Владимир Рогожаров- световноизвестен български художник с копия на шедьоври

публикувано на 25.01.17 в 19:25

Снимка: Личен архив на Владимр Рогожаров

00:00 / 00:00

''Другата истин''-25 януари 2017 година

Той може да има всяка картина, която си поиска - просто защото може сам да си я нарисува. И то само как… Лесно ли е да направиш копие на картините Мона Лиза и Тайната вечеря на Леонардо да Винчи или Деветият вал на Айвазовски ? Това ни разказва днес видинският художник-копист Владимир Рогожаров, който 6 години е работил в Италия за две галерии- в Рим и в Милано, както и за един антиквариат. Излагал е свои картини заедно с едни от най-добрите кописти в света, а самият той е признат за един от най-добрите художници, които пресъздават световни шедьоври, живял във Вечния град, но решил, че Видин е най-доброто място за живеене и се върнал в родния дом.

Снимка

Владимир Рогожаров рисува откакто се помни. Повече от 15 години изработва и професионални копия на картини по стари майстори. Нарисувал е повече от сто копия на шедьоври на световни майстори като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Караваджо, Рембранд, Рубенс, Айвазовски, Ван Гог, Моне, Реноар и др. Картините му са притежание на частни лица и колекционери от Америка, Италия, Испания, Русия, България..
Колко талант и желание, и колко труд се изисква, за да постигнеш съвършенството- за това говорим днес с Владимир Рогожаров и неговата история за живота му зад граница:

"На 37 години съм и се занимавам с изкуство, по- точно с живопис. Вече 15 години- професионално. От 21-годишен работя за италиански галерии, излизам и в чужбина... Винаги съм знаел, че съм на достатъчно високо ниво, но че съм наистина добър, разбрах в момента, в който моят брат направи връзка с италианска галерия за

Снимка

копия и след като изпратих три мои неща, галеристът бе впечатлен много и пожела да рисувам за него. Това за мен беше критерий, че наистина съм добър- след като на място като Италия и Рим, галерист, който се занимава с копия, желае да рисувам за него. Два пъти съм бил в Италия. Първия ми работодател беше много впечатлен от работите, които му изпращах. Дори пред мен е казвал, че съм един от най-добрите, които работят за него. Хората, които рисуват за него са около 40 и са от цял свят. От България бяхме само двама- аз и още една жена, която правеше икони. Фактът, че за този галерист работехме само двама българи, също ме кара да изпитвам гордост... Галериите за които съм работел, са галерии за копия- когато клиентът отиде там, вижда какво имат като наличност и по каталози могат да си избират изкуство от цял свят. След това избраните картини се изпълняват от художниците, които са се специализирали в определени области. Аз работех предимно Барок и Ренесанс, защото там съм най-силен, а и това е най-трудно...
В момента пазарът, свързан с изкуството е малко сложен. Има доста хора, които искат да имат копие на някой световен шедьовър, но за някои от тях цената е малко висока. Тя варира от 500-600 лева до 3 000-4 000 лева. Но пък те са доста сложни като изпълнение, а и отнемат много време...За съжаление днес светът е станал доста комерсиален и обикновените хора предпочитат да си купят някой принт на любима картина, но не и да поръчат копие на оригинал. Да не говорим пък, че вместо да инвестират в изкуство, предпочитат да си купят някой нов модел телефон или пък телевизор... Радвам се обаче, че все още има и ценители, които предпочитат нашия труд. Що се отнася до работата в Италия, в сферата на изкуството изобщо не е лесно. Има си я тази доза експлоатация, редовно прилагана към чужденците. И то не само заради факта че съм българин. Просто знаят на какъв хал сме в България и какъв ни е стандартът... Затова и заработките за нас са по-ниски по принцип... Не е лесно, никак не е лесно. Но въпросът е такъв, че ако човек обича да работи това нещо, може да го практикува винаги. И ако е добър- може и да се изхранва от него.
Аз не останах в Италия, защото средствата, които получавах, не съответстваха на стандарта за тази страна. Не бяха достатъчно, а работата, която полагах за тях, бе свръх много. Случвало ми се е да рисувам
Снимка
по 10-12 часа на денонощие и то за дълги периоди от време. В един момент човек усеща, че се преуморява. Да- става много добър, но той се превръща в машина и започва да му тежи... Имало е моменти, в които съм си казвал- Не мога повече да го правя това нещо и съм спирал за известно време, но после пак съм се захващал. Защото като мине време изпитвам желание отново да рисувам, но не с тези темпове, с които съм го правил преди 10 години. За мен е важно това, че аз за този период станах много добър... И знам, че за да станеш много добър, трябва да минеш през всичко това... Аз специално съм чел и много литература за технологията на това изкуство- на български, на руски... В Италия видях и много майстори на копието, които ме вдъхновиха и си казах- Или ставам добър, или не става нищо от мен. Друг вариант няма. И аз избрах да стана добър", разказва талантливият художник.

Как се рисува толкова точно копие на всепризнат шедьовър, какви материали се използват, колко копия е направил на Мона Лиза или Тайната вечеря, доколко тази дейност е талант и доколко е техника, търпението ли е най-важното качество за един копист... Цялото интервю и отговор на тези и други въпроси- в звуковия файл.