Когато сърцето тегли към камъка

Той е признат творец, разпилял творбите си по целия свят - участвал е в над 50 творчески симпозиума по всички краища на планетата. Работи и като уредник на Художествената галерия към Регионалния исторически музей във Враца.

Срещнахме се на пленера по дървопластика и живопис в Слатина през август (затова в звуковия файл ще чуете освен размислите на Милен, и песента на щурците).

Завършва средното художествено училище в Троян, където се запалва по скулптурата. Опитвал е работа с всякакви материали, но сърцето му тегли към камъка.

Говорим си за творческия процес. 

„Човек винаги има нещо, което го впечатлява. И аз се мъча моите впечатления да ги предам в камък, както музикантът в ноти. Скулптурата е най-трудното изкуство за възприемане. Може би защото е триизмерна. Много малко хора отиват да видят задната страна на творбата. А като знам аз колко усилия съм вложил в задната страна, даже понякога невидимото място е много по-важно. Хубаво е творбите да се докосват.”

И както си знаем българския модел – доста акъл е получавал. 

„Давали са ми акъл – всякакви хора. И аз понякога съм го правил, но не е добре. Бил съм преподавател и тогава осъзнах колко отговорно е това. Не мога да кажа аз на човека, че това е правият път – ето така се прави скулптура. Няма такова нещо! Изкуството е толкова самостоятелно усещане, че не знам как трябва да се преподава. За да си добър творец, трябва да имаш богат вътрешен свят.”

Милен цени труда и успехите на колегите си. 

„Ходя много по света и като гледам българи какви работи са направили, вътрешно съм доволен. Защото те са представили България. Знам какво е да отидеш някъде по света, да направиш работа, да спечелиш и да пише там „България”. То няма и какво да завиждаш – какво като завиждаш, или си добър, или не си.”

Говорим си за света днес. 

„Светът си е такъв, какъвто е бил и преди хиляди  години – всичко си е същото – и  характерите и всичко. Ние си мислим, че правим нещо ново. Нищо няма да се промени.”

Милен не се интересува от политика. Скептичен е към политиците.

„Всичко е една измама. Всичко е под контрол. Аз не виждам България да се оправи някога. И всички тук са се наредили, и техните хора чакат и по-техните чакат -  и едно чакане има. И няма свършване…И никога нормален човек - като мене и тебе, няма да седне там и да промени нещо, защото ти и аз можем да го променим. И те могат, но не искат.”

Питам го за мечтите. 

„Нямам мечти. Шегуваме се с децата, че мечтая да направя една работа  за 258 000 лева. Не знам как се появи това число, но стана нарицателно. Имам предвид, не че това са много пари – те хич не са много за една монументална работа, но все пак ще е доста голяма. Но това е в кръга на приказката. Имам поръчки, работя, ходя по симпозиуми по света.

Това не е най-добрият начин да изкараш пари, защото най-често ти задават тема. Но все пак си сверяваш часовника с колегите.”

Говорим си още за свободата, за изкуството по поръчка, за парите, за честността. Милен е безпределно откровен, нещо, което напоследък е дефицитна стока. 

И най-накрая – специално пожелание – само за тези, които слушат нашето радио. Така че - слушайте Радио ВИДИН, за да ви се случат хубавите пожелания на Милен.