Шаци е наш!

"Празникът си е празник, а работата в залата си е работа. Всеки ден с пропусната тренировка тегли момчетата назад", категоричен бе Шаци.

Погледах тренировката, а след това седнахме на по чаша чай в малката стаичка, където момчетата на "Видабаскет" събират своите трофеи, и подкарахме приказката си с Николай- за първите му треньори, за началото на спортната му кариера, за всички онези обрати, върхове и тревоги, през които е преминал, и които са оставили траен отпечатък в паметта му. София, Сливен, Стара Загора, Перник, Видин- това са само част от градовете, които са в биографията на Николай Колев. И макар за него София да е неговият град, през последните години Видин е мястото, където живее и работи. При това така, че видинчани отдавна го смятат за свой човек и казват за него: "Шаци е наш!"

"Пътят ми в баскетбола започна в моето 127-мо училище в София, където учител по физическо ми беше Младен Младенов (бащата на известния български баскетболист Георги Младенов). Бяхме на едно първенство в Пловдив. Забелязаха ме. Взеха ме в "Левски Спартак". Имаше тогава в клуба един методист- Петър Симонов. Това беше човекът, който на много неща ме научи. Те ми дадоха тази любов към баскетбола- даскал Младенов и първият ми треньор. Имам 20 години в "А" група, като най-дълго съм бил играч в Перник", разказва Шаци.

Като юноша започва в "Левски Спартак" с №7, в младежкия национален отбор играе с №9, но най-дълго е носил на екипа си №12.

"Любимият ми номер. Когато облека екипа с 12-ката, се чувствам страхотно. Винаги с този екип съм успявал да дам всичко от себе си. Случвало ми се е в мач да сваля 2-3 килограма и в края на срещата да колабирам от изтощение. В спорта е много важно да имаш сърце. Моето сърце е баскетболно", признава Николай Колев. Спортът е част не само от неговата биография:

"Моята съпруга е от Враца. Тя беше една от добрите спринтьорки на България. Във възрастова група девойки нейният рекорд на 300 метра е част от историята на леката ни атлетика, защото тази дисциплина вече не съществува. Когато обаче в леката атлетика навлезе "химията", тя предпочете треньорска кариера. Децата ни- Филип и Радмила- минаха през баскетбола, но избраха други професии. Радмила не се отдалечи чак толкова много- тя завърши НСА, специалност спортна анимация."

Спортът създава човешки връзки, които остават за цял живот. За Николай Колев това са приятелства, за които пази много хубави спомени.

"Един такъв човек беше Димитър Джамбазов от Видин. Той и Иван Савов, с който основаха "БУБА баскетбол". Тогава в "БУБА" беше и един сръбски специалист- Ратко Йоксич. Там започнах като треньор с много малки деца. Под ръководството на Ратко в продължение на девет години съм учил треньорския занаят. На нашите кампове с "БУБА" по цели нощи сме писали, обсъждали... Това, което съм научил от него, съм надграждал и надграждам и до днес. Когато дойдох преди седем години във Видин, получих свободата да работя така, като искам и мога. Това, за което си мечтая, е момчетата, с които работя сега, да имат повече сърце. Да "крадат" треньорския занаят така, както аз някога го правех. И да ги видя след някоя и друга година със самостоятелни треньорски кариери. Но за да се случи, трябва много работа. Много работа. Не само гледане, а и писане. И практика. Свое мнение. Коментари. Спорове. И най-вече баскетболно сърце. Голямо баскетболно сърце", откровен е Шаци. А от къде идва този спортно-артистичен псевдоним, питам.

"А, отдавна е. Много хора си ме знаят така. Даже бих казал, че повече ме знаят като Шаци и ако питаш само кой е Николай Колев, без Шаци, много хора може и да не се сетят... Още в първите години в "Левски Спартак", на една тренировка, след точна стрелба, някой каза: "Шац!" и така станах Шаци. Доколкото зная, на немски означава съкровище", шегува се моят събеседник.

"Много е важно спортистите да показват най-доброто, на което са способни. Защото от пейките ги гледат подрастващите и после им подражават. И защото младите трябва да знаят, че всичко се постига с много труд, че за всяко нещо трябва да се борят, да се доказват. Тук е и мястото на треньора- той трябва да бъде учител, психолог, възпитател", обяснява Николай Колев. И като говорим за следи, ето за кои хора веднага си спомня:

