Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Емил Георгиев: "Животът за чужденците в Монголия е предизвикателство"

Как изглежда Монголия през погледа на един българин, изпратен там да строи парникови инсталации- за това говорим в "Другата истина" с Емил Георгиев, който, независимо че от години живее в Полша, продължава да се интересува от родния Видин. СнимкаПреди време той заминава за азиатската страна с група български специалисти, които трябвало да помогнат на братския тогава монголски народ в развитието на зеленчукопроизводството.

"Тръгнахме от София на 8 май, а пристигнахме в Улан Батор /в превод Червения герой/ на 17 май", връща се в спомените си назад Емил Георгиев и допълва: 

"В София по това време бе почти лято, а там като пристигнахме, температурата беше минус 14 градуса. Когато навлязохме в Монголия, направо ни обхвана ужас... Гледахме през прозореца на влака как вятърът вее снега и търкаля в степта кълбета от храсти, мрачно, подтискащо... В далечината някакво тъмно петно се забелязва, а като приближихме видяхме стадо коне, обърнали се с гръб към вятъра и заедно сгушили глави... Чудехме се къде Снимкасме попаднали и с право се притеснявахме вече. Когато слязохме на гарата в Улан Батор, видяхме, че термометърът показва минус 14 градуса. Това беше на 17 май, а на 24 май имахме свободен ден във връзка с празника и по къси гащета играхме футбол на една поляна. Температурата вече беше  25-26 градуса, а през лятото достигна до 48 градуса... Есента също не се живее там. Ние си тръгнахме  първата година през август и оставихме едно момче да пази обекта. Той живееше в хотела и излязъл отсреща до руския магазин да си напазарува. Само за това кратко разстояние носът му така замръзнал, че му се обелила кожата...

Впечатленията ми за монголците са, че са добродушни хора. Но не сме имали възможността да ги изпитаме в трудна обстановка, в която ние да сме зависими от тях. Тогава се показва истинският характер. Те много ценят животните. От тях най-ценна, разбира се, е камилата. Гледат на тях едва ли не като на свещени животни. След камилата е конят и Снимкаособено ценен е белият кон. Имахме дори един такъв случай- дошъл пред българското посолство един монголец с един бял кон и търси един от нашите българи, за да му го връчи. Само че българинът си бил заминал вече, а монголецът търсел съдействие от посолството конят да бъде изпратен до България със самолет, пък той щял да си плати... 

Спомням си също, че докато бях в Монголия често ходехме и на лов. А там на лов се ходи най-малкото за елен- монголците смятаха, че за другите по-малки животни не си заслужава да се излиза. Ловувахме също и мечки. А в техния спортен магазин можеше да се купи всякакво оръжие до картечница.  

СнимкаЩо се отнася до столицата, Улан Батор, тя е на 1 300 метра надморска височина. А наоколо има и други по-високи планини. По това време единственият истински път - 230 км, беше строен от руснаци до град Тархан. Аз често пътувах за доставки до един птицекомбинат на 60 км от Улан Батор. И ето нещо любопитно- при първото ми пътуване, като излязохме от столицата се озовахме в едно поле, а пред нас- възвишение. Шофьорът ми избра най-ниската му част и там го преминахме- нямаше никакъв път, разбира се. На половин километър един от друг се разминахме с още един камион, който също се движеше през полето, но и двамата свиреха и се поздравяваха, че са се срещнали. На връщане пък минахме на друго място. Пътят се избираше като се хване посоката и после се импровизираше. В самия град движението се състоеше от няколко автобуса, които пътуваха от време на време. Леки коли виждахме, когато Снимкаминаваха официални делегации с мерцедеси и понякога някой товарен камион. На едно от кръстовищата в центъра на града имаше милиционер. Интересно ни бе да го наблюдаваме какво прави, а той като видеше, че идва камион, се отдръпваше от пътя, опираше се с гръб до стената на една от сградите и свиреше с все сила със свирката, предупреждавайки, че идва камион... На едно кръстовище се бяха срещнали едновременно два камиона и се бяха ударили, защото не могли да се разберат кой има предимство...   

По това време в Улан Батор имаше цяла група от български студенти. По-голямата част от тях следваха медицина и там получиха много добра подготовка, защото висшето заведение бе много добро.  

СнимкаНай-общо казано животът на чужденците в Монголия не е лесен, най-вече защото те са много различни от нас. Жените ходеха и в най-голямата жега облечени в техните носии, закрити от горе до долу. Мъжете пък ползваха специални ботуши от филц със завити нагоре върхове, защото там се смята, че земята не бива да се разравя", спомня си преживелиците от преди години в Монголия Емил Георгиев.

Как българите възприемали монголската кухня, кое най-много ги шокирало в местните традиции и за каква точно услуга споменатият българин трябвало да получи като подарък белия кон, както и други интересни впечатления от Улан Батор може да чуете в звуковите файлове.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00