Белгийски педагози в ПУ "Д-р Петър Берон" във Видин

"Това е една среща, която стана с помощта на наши приятели, колеги, които работят в същата сфера. Не в сферата на специалните училища, а в сферата на грижата за деца вече извън училищната система, образователната. Това запознанство се оказа прекрасно, защото дойдоха едни хора при мен позитивни, с много конкретни, с много ясни идеи и с много желание за сътрудничество, което е изключително рядко за специалните учители. Вие знаете, че сме обект на едни сериозни нападки, особено от някои неправителствени организации. Аз съм изключително щастлива в края на тази среща, която знам, че ще продължи и занапред, ще продължим да се срещаме и да обменяме идеи. Изключително съм щастлива да разбера, че в Белгия, и не само там, аз знам и за Германия и Австрия, специалните училища функционират и се развиват. Те не са обект на затваряне, реорганизиране или изобщо на заличаване. Този вид училища изпълняват пълните си функции и са в подкрепа на хората със специфични проблеми."  

Посещението е, за да се обмени опит, каза директорът на специализираното училище в град Гил:

"Аз съм Мишел, директорът на специализирано училище в Белгия. Училището ни е за деца с умствени увреждания и за деца с аутизъм. Ние сме голямо училище, имаме 153 ученици. Искахме да дойдем тук за да обменим опит. Можем да предадем нашия опит на специализираното училище тук и можем да научим някои неща, които да използваме при нас в Белгия. Бяхме впечатлени, защото тук видяхме едно училище, където учителите са строго разпределени и те осигуряват на децата много добра програма. Програмата е различна за всеки ученик, ето защо те научават много неща в училище. Също така видях учители, които с много въображение изготвят програмата за учениците. И точно това е, което искаме да научим тук. Видяхме много добри примери. Това, което ще занесем у дома са ентусиазмът от учителите и както казах преди малко, креативността и разделянето на децата едно от друго, за да можем да осигурим индивидуална грижа."

Част от групата, гостувала във видинското Помощно училище "Д-р Петър Берон", беше и посредникът, направил възможна срещата между български и белгийски специални педагози. Това е човек, който дълги години е работил в системата на образованието в Белгия, пенсионирал се е, но продължава да сътрудничи на хората, които обучават и се грижат за деца с увреждания, да усъвършенстват знанията и уменията си. Ето какво ми разказа той:

"Аз съм Джеф, пенсионер съм. Работех години наред в институция за деца с умствени увреждания. В тази институция започнахме да работим с България. И сега аз водя училища и различни организации в България, за да направят контакти помежду си. Настоявам те да направят контакти, които да се запазят напред във времето, а не да приключат с едно посещение. И когато училищата започнат да работят заедно в продължение на години, тогава моята работа е приключила. Моето първо посещение в България беше преди 12 години. И от тогава съм идвал три пъти във вашата страна. Идвал съм в Пловдив, Батак и Пордим, а сега и във Видин. Специализираното образование тук е близко до това в Белгия. В нашата страна има сложна система от специализирани училища. Но тя трябва да бъде променена от правителството. Трябва да се специализират учебните заведения по групи, като например - аутизъм, проблеми с поведението и тежки множествени увреждания. Системата в България също се променя и те трябва да се фокусират върху същите групи, за да може да се каже, че училищата имат еднакви възможности и едни и същи проблеми. Ето за това е хубаво, че се учат едни от други. Аз продължавам да настоявам пред хората, които водя тук, че има много какво да се научи тук, в България, но трябва сами да го видят и да го открият. Точно както каза Мишел, тук има много повече въображение, отколкото в нашата страна. При нас има много повече финансови възможности, отколкото тук. Но пък колегите извършват същата работа и ние можем да научим от тях как става това."

При посещението си белгийските специални педагози имаха възможност да наблюдават работата на българските си колеги в реална среда. Освен в часовете, гостите бяха поканени и на училищна пиеса. Децата представиха куклен театър по приказката "Бременските музиканти". След представлението разговарях и с младата учителка Тина:

"Учител съм от 6 години и работя в специализирано училище в град Гил, провинция Остерло, от 5 години. За първи път съм в България и във Видин. Много ми харесва. Всичко тук е много различно от Белгия. При нас часовете са до 16 часа, а тук са до 14 часа. Следобед ние работим с малките деца в сградата на училището, а с по-големите сме навън. Но тук много ми харесва. Това училище е малко и уютно. Много е хубаво как учителите работят с децата. За мен това е много добър опит. Най-високо оценявам креативността на българските ми колеги. Удивително е въображението, с което се работи, като пиеската, която току-що гледахме. Много е хубаво, че направиха куклен театър. Сценографията, която беше нарисувана - всичко е толкова хубаво. Спокойствието, което имат учителите, също е прекрасно. Това са нещата, които искам да използвам при нас в Белгия."


Повече от "Заедно" може да чуете в звуковия файл.