Пътеките на Дани

Даниел Дамянов бе сред създателите и заместник председател на гражданското сдружение "Достоен живот", което защитава правата на хората с увреждания. Той бе председател на един от първите учредени във Видин обществени квартални съвети- този в жилищен комплекс "Химик". Дани бе душата на детските зимни празници с "Приятели на Видин"- група във Фейсбук, която от 2011 година насам веднага след Коледа събираше малки и големи деца от крайдунавския град на весели открити сцени, на които малчуганите пееха, танцуваха и рецитираха, за да получат от дядо Коледа и от дядо Мраз най-различни вкусни и весели подаръци. Все инициативи, които много искам да вярвам, че ще бъдат продължени- защото Дани така би искал.

Точно преди една година- на 28 януари 2016 година, по темата: "Протестите- начин на употреба", в студиото на Радио Видин звучеше гласът на Даниел Дамянов. Открих темата в сутрешния блок "Посоките на делника" с неговите думи:

"Видях силата на хората. Единството им. Чувствах се част от тях".

Бях записала думите на Дани предния ден, защото нямаше как той да стигне с количката си до последния етаж на сградата, в която е Радио ВИДИН. Сграда, в която домуват няколко администрации, едната от които е и тази на Социалното подпомагане. Мечтаехме с него как някой ден в тази сграда ще има асансьор и как той ще бъде гост в жив ефир. Дани не доживя тази мечта да се случи. Но пък ето- имаме нещо, за което да се захванем и да го направим в негова памет- нещо конкретно, човешко, полезно- като всички неща, за които Дани работеше през последните години от своя кратък живот.

В "Калейдоскоп" Дани е гостувал до сега два пъти- 14 ноември 2011 година и на 09 декември 2013 година. И двата пъти фокус на нашия разговор бе темата за участието на гражданското общество в управлението на Видин- "Що е то квартални съвети и могат ли те да се случат в нашия мнителен Северозапад"- бе акцентът, който сам Дани постави. И двата пъти си обещахме, че някой ден той ще разкаже повече и за своя живот, но че време за това има, сега по-важни са градските дела... И защото време за това Съдбата не ни даде, нека го представя и днес така, като тогава, през 2011 година:

Един млад мъж със силни очи. Очи, които могат да те накарат да спреш, ако си тръгнал в грешна посока; да замълчиш, ако говориш неискрено; да се усмихнеш, ако делничната тъга ти е дошла в повече. Един наш земляк, който умее да спира времето, когато седнеш с него на блага приказка.

Блага приказка, която в студеното време може да се случи на твърде малко места във Видин, защото Дани живее на колела, а в уж европейския ни град, дори в централната му част, трудно се намира място с осигурен достъп за хората с ограничена мобилност... Успяваме да намерим едно относително не много шумно място. И ако, ти слушателю, от време на време чуваш покрай нашия разговор и нечии други благи приказки, не бъди придирчив...

Този силен мъж е вече сред божиите ангели, но думите и делата му остават с нас, защото има още много какво да се върши по всички онези начинания, на които той- Дани Дамянов, сложи началото. Част от тях припомняме днес.

Точно преди една година- на 28 януари 2016-та, попитах Дани оставиха ли събитията от зимата на 2013 година спомен за "полезен ход" у видинчани и актуални ли останаха плакатите: "Не искаме подмяна, искаме промяна"...

"Видях силата на хората. Единството им. Чувствах се част от една маса от хора, които са уморени от неслучващите се промени в живота ни. Но за съжаление политиците тогава учело успяха да разединят тази маса от хора. И със сигурност подмяната си продължава- вижте кои са сега в Народното събрание, в местната власт... Те не са се променили. Вижте последния случай- с електронното гласуване. Ще го има. Но след 5 години. Но може до тогава и друго да се реши... Е?! И това предложение излезе на онези протести. Тогава вие, от медиите, постоянно питахте: "Каква е Вашата рецепта за промяна?" Всички знаем, че когато човек се разболее, отива на лекар и си казва симптомите, а не разпорежда лечението си... Притиснати от този въпрос, хората се опитваха да свършат работата на "лекарите"- даваха рецепти за лечение на онези проблеми, които ги притесняваха най-много. На всичкото отгоре след затихването на протестите много от тези изстрадани "рецепти" отидоха в нищото... Вероятно затова днес са далече по-малко хората, които биха излезли да протестират. Не смеят, защото се опасяват, че или ще бъдат употребени, или незаслужено обидени... Това разкъсване е пагубно за нас- като хора, като народ, като общество", бе отговорът на Дани.

През зимата на 2013 година Дани Дамянов бе поставил на стената си във Фейсбук една снимка. Тя е там и сега...

"Едно момче направи нещо, което ние- десетките, стотиците, хилядите- не успяхме. Едно момче си положи живота за нас. За мен. Капчица от кръвта му е за мен. А ние всички се свихме и чакаме по-добрите времена... Чакаме някой да дойде... Няма да дойде някой. Ние сме този някой. Това момче заслужава да бъде помнено. Поне това- да бъде помнено. Той се казва Пламен Горанов", каза преди година Дани.

"Помня първите избори, на които бях- в 1988 година, когато просто ми дадоха бюлетина с името на човек, когото дори не познавах, и ме поканиха да я пусна в урната... Опитах да попитам, но тогава въпроси не се задаваха... Не искам така да бъде. Искам да мога да избирам. Да задавам въпроси. Да мога да се движа. Да съм свободен", гласи друг коментар на Дани.

Когато на 11 април 2014 година жителите на квартал "Химик" учредиха първия квартален съвет във Видин и избраха за свой председател Дани, той каза:

"Първото нещо, което искам да направим като квартален съвет, е всички живущи в този квартал да разберат, е че вече имат свой посредник между проблемите на квартала и местното управление." За да се случи този модел на реална демокрация Дани беше работил близо 10 години!

След поредица от отлагания, Видинският общински съвет през юни 2011 година подкрепи предложението на Даниел Дамянов, тогава общински съветник, и с решение номер №102 прие Наредба за създаване и функциониране на квартални съвети в Община Видин. Като със същото решение упълномощи кмета на Общината да предприеме всички необходими действия по приложението на Наредбата.

"Обществените съвети са широката основа на демокрацията. Чрез тях самоуправлението си е в ръцете на хората и всеки квартал може да определя политиките си. Обществените съвети помагат за това идеите на хората да стигнат бързо до управляващите и са условие за добър контакт между населението и градоначалниците. В същото време те са и коректив началниците да се съобразяват с населението."

"Хубаво е да има повече зеленина, повече растителност. Всеки се радва като мине покрай дърво да си откъсне плод или най- малкото да му се усмихне", казваше Дани.

Спомнихме си днес в "Калейдоскоп" част от разговорите, случили се в Радио ВИДИН, с нашия земляк Дани Дамянов, който прекрачи в Отвъдното. За да помним всичко, което той направи за своя град. А за мен най-многото, което ми даде, е и ще си остане неговата вяра, че доброто у хората все пак е повече от страховете, инерцията, безпосочното мрънкане... И че умението да се живее се отглежда с внимание, уважение и любов; че личното достойнство на човека не се мери в ръст- от петите до челото, а че то е в прямотата да се заяви като личност; в смелостта да бъде независим сред минирания от зависимости делник; в смелостта да се възправи с количката си пред буквоядщината и бездушието много по-категорично от стотици други, стоящи здраво на двата си крака... И че личното достойнство на човека е най-вече в щедростта да подарява с усмивка мечтите си на децата- с надеждата, че те ще направят следващата крачка и след последната наша...