Уроци за математиката на живота

Моите събеседници са хора, получили закалката на едно стабилно, последователно и достатъчно за точен старт в живота образование. На свой ред те сега като преподаватели се стремят да гарантират на своите ученици същата здрава основа, на която младите хора да градят мечтите и бъдещето си. Учители, които всеки ден влизат в клас и работят с всеотдайност и прямота, за да се предава напред във времето духът на Математическата. Като колеги, приятели, съмишленици. Въпреки трудното време, в което живеем. Или може би точно защото времето е трудно, те работят с получените от своите учители достойнство и вътрешна сила. И с вярата, че ще предадат полученото в пълна мяра на своите ученици. За да продължи традицията Зеленото училище да определя бъдещето на младите хора от нашия край.

И така. Животът на Видинската математическа гимназия започва през 1972 година, на 2 юни, със заповед на Министерството на народната просвета. Своята първа учебна година 1972-73 Гимназията започва с 305 ученици и 21 учители, а първият директор е Здравко Дамянов. Отново с Министерска заповед през 1987 година в Гимназията е открита паралелка със засилено изучаване на биология, а през следващата година Математическата гимназия е преименувана в Природо-математическа. През 1989 година в училището е въведено засилено изучаване на английски език. От началото на учебната 1999-2000 година в Гимназията се разкрива нова специалност- информатика. През 2001 година училището отваря врати за най-малките математически таланти от Видин и региона от 6 и 7 клас. От учебната 2011-2012 година в училището се утвърждават четири паралелки с природо-математически профил: математика, информатика, информационни технологии и биология. През 2013 е въведен технологичен профил информационни технологии и графичен дизайн. През учебната 2016-2017 година в профилираната природо-математическа гимназия учат 534 ученици, обучавани от 42-ма учители. До тази година  дипломираните зрелостници са 4051.

От 2011 година директор на ППМГ "Екзарх Антим I" е Румяна Петрова, възпитаник на Математическата и преподавател по физика и астрономия в училището от 1984 година. Нейната амбициозна цел е не само да продължи изградените вече традиции, но и да осъвремени училището в крак с новите образователни тенденции.

Най-дълго кормилото на училището държи Георги Иванчев, станал емблема на училището за Видин и страната. Той води Зеленото училище в продължение на 27 години. През първите 12 години основите полага неговият съученик и приятел Здравко Дамянов. Той е и човекът, който учредява наградата златна, сребърна и бронзова значка, която се връчва на първенците от национални и международни олимпиади, конкурси, спортни състезания и национални изложби. За тези 45 години от създаването на Гимназията, с тях са удостоени общо 407 ученици, от които 62 за последните пет години.

Началото на днешната ни среща на поколенията дава с емоционалните си спомени и пожелания първият директор на МГ- Здравко Дамянов.

"Нашето училище стана на 45! Радвам се, че мога по повод празника да се върна назад във времето на основаването на Видинската математическа гимназия. Годините минават и историята се забравя. Днес спомените ме връщат в онази първа за нас 1972 година, когато училището се създаваше. Като основател и първи директор на тази гимназия вървях заедно с нея до 1984 година и в продължение на  12 давах всичките си младежки сили и енергия за нейния просперитет. Да, беше трудно време, но аз мога да се гордея, че през тези години над 90% от нашите випускници постъпваха във висшите учебни заведения и сега са на важни и отговорни места в живота и управлението на Видин и страната.

През първите години учехме на две смени с гимназия "Димитър Благоев", а през 1982 година се преместихме в сградата на зеленото училище. Славна и трудна беше тази година! Учителите се отказаха от отпуските си и посветиха цялото лято на новия ни дом. Ремонтирахме покрива на сградата, приспособявахме класните стаи, събаряхме стени и изграждахме нови. Пренасяхме мебелите и пособията, които бяхме събрали до момента. Отчуждихме стари сгради и разширихме двора. Големите успехи на едно училище не идват от сградата, колкото и хубава да е тя. Големите успехи дойдоха от ентусиазма и високата квалификация на учителите и от стремежа и желанието на учениците за по-високи знания и постижения по математика. Математиката беше в центъра на учебната дейност и всички се съобразявахме с това. През ваканциите провеждахме математически лагери извън града, участвахме във всички математически състезания в страната. За поощряване на успелите ученици изработихме специални златни, сребърни и бронзови значки на Гимназията, които първенците получаваха и ги носеха с голяма радост и гордост. Пожелавам на сегашните възпитаници на ППМГ и те да ги носят със същите чувства. Труд, много труд и упорито учение- това е ключът към големите успехи. През 2012 година Гимназията посрещна своята 40-та годишнина в сегашната си просторна и слънчева сграда в най-стария и богат на история квартал на Видин- Калето. Вярвам, че добрите традиции и успехи ще продължат."

Най-любопитна да участва в разговора ни с човека, който най-дълго е управлявал Математическата- Георги Иванчев, бе шестокласничката Елена Радулова. Може би защото в нейното семейство избора да учат в Математическата са направили и предишното поколение ученици- братята Людмил и Павел Радулови. Единият донесъл не едно отличие на своето училище с баскетболния отбор, а другият- в леката атлетика.

"Оглавих Математическата през 1984 година. Тогава в училището бяха девет паралелки. Като директор постепенно ги направих 22. Сега директор на Гимназията е моята ученичка Румяна Петрова. За тези 45 години училището е имало само трима директори. Винаги съм казвал, че най-важното е да се пази авторитетът на училището. Аз винаги се радвам на всеки успех на нашите ученици. Но за да има добри резултати, трябва да има и конкуренция- тя ражда големите успехи. Трябва да има и традиции. Затова за мен нашето училище си е Математическата. Това е. В основата е и трябва да остане математиката. И нашият девиз: "Осмели се да мислиш самостоятелно". В Математическата учат умни и талантливи деца и е важно да се чувстват свободни в своите избори. Много им се радвам", казва Георги Иванчев.

"Завършването на Математическата предопредели моето бъдеще. Първоначалното ми намерение бе да кандидатствам българска или чужда филология. Но при дипломирането ми през 1978 година решението ми категорично бе физика и математика. Това бяха двата учебни предмета, по които се чувствах най-добре подготвена и имах желание, бих казала дори амбиция, да покажа, че това е моята територия. Завърших университета и започнах работа като учител в моето училище. Сега съм негов директор. Искам моята следа като ръководител да се запомни с това, че моите усилия винаги са били в посока да надграждам онова, което наследих от управлявалите училището преди мен. И с това, че моят модел на управление е пръв сред равни. Аз работя за Математическата от 1983 година. Зная как протича един учебен ден както за децата, така и за колегите.

Искам да ме запомнят като един либерален директор, чиято врата винаги е била отворена за техните проблеми. Винаги ще защитавам позициите на нашето училище, на нашите ученици, на нашите учители. Директорското място на едно общинско училище е изключително голяма отговорност, най-важната част от която са животите на 534 деца и 52-ма възрастни, които всеки ден влизат в училището. Почти нямам лично време. Защото, наред с преките ми административни задължения, много искам да съм част от всеки празник, всяко състезание, всяка обществена проява на нашите ученици. Вярвам, че си струва. Виждам бъдещето на Математическата като едно модерно и иновативно училище, с учители, които са изключителни професионалисти и пълно с най-прекрасните и най-умните деца от нашия регион", казва пред шестокласничката Александра Венелинова директорът на ППМГ "Екзарх Антим I" Видин Румяна Петрова.

"Горда съм, че съм част от голямото семейство на Математическата. Като възпитаник на видинската математическа, имам много спомени. Ние растяхме с увереността на нашите родители и учители, че сме ученици в най-доброто училище на Видин и това ни помагаше да успяваме. Много хора от моя випуск и от випуски, които познавам, са се наложили в своите професии. И аз вярвам, че важна част от техния успех е нашето училище. За мен бе съвсем естествено да избера учителската професия. И то точно математиката. Защото математиката е велика наука. Тя развива логиката, мисленето, общата култура. В математиката е духът на нашето училище. Това винаги е било в мен. Сега, като учител, постоянно ме зарежда контактът с децата. Сред тях се чувствам жизнена и млада", с усмивка връща лентата назад заместник директорът Женя Спасова и с удоволствие отговоря на въпросите на петокласничката Лилия Боянова.

"Животът е много разнообразен,когато работиш с деца. Самата аз бях тиха,изпълнителна и отлична ученичка.Завърших с пълно отличие Гимназията. Голямата ми мечта бе да уча медицина,но в последствие реших да следвам математика-педагогически профил и така вече 36 години преподавам в моето училище. Много обичам професията си и съм изцяло отдадена на нея", признава пред Надя Паскова Агнеса Гергова.

"На сегашните ни ученици пожелавам да са по-малко в интернет и да общуват повече. Учител в Математическата гимназия съм от 1991 година. Това е моето училище и защото съм негов възпитаник. Към математиката ме насочиха моите учители, за жалост вече покойници, Борис Марковски и Здравко Петров-Културиста. През онези години имаше много предизвикателства, пред които нашите преподаватели ни изправяха. Като задачата за построение с линийка и пергел на трисекