Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колко е животът на панелните блокове и крият ли рискове?!

Снимка: Радио Видин

Колко ще живеят панелките? И ще се превърнат ли старите жилищни комплекси в изоставени или ще възкръснат санирани? Тези въпроси живо интересуват собствениците на 710 733 апартамента (над 1,5 милиона души), разположени в 21 641 сгради. Толкова според националната статистика са панелните жилища у нас. Темата със срока на годност на панелното строителство е изключително актуална.


В "Посоките на делника" гледната точка е на архитекти, проектанти и строителни инженери. 



Гост в студиото е Галя Антова, архитект, председател на видинската камара на архитектите. Според нея: 



"Много неправилно се употребява тази дума "саниране" на панелните сгради, защото това, което се прави не е никакво саниране. Това е едно облепване, външно, с топлоизолационни материали, хидроизолация на покрива, енергийно осветление в общите части- стълбищата, смяна на дограма и с това се приключва. Абсолютно козметично и външно! Единственото полезно може би е оправянето на покрива, за да не тече. Докато терминът "саниране" се използва най-вече като продължаване живота на сградите, което значи друго- конструктивно укрепване. Тези панелни сгради са временни, срокът на годност, който им се даваше първоначално бе 20 години, после стана 50. Първите сгради са строени около 70-те години на 20-ти век, ясно е, че срокът им вече изтича. Държавата няма никакви основания да прави каквото и да е по тях, за да продължи живота им. Интересно е, че когато се правят тези програми, никой не пита за мнение специалистите. Не съм чула например Камарата на архитектите да участва при утвърждаването на програмата за саниране. И не съм чула някой архитект да я одобрява. Лично аз съм против да се изразходват средства и то от всички нас за саниране на панелните блокове. Около 26 хил. лв. струва санирането на едно жилище. За Видин това даже надвишава цената на самия апартамент. Около 5 хил. лв. е цената на жилището, ако човек реши сам да си го санира. А държавата дава 3-4 пъти повече, отколкото струва, със същите материали изпълненото строителство. Какъв е смисълът тогава!"   



"Санирането по принцип не може да удължи живота на панелните сгради, тъй като това е козметична дейност. Животът на тези сгради зависи на 100% от конструктивното изпълнение. Грешно е да се прави саниране без пълна ревизия и ако има някакви износени елементи като заварки, като сглобки от монтажа на панелните елементи, първо те да се отстранят. Иначе санирането само запечатва тези недостатъци и даже в определени моменти може да окаже негативно влияние. Санирането не удължава живота. Не съм видял някой да проверява конструкцията на дадена панелна сграда", е гледната точка на строителния инженер Жоро Василев



Ветеранът в жилищното строителство на Видин- Стефан Чорбанов, посвещава 35 години от живота си на проектирането на сгради и мнението му за санирането на блоковете е:



"Това е парадокс- неосигурени сгради да се санират! Да, по отношение на топлината е добре! Но една неосигурена като конструкция сграда, може да падне, защо тогава трябва да се санира?!" 



Още по темата за панелните блокове, както и мненията на слушатели чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56