат натоварени и откарани към нацистките лагери, но влаковете отпътуват изцяло празни, заради отмяна на заповедта за депортация в последния момент. Тя е отложена за по-късно, когато отново е провалена. След това вече не се подновява. Цар Борис III и народът твърдо отказват да изпратят българските евреи. По-късно на царя са предложени два плана- "План А" (депортация на евреите) и "План Б" (изселване в различни части на България). Царят естествено избира втория план, при което депортирането става практически невъзможно.
Но за спасяването на българските евреи няма заслуга само царят, нито само политиците и високостоящите лица. България спасява своите евреи. Народът спасява евреите. Българи и евреи живеят в разбирателство. Народът не разбира защо трябва да ги мрази. На плещите на държавата ни винаги ще тежи това, че сме изпратили евреите от Македония и Тракия в лагерите на смъртта. Винаги ще тежи това, че все пак сме извършили убийството на много идни поколения. Ние ще останем виновни и това ще черни нашата история и минало. Но България спасява всичките си 50 хиляди евреи- граждани на Царството. Това е голям подвиг, достоен за гордост. Смелост. Смелост и единство се изисква за отстояването на своето. Смелост се изисква за противопоставяне. Спасяването на човешки живот трябва да бъде заложено във всеки един от нас. Малката България единствена проявява човечност и извършва безценен хуманен акт. Тя спасява. Да окажеш помощ на беззащитния, да подадеш ръка на падащия, това е човечност. Да спасиш един живот, да спасиш един дар. Да помогнеш без да искаш нищо в замяна. Точно това прави България, спасява един народ и предава ценен урок за идните поколения.
Традиционен Рождествен концерт ще изнесе днес християнска рок група „Глашатай“ с приятели на състава. Програмата е от авторски и преводни песни. Вечните истини от Библията оживяват в съвременен и напълно достъпен формат, пречупени през светогледа на текстописците. Музикантите създават празничното настроение на събитието, което ще се състои..
74-годишен мъж от Монтана е с две счупени ребра. Възрастният човек е бит от две лица след спор за място за паркиране на лека кола. Инцидентът е станал вчера преди обяд на булевард „Христо Ботев" 69 пред печатницата на пазара, уточняват от преслужбата на полицията в Монтана. Пострадалият е посетил болницата в града, където лекарите установили..
Закритият басейн във Враца ще бъде напълно обновен, съобщиха от общинската управа. От там припомниха, че подобен ремонт не е извършван от над 50 години. Във финална фаза са дейностите по внедряване на мерки за енергийна ефективност на покрития плувен басейн във Враца. С инвестираните средства от над 2 милиона лева изцяло е подменена дограмата,..
Таксиметровата услуга във Враца поскъпва през новата 2025-а. Всички фирми в таксиметровият бранш ще актуализират цените, който не са променяни от 2018 г. Увеличението ще бъде минимално с 0,20 стотинки на километър или средно с около 1 лв. на курс в града. За увеличението на цените има правно основание с решение №234/27.08.2024 на Общински съвет Враца:..
Част от учениците от мездренското средно училище "Иван Вазов", които са членове на Екокомитета по програма "Екоучилища", обединиха усилия по зададена екоинициатива от кампанията "Зрънце любов". Те поставиха поставиха хранилка за птици и семена. От 16 години насам началото на декември е старт на кампанията, чиито организатор е Българското..
От местното сдружение БУМ (Будни устремени мездренчани) тази седмица организираха три лекции в мездренските гимназии на тема "Готин си, когато си здрав", водещ на които беше д-р Сияна Емилова. Тя е завършила Медицински университет в София, а в момента практикува в град Мездра. Целта на лекцията беше да се обърне внимание на важни теми,..
С панихида във Враца ще отбелязана осмата годишнина от смъртта на врачанския митрополит Калиник. Той почина на 26 декември 2016 година. Богослужебните правила предвиждат траурните служби да се изтеглят преди Рождественските празници. Панихидата ще бъде отслужена в митрополитския храм "св. Николай", където е гробът на архиерея.