Да разлистим старите фото албуми

Всичко край нас се мени постоянно. Всеки ден слънцето огрява един нов свят. Онова, което наричаме рутина, е изпълнено с нови предложения и възможности. Днес някъде ни очаква съкровище. Може да е лека усмивка, може да е голямо завоевание - няма значение. Животът се състои от малки и големи чудеса."

Паулу Коелю "Изневяра"

Сигурно няма човек, който да не се вълнува, когато отвори прашните албуми със стари снимки. Нещо трепва в нас. Тези черно-бели, та дори и цветни образи и моменти ни карат да се потопим в минали събития, случки и спомени. Дали не се и стичат и неволни сълзи от очите?! Или неволна  усмивка се прокрадва по  устните ни... И така, да си спомним за старите фотоалбуми, в които редяхме черно-бели снимки. Как ходехме в така нареченото "Фото", за да се снимаме за спомен. Разменяхме си снимки с надписи на гърба. Да си спомним за старите фотографии, които са заредени с много история. Те са пълни със семейна и колективна памет.

"Днес с тези фотоапарати и телефони е щракане, а не снимане", казва един от опитните видински фотографи Сашо Петров.

"23 години съм работил във фотото. С новите технологии това вече не е снимане, а щракане. Фотографията е изкуство. Особено черно-бялата фотография. Правили сме много снимки. Освен сватбени снимки, идваха да се снимат цели семейства по различни поводи. Жените ходеха на фризьор. Снимахме и рождени дни. Снимахме в детски градини и може би няма дете от онова поколение, което да няма снимка от детската си градина. Много е важно да се знае, че не фотоапаратът, а фотографът прави снимките."

Васко Врачовски е известен фотограф от Враца, а с него разговаря Жоро Александров.

"Ако погледнем хронологически конкретно за портретната фотография, можем да кажем, че до средата на 20 век портретната и семейната фотография си е била една традиция и изкуство. Така както сега имаме и сме длъжни да имаме семейни лекари, то тогава всички по-патриархални и които са държали на традициите семейства, са си имали семеен фотограф.

Те са си определяли конкретен ден, за да си направят семейна снимка. От старите снимки ни гледат сериозни лица, а това е така, защото тогава процесът на заснемане е продължавал 10 -15, че и повече секунди. Поради тази причина хората изглеждат сериозни, а не защото не са се смеели. Трудно е да стоиш усмихнат много време и поради тази причина от снимките ни гледат сериозни лица. Навлезли сме в нова технологична ера и нещата се променят. Има обаче тенденция да идват хора да се снимат семейно. Май се възражда", разказва Врачовски.

Много хора са проявявали у дома своите снимки. Процесът не  никак лесен, но който има желание се е научил. За това разказва Станислав Калинов. С него разговаря Анжела Каменова:

"Зависи какви са филмите- цветни или черно-бели. Ако са черно-бели трябва тъмна стая. Абсолютно тъмна стая. Те не търпят светлина. След това трябва корекс доза, на която се навива филмът. След това вече следват химикалите- проявител и фиксаж. Другото е сушене на филма и така един черно-бял филм е готов за правене на снимки."

Дали се сещат да разтворят старите албуми и дали си вадят снимки на хартия- това попитахме видинчани в нашата анкета:

"Интересно ни е, защото се връщаме назад в детството и човек си спомня младините, стари приятели.... Ние все още имаме навика да си вадим снимките на хартиен носител, защото на компютъра се губи ефектът... От съучениците това са ни спомените, дето си гледаме снимките, имаме и от тогава албуми."

Ето така понякога се случва почти случайно да отворим старите албуми на предците си, и без да щем, в тях да попаднем на забравени снимки. Ами, не чакайте! Отворете ги и се потопете в това, което искат да ни кажат старите снимки. А пък може и да ви се прииска да се обадите на някой позабравен приятел, който ни гледа от албума.  

Чуйте интервютата в звуковия файл.