"За" и "против" лятното часово време

Тази пролет отмяна на системата и целогодишно запазване на астрономическото време поиска Гражданско движение ДНЕС. Организацията внесе в правителството официално писмо, с което настоява постановлението на Министерския съвет, въвеждащо лятното часово време, да бъде отменено. Няколко са аргументите в подкрепа на искането, каза областният координатор на организацията във Видин Красимир Михайлов:

"В самия Европейски съюз в момента тече дискусия по темата. На 29 октомври 2015 година в Европейския парламент се проведе дебат, при който всички парламентарни групи се обединиха около мнението, че смяната на времето е неадекватна за времето ни мярка, която трябва да бъде отменена. Друг мотив е аргументът, че икономическият ефект от смяната на часовото време е много съмнителен или минимален. В същото време вредите за хората и икономиката са многобройни и практически неоценими. Проучване на 9 европейски университета показва, че лятното часово време има пряка връзка с редица заболявания, поради стрес от нарушаване на биологичния ритъм на организма на хората. А разходите в ЕС за медикаменти и други средства за справяне с последствията са в размер на 131 милиарда евро годишно. В България проучванията са епизодични, но предвид факта, че страната ни е сочена като най-бедна в рамките на ЕС, трябва да оценим живота на нашите сънародници като особено труден, което значи живот с повече стрес. Аз лично не познавам човек, който да не смята, че тази вредна практика трябва да се премахне. Спестените жълти стотинки от потребление на ел. енергия на глава от населението годишно, които се равняват на 60 стотинки до 1 лев, което е смешно, не могат да бъдат аргумент за запазването на тази мярка. Доказано е, че в периодите около смяната на часовете се увеличава броят на нещастните случаи, трудовите злополуки, инфарктите, самоубийствата и други..."

Вреди ли смяната на времето на здравето ни, попитахме д-р Емил Мушанов, общопрактикуващ лекар и асистент в Медицинския университет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Според някои проучвания това води до повече случаи на инфаркт, на инциденти, като пътнотранспортни произшествия и т. н. Мисля, че трябва да мине определен период от време, през който самите ние да се аклиматизираме към това по-ранно ставане, т.е. да си настроим биологичния часовник. Според мен и според науката, няма пряка връзка, категорично доказана, между смяната на часовото време и по-голяма заболеваемост от сърдечносъдови заболявания или каквото и да било друго", каза лекарят.

Въпросът за адаптацията към лятното часово време е индивидуален. Обикновено тя продължава няколко дни. А за да се справим по-лесно, д-р Мушанов препоръча пълноценна почивка и правилно хранене:

"В крайна сметка трябва да си почиваме повече, да се храним нормално, да не злоупотребяваме с алкохол и някои вредни храни. Тогава мисля, че всичко ще бъде наред."

Независимо от всички аргументи "за" и "против", у нас системата на въртенето на стрелките остава в сила и тази неделя ще я приложим за 37-ма поредна година.