Трудът в България- право или привилегия?

Или що е то да си работещ беден и да оцеляваш с достойнство

публикувано на 25.11.15 в 21:54

Снимка: Ваня Минева

''Актуално'' от ''Посоките на делника'' от 25 ноември 2015 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За правото на труд говорим в "Посоките на делника" по Радио ВИДИН. Труд достоен и адекватно платен. Коментатори по темата са адвокат Таня Кълцева и Десислава Божидарова от Видинския исторически музей.

"На първо място трудът е право. А правото на труд е нещо, за което работници са се борили още с началото на индустриалната революция в края на 19-ти век. Тогава те са се опитвали да създадат за себе си подходящи и нормални условия. Днес правото на труд от нормативна гледна точка е закрепено в хиляди документи на международно ниво, на ниво Европейски съюз, на национално ниво. Още в средата на 20 век, с Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, е закрепено правото на труд, което всеки човек има. На свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труд, както и право на равно възнаграждение за равен труд. Като в България, освен Конституцията, която също закрепва правото на труд и задължението на държавата да се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право, имаме Кодекс на труда и още куп нормативни актове и закони, които уреждат всички подразделения на правото на труд, като: правото на здравословни и безопасни условия на труд; закон за уреждане на колективни трудови спорове; закон за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност; закон за информиране и консултиране на работници и служители в многонационални предприятия и още други такива", дава нормативната рамка на понятието труд Таня Кълчева.

Заслужаващ внимание акцент е примерно уточнението, че ако трудещият се е родител, то неговите права са малко по-специални.

Таня Кълцева, личен архив

"Той има право на такъв вид труд, който да не влиза в противоречие със семейните му задължения. Това право е специално закрепено в Европейската социална харта", обяснява Таня Кълцева. И напомня, че в сила в България е и т.н. класификация на професиите и длъжностите, която урежда начина на определяне на размера на работните заплати.

Доколко работещите са запознати с тази класификация, дали работодателите на практика не ползват само долните прагове при определянето на размера на месечните възнаграждения и дали работещите имат думата в този процес?

"За съжаление трябва да призная, че случаи от моята практика показват, че написаното на хартия често си остава само там- на хартия", коментира адвокатът.

Добър повод да попитам за достойнството да работиш и да получаваш адекватно на труда ти заплащане, ако си специалист в музей, библиотека, читалище, театър, духов оркестър, симфониета, танцов ансамбъл...

Десислава Божидарова, личен архив

"Заплащането в културата никога не е било високо. И този възрожденски дух, който носят хората, които работят в тази сфера, се усеща при всяка една наша среща. Но може би точно това- нашата невъзможност вече да опазим паметниците на културата, а на колегите в библиотеката например да подсигурят нужната литература, която да предложат на своите читатели, ни обезкуражава. Ние сме толкова силно привързани към тези богатства, които пазим, че точно тази тяхна застрашеност ни предизвика да излезем и да кажем, че така повече не може. Виждате, че това се случва в цялата страна- колегите не са шумни, не са груби. Показват своето недоволство по един отново много културен начин", признава Десислава Божидарова. И добавя:

"За да бъдем разбрани, разчитаме на културата на управляващите. Знаете, управляващите много обичат да си сложат като брошка на ревера културата, но когато излизат някъде. Не я носят в ежедневието си..."

"Проблемът е в общественото устройство, в съзнанието на хората, които прилагат правилата. Затова у нас ни се струва недостатъчно да има само законова основа, която да гарантира съществуването, и то стабилното съществуване, на едно право. А ако говорим за правото на сдружаване и извоюването на конкретни придобивки- примери колкото искаш. Един съвсем скорошен случай- прекият ръководител в, да го наречем условно едно предприятие във Видин, заявява на своите работници, че нямат право на участие в синдикат... Такива случаи наистина ме карат да вярвам, че да, написаното на хартия съвсем не гарантира съществуването и ненарушаването едно право", коментира адвокат Кълцева.

"Защото тук вече правото се превръща в привилегия, защото така в момента функционира нашето общество", признава тя.

Поговорихме си още за това умее ли българинът да защитава отвоюваните си социални придобивки; доколко днес хората у нас търсят работа, в която да се реализират и доколко тя- работата- е само за препитание; знае ли как да избира позиции на пазара на труда нашият съвременник и как сам да представя пред работодател своите професионални умения. И дали свенливостта на хората, които работят в областта на културата, да отстояват правата си, не е една от причините те вече почти три десетилетия да са на опашката по размер на трудовите си възнаграждения?

Все въпроси, които ни водят към признанието, че много, ама много отново ни е потребен възрожденският модел на организиране на социалния ни живот и както тогава нашите предци са го направили, да избираме от европейските практики само приложимите у нас модели- като започнем отново да се обединяваме в общности по занимания, като уважаваме майсторите и като категорично отстояваме интересите си.

И най-вече, колкото и да ни е неприятно да си го признаем, да не разчитаме на държавата, на това, че някой там от управляващите сам ще се сети на кого от нас какво точно му е потребно, а да настояваме неотстъпчиво да си получим нашето. Както тогава нашите възрожденци са си отвоювали правото да имат български училища, самостоятелността на българската църква, икономическите и социалните свободи... в пределите и под сянката на чуждата държава. Може би така ще успеем да започнем да излизаме от хаоса, в който вече трето десетилетие сме се изгубили. И да преодолеем за пореден път този наш познат български парадокс: Да оцеляваме с достойнство.

Чуйте целия разговор в прикачения звуков файл.