Един поглед върху живота на малцинствата в България

"Нашето училище е най-естественото място за тази изложба- училището като една свободна територия на единството и различията. В своята 134-годишна история нашето училище е било място за израстване на ученици от различен етнически произход и религиозни вероизповедания. Архивите на училището пазят спомен за своите ученици евреи, арменци, турци, власи, роми, които както тогава, така и днес са се различавали единствено по своите знания, постижения, училищни изяви и лични качества." През тази учебна година  в СОУ "Цар Симеон Велики" се обучават деца от Сирия, Полша, Италия.

"Съвсем естествено съжителство на източно православие с католицизъм и мюсюлманско вероизповедание, както и деца от различни етноси."

Яков Джераси, създателят на изложбата, разказа:

"Един от проблемите в нашето общество е отношението ни към малцинствата, а те не са малко- стигат до 40% от населението, което живее в България. Ние сме познати като толерантна страна- примерът от преди повече от 70 години, за моите сънародници евреите, отношението на България към тях беше много по-различно от това на другите страни. Много искам да запазим този дух и затова с тази изложба показваме техния ежедневен живот, обикновените неща, които правят хората от малцинствата в България. Да си напомним, че те са част от нашето общество и ние не можем да им обърнем гръб, трябва да намерим начин как да се доближим до тях, защото в момента не сме близки с тях. Ние сме разделени и трябва да търсим мостове. Аз мисля, че по-младото поколение ще намери начин. От това малцинство има една голяма част хора и това са ромите, които не участват в образованието, за някои по-удобно е те да не бъдат там и нашата роля е да ги накараме да се върнат в училищата. Училището е най-важно за този процес. Ромите само се записват в училищата, но те не ги посещават и ние го приехме като даденост. На много места в страната- записват се ромски деца да учат, получава се субсидия за тях, но те не посещават училище. Това трябва да се спре. Трябва да се привлекат и родителите на ромските деца, да осъзнаят необходимостта от образованието им, защото ромите минаха вече един милион души. Трябва ромите да завършват университети, но истински университети, не менте. Ромите нямат желание да учат. Аз търся добрия пример- аз поисках да ми намерят 10 роми, които са завършили Софийския университет, но не можах да намеря. Има един ром, който е завършил много престижен университет в чужбина и когато аз поисках от него да се идентифицира като ром, той не беше толкова сигурен. Имаме нужда от модел, модел на един ром, който е излязъл от гетата и не се срамува от произхода си- такъв модел търся.

При помаците, всички свършват гимназия и това е естествено за тях. При мюсюлманското население от турските семейства, те са по-добре от ромското население, но не стигнаха нивото на помашкото население. Аз ще продължа да търся добрия пример, който да покажа. За сега нямам такъв! За това дойде време за такъв пример- тази изложба. Тя ще гостува в 14 града на страната и на финала ще бъде на 10 март в Народното събрание, а на 4 април тя ще отпътува за Брюксел."

Учениците и гостите бяха много впечатлени от изложбата:

"Показва нашата толерантност, много е цветна, интересна ми е частта с еврейската общност, не трябва да правим разлика между хората по етнос."