Българската земеделска наука- интересна, поглъщаща и... безпарична

"Липсата на финансиране за научна работа и абдикиране на държавата, в лицето на министерството на земеделието- това са основните проблеми, които стоят пред хората, отдали живота си на земеделската наука... Предстои закриването на четири научни звена, от няколко години институтите са на бюджетна издръжка към министерството, през последните години опитните станции бяха на пълна самоиздръжка, а единствените финанси, които стигат до служителите, са по различните научни проекти. Те обаче в никакъв случай не са достатъчни, за да се развива един учен... Пак непривлекателните стартови заплати за младите учени ги кара да изберат частния сектор- там заплатите са примамливи... Това е жалко, защото науката е безкрайно интересно нещо и когато един човек започне да работи в научната сфера, той се увлича, търси, проучва, опитва, съпоставя, до момента, в който нещата се случат така, както трябва. Тогава ученият получава вътрешно удовлетворение, което е стимул да продължи да работи... И пак опираме до финансирането- липсата му, забавянето на заплатите, затормозява както работещите, така и опитите им."

Всъщност, според проект за изменение на Закона за Селскостопанската академия, който предстои да бъде приет, ще бъде ликвидирана Опитната станция по земеделие във Видин. В мотивите се посочва, че не притежава капацитет за ефективно развитие. Преди дни служители на станцията сигнализираха, че с месеци не са получавали заплатите си и са притеснени какво ще се случи при евентуална ликвидация. "Сега се обсъжда Закона в комисиите. По Закон всички пасиви и активи остават в ССА- за съжаление тази станция през годините е доведена до много лошо финансово състояние-неизплатени заплати от предишни години, задължения към доставчици и т.н."-  отговориха от Академията. Пак според проекта е предвидено Опитната станция по бубарство във Враца да премине към Института по животновъдни науки в Костинброд, а Опитната станция в Лом- към Института по почвознание "Никола ПушкАров".

В "Земята, която ни храни" още: как добрият стопанин да се погрижи за овощните си дръвчета, така че да презимуват добре и да дадат плод и догодина; как да засадим ново дръвче; какво означава месторастене и можем ли да заложим на екзотични видове по нашите северозападни ширини? Според агронома Личко Луков към едно плодно дръвче трябва да се отнасяме като към дете. Чуйте съветите му в звуковия файл.