Великденска разходка до Изворския манастир

"Този ден е тъжен сам по себе си, погледнато от човешка гледна точка, но погледнато от позицията на Църквата, той е един ден, който слага началото на пророческите предсказания. На този ден се случва едно събитие, което 2000 години Светата църква почита в своя календар" - така архимандрит Василий започва своята беседа за най-тъжния за християните ден- Разпети петък.

За съжаление, младите хора свързват Великден с боядисването на яйцата, с обикалянето на църквата, с по-зрелищни неща. Защо е така?

"Всичко това си има своето логично обяснение- 45 години атеизъм, 27 години "преход", казвам го в кавички, защото много от хората не знаят към какво прехождаме. Да не говорим за всички омръзнали на всички нас констатации за нивото на образованието, здравеопазването, подмяна на ценностната система. Това, че младите не са запознати с учението на Църквата и тези събития, които са описани в Свещеното писание, си имат своите корени и обяснение. Трябва да се търси и съответното решение, а то е, когато всеки от нас, като Божии образ и подобие, положи усилия да се образова, да се труди и да върви по пътя на доброто, а не по пътя на злото!"

Манастирите привличат хората, някои от тях ги посещават по религиозни причини, други като туристически обекти. Вие сте игумен на Изворския манастир от 2004 година. Как се стопанисва манастир в днешно време?

"Оказва се ,че европейските програми са единственият вариант, който можем да използваме в днешно време, за да подобрим базата и както се казва, манастирите да изпълняват своята религиозна, възпитателна, културно-просветна и туристическа дейност. Ние кандидатствахме и успяхме да спечелим проект, благодарение на екипа минахме през една тежка бюрократична машина и сега манастирът изглежда добре. Разделихме ремонта и реконструкцията на етапи, решихме, че така по-лесно ще се изпълни, така и стана. Първият етап беше вертикална планировка на дворното място и ремонти, и реконструкция на църквата. Ремонтът на манастира и църквата започна още с моето идване през 2004 година. Със съмишленици, дарители, приятели и волни пожертвувания на симпатизанти започнахме полека-лека да възстановяваме първо легловата база и подобрения в битов план, за да може, когато идват поклонници, да има условия за тяхното оставане и пребиваване. В момента манастирът разполага с 24 места, това са 6 стаи с по 3 легла, със самостоятелни санитарни възли, апартамент с кухненски бокс, с телевизия и интернет.

Така манастирът вече има една много добра леглова база за посрещане на поклонници. Не разполага с кухня, защото не можем да си го позволим, но всеки може да си приготви, каквото си донесе. Дворът е изцяло обновен- беше построен манастирски зид, навес за гости, когато има по-големи чествания – ако вали дъжд, да има сушина, ако е много топло, да има сянка… Сега обновявам източната страна на оградата. Определям го като една малка перла, тук на територията не само на община Димово, а и в цялата Видинска епархия."

Колко монаси живеят в манастира?

"За голямо съжаление съм сам. Има приходящи от време на време, но повече от един месец не се задържат, защото средствата са оскъдни. Обикновено всеки първо поставя въпроса за заплащането, а нещата в Църквата са сложни от финансова гледна точка. Самият аз не съм получавал трудово възнаграждение, а трябва да се явявам в ролята на работодател и да заплащам на някой друг. Колкото до насъщния хляб, винаги може да се осигури, но там освен права, имаш и отговорности, а в днешно време май всеки си търси правата и не иска да има отговорности, и да има задължения. В този смисъл аз съм сам в манастира, дай Боже да се намерят млади хора, желаещи да поемат по този не лек, но спасителен път. Защото в крайна сметка животът и мисията на човека, не е да трупа богатство, а да спаси душата си."

Как оцелява манастирът?

"Единствено и само от спомоществователи. Манастирът, като жив организъм, си има потребности и нужди от всичко, така че дали има посетители, дали няма посетители, грижите и разходите си вървят ежедневно, както в едно домакинство, но слава Богу, за сега се справяме. Дано скоро нещата да бъдат регламентирани, всеки да  знае за какво отговаря и какво получава за това, което прави."

С какво манастирът привлича хората?

"Той първо не е атракция. Винаги всеки е добре дошъл, воден от добри помисли и намерения. На всеки може да му бъде прочетена молитва за здраве, благополучие и успех. В манастира има едно аязмо, за което легендата разказва, че едно незрящо овчарче от Шипот, преди много столетия, пасяло стадо с кози около това изворче, паднало в това изворче и до вечерта прогледнало. И до ден днешен аз съм свидетел как много хора идват и си измиват очите и пият от водата, и получават облекчение. За съжаление, никой не описва тези случки, като хронология. В манастира идват хора от цялата страна да им се прочете молитва за здраве, да си измият очите и да си налеят от лековитата вода.

Ако човек идва не от религиозни подбуди, а от чисто туристически, в съседство на 15 километра се намира язовир Дреновец, на 18 километра е пещера Магура и Рабишкото езеро, на 24 километра са Белоградчишките скали, пещера Венеца е близо. За съжаление, гостите на манастира са повече от вътрешността на страната, а не от нашия регион. Това е жалката констатация."

Архимандрит  Василий е от Златоград, от Родопите. Когато идва в нашия край, му прави впечатление манталитетът на хората. Защо тук сме талков озлобени един към друг?

"Злоба, завист, обзела всички до някакво безумие, особено в тази част на страната. Защо ако някой тук реши да направи нещо, 10 други ще скочат да му пречат? Бях в Монтана, жив град, а във Видин- нищо. А е бил царство-господарство, на плавателна река, на три митници, плодородна земя… Явно човешкият ресурс е проблемът. Едно населено място го правят хората, не къщите. Един млад специалист с 600 лева, как да го задържиш тук?!"

Накрая нашият разговор завършва с поканата:

"Когато имате гости, ги доведете в манастира!"