"Тошко Богданов, юноша на "Левски", мой добър приятел от детството. Раснахме заедно и мечтаехме да играем заедно в един отбор, да бъдем "Тандемът Богданов-Колев", но животът ни раздели... Той стигна далече. Беше 10 години в националния отбор. Завърши право. А колкото до младите, с които съм работил, бих споменал няколко имена. Божидар Гьорев- мой възпитаник, роден 1984 година. Още от студентската скамейка стана треньор. Изпълнителен, точен, уважителен. И до днес ми говори на Вие. Костадин Костов- роден 1990 година. Голям характер като състезател! Иска да стане треньор- пожелавам му успех от цялото си сърце. Асен Саралийски- роден 1984 година. Дойде при нас в "БУБА". Научи много. Два метра е. Беше отличен състезател. Върна се в Златоград и направи баскетболна школа. И на него му желая успех. Добър спомен за съвместна работа имам и от Янко Янков от Шумен. Много интелигентен играч, с отлична подготовка, с баскетболен характер и дисциплина. Вече работи като преподавател в университета в Шумен, отделно от това е играч и треньор в Шумен. Чухме се- честити ми именния ден. Зарадва ме, стана ми много приятно."

А кой вятър довя във Видин преди седем сезона Николай Колев, питам на свой ред с усмивка и аз.

"Вятърът се казва Даниел Кирилов, президентът на "Видабаскет". С него се видяхме преди години в София, когато доведе двете си момчета- Марин и Невен, да тренират в "БУБА". Тогава ми се закани: "Ще те взема аз теб във Видин!" Минаха години, преди това да се случи. Но аз съм идвал във Видин като състезател много пъти. Помня един страхотен мач- когато тук играхме "Звездите на България" срещу Ботевград. Имаше някога такава "звездна" класация на вестник "Спорт". Тук публиката винаги пълнеше залата до краен предел. Компетентна, уважителна към всяко добро изпълнение. Страхотно е да се играе пред такава публика! И така- един ден Даниел Кирилов наистина ме покани да дойда да работя с мъжете на "Видабаскет". Първите години всичко беше наред, с хубав тренировъчен процес, добри мачове. През първия сезон взехме медал, в турнира за Купата на Федерацията станахме втори, ходихме на един много силен турнир в Мароко. През следващите години имаше и трудности, но оцеляхме. През тази година тръгнахме добре. Ако утре (неделя, 11 декември, 2016 година) успеем да победим "Левски" ще стъпим твърдо на първа позиция в нашата група и ще влезем в шестицата за пролетния дял на шампионата", пише перспективите на отбора "тренерът".

И пак се връща при подрастващите, които за него са много важни:

"Тези деца, които сега растат, много искам да формират истински спортен характер. Да се научат да работят в екип, да бъдат дисциплинирани, да са постоянни, защото ако на 18-20 години нямат цели в живота, кога ще ги имат?! Имаме доста деца. Всички са различни. Не може да ги слагаме под общ знаменател. Старая се да имам различен подход към всяко от тях. Да откривам най-добрия модел на подготовка за всеки състезател. Много държа на дисциплината. Децата ми се доверяват. А аз се опитвам да бъда до тях, когато имат нужда от мен, да им помагам. Искам да ги науча на уважение към тях самите, към играта, към по-опитните, към по-възрастните, към родителите, особено към майката. Тя е икона! Опитвам се да бъда балансиран във взаимоотношенията си с моите момчета- търпелив, но не прекалено."

Балансиран- такъв е Шаци и по време на мачове. Каквото и да са си говорили с момчетата в съблекалните, преди всеки мач Николай Колев слага костюм и се изправя до страничната линия. Не сяда. Не повишава тон. Но и не спестява направените грешки. Какво се вихри в душата на треньора? Колко скача неговият адреналин и кога е в повече- при грешки или при отлично завършени атрактивни атаки?

"Напрежението е голямо. На мач всеки треньор дига адреналина и то доста високо. Но външно трябва да остане спокоен. Защото ако той излезе от равновесие, това се предава на състезателите. А има ли напрежение в играта, отборът ще загуби мача... Мечтая за времето, когато до мен ще имам помощник треньор, който да мисли като мен, да следи играта- на нашите момчета и на противника, да имаме общи идеи, обща философия за защита и нападение. Какво бих си пожелал за именния ми ден? Да съм жив и здрав, да мога да работя. Да имаме финансово спокойствие в клуба. Да са живи и здрави всички видинчани- аз съм влюбен в този град! Старинен и красив- град, който заслужава по-добро бъдеще. Дано му потръгне! Да има поминък, да има млади хора, да имаме силен отбор и като дойдат в неделя видинчани на мач, да им подаряваме добри емоции, та да им е хубава цялата следваща седмица!"

Такъв е той- роденият в София, но припознат за видинчанин баскетболен специалист, треньор, довереник и приятел на своите възпитаници от баскетболен клуб "Видабаскет" Видин Николай Колев- Шаци. Чуйте целия ни разговор в прикачения звуков файл и не забравяйте! На 11 декември 2016 година, от 17 часа, всички сме на мач! Защото Шаци и момчетата на "Видабаскет" посрещат гранда "Левски"!