Животът следизборно в Милчина лъка

"Селото пропадна, защото хората намаляха, затвориха магазина, и сега за всичко ходим до града. Хляб ни карат през ден, лекарствата взимаме от подвижната аптека, една кола идва тук. Градинките гледаме, кой има животни, и за тях, пейката, клюките- това е тук..."

"Много е приятно тук. Повечето от хората са дружелюбни. Общуваме трудно обаче, предимно с жестове. Когато си млад, е лесно да учиш друг език, но при нас е доста по-трудно. Искаме да учим български, но е много труден, знаем само няколко думи", разказаха Джоан и Питър. Дребни проблеми имат и с десетината си котки, които посещават често градината на съседите им и разкопават лехите със зеленчуци.  

Основна културна забележителност на Милчина лъка е паметникът на загиналите през двете Балкански войни, намиращ се в центъра на селото. Доста запазено е и училището, затворило врати преди повече от 40 години. В края на 70-те години на 20 в. там са подслонени проституиращи жени, преди това държани в Белене. Кметът Йордан Събев отключи за нашия екип сградата, още пазеща спомените от онова време. Заради това, че сградата станала дом на аморални жени не селото излязло и друго име, на жаргон- казвали му Момина мъка.

"Сградата е била и дом на "каките", и склад на Гражданска защита, пазили са и архив на Кооперацията, но всъщност преди това е било училище две класни стаи и директорски кабинет. Настаняваните тук жени са ги водили като аморални, знаете по онова време- два доноса, и те изкарват най-черната овца в света, в една от стаите още стои акушерското магаре..."- разказа кметът. А декорът, който ни показа бе, както той го обрисува, като за филм на Хичкок.

Това видяхме при посещението в малкото, но красиво видинско село, в което хората се надяват, че някога управниците ще помислят и за тях и ще отпуснат пари за ремонта на пътя. За същото ще настояват и съседите им от Бранковци и Медешевци, за които ще разкажем в следващите издания на "Добро утро, кмете!".

Още за Милчина лъка може да чуете в звуковия файл.