Български и чужди археолози разкриват тайните на "Козарника"

Този период не е проучен много добре, слабо известни са нещата на Балканите"- каза доц. Николай Сираков.

Другият изкоп, който се проучва в пещерата, е бил направен преди години от иманяри. Впоследствие археолозите го оформят по правилата за водене на изследване и започват проучването. Пластовете сочат период от края на средния и началото на късния палеолит.

"В тази част на пещерата има една деформация на пластовете, която не сме си обяснили все още. Решихме да използваме иманярския сондаж, за да видим дали можем да проследим процесите, довели до деформацията...

В различните сезони обитателите на пещерата са се местели по-навътре, където е имало постоянна температура и са били по-защитени от ветровете и снеговете"- обясни д-р Алета Гуадели.

В проучванията и датирането на находките участва д-р Рейчъл Хопкинс от университета в Оксфорд:
 
"Моята основна цел е да установим кога коя култура е обитавала "Козарника". Това е част от по-голям проект, по който работя, който се опитва да докаже кога модерният човек е започнал да мигрира в Европа, колко дълго и как са взаимодействали с неандерталците. Интересува ни и какво се е случило по-късно с популацията на неандерталците.

В "Козарника" има огромна информация и се надяваме с точност да разберем разместванията в културните пластове."

Айлийн е от Охайо, САЩ. За първа година е на "Козарника". Занимава се с проучването на останките от костен материал на животни.

"Интересуват ме останките от животни, кога животните от ледената епоха са изчезнали, как хората и климатът са се променяли. Проучвам останки от хиени, леопарди. Радиовъглеродното датиране е много трудно, защото до момента проучванията са оскъдни.

Надяваме се благодарение на "Козарника" с неговите "записи" от климатичните промени, хора и месоядни, да разкрием повече", разказа Айлийн.

С обработката на кремъчните колекции от пещерата се занимава и доц. д-р Свобода Сиракова.

Казва, че това е огромна по обем работа - от измиването и надписването до разделянето им на различни групи:

"Работим отдавна, надеждата винаги ни крепи, че ще направим някоя сензация, искаме да намерим кости, череп и с тяхното проучване да допълним еволюцията на човека."  

Сред находките са останки от кости на древни животни, като див кон, коза, хиена, нерядко и човешки останки, изядени от праисторическите хиени, каза доц. Жан-Люк Гуадели, ръководител на екипа от археолози от френския Национален център за научни изследвания:

"Имаме останки както миналата година- див кон, дива коза, лисица, магаре. Имаме много фрагменти от едра фауна, бозайници, които са минали през храносмилателния тракт на пещерната хиена.

Тя е един от бозайниците, които имат най-киселинните стомашни сокове, смилат костите. Като се има предвид големината на хиените тогава, човешките бебета са били сигурно една много вкусна закуска за тях, намирали сме и човешки кости, минали през стомашния тракт на хиена."

Експедицията ще остане на обекта до 10 август.