Дядото с двоянката

"Помня войната, тогава бях на 12 години. Един ден, както съм в лозето и много ниско минаха реактивни самолети, бомбардировки тук не е имало, но иначе като минаваха тези самолети, за нас си беше страшно. В казармата бях от 1952-ра до 1955-а година. Достигнах до звание "сержант". Ние, власите, без нашивка не можем- така ни казваха там. Бях в Пазарджик, пехотен полк. 20 години съм бил и тракторист. След това работих и в пътното управление, и там се пенсионирах- на 57 години."

Мартин Фърнев е човек с  голяма популярност сред хората от Гъмзово, търсен и уважаван. И не ни спестява нищо за нещата от живота. Разказва ни и кога е живял най-добре, и кога е започнал да свири на двоянка.

"Най-добре ми беше по времето на социализма. Тук, в Гъмзово, имахме медицински пункт, лекар, медицинска сестра, зъболекар, линейка, родилен дом и акушерка. Имахме училище. Сега ни е останало само читалището. Навремето в лятната градина и ресторанта на селото всяка събота имаше увеселение- сватба, кръщене, новобранска... Двоянката си я пазя от 1953 година. Започнах, обаче, като танцьор самодеец."

Как минава един ден на 84-годишния самодеец Мартин Фърнев и защо за себе си не иска вече нищо?

"Сутрин ставам, закусвам и пия кафе, след това отивам до магазина за хляб и цигари. Не пуша много, но го правя редовно. Гледам си кошерите, поливам си доматите и пипера в градинката. Нямам много време за четене. Най-много от всичко искам да има мир. Войната е жестоко нещо. За себе си няма какво да искам. На тези години очаквам само падение. Оставам, обаче, докрай българин, не се чувствам румънец, много държа на България!"

Целия разговор с дядо Мартин Фърнев чуйте в звуковия файл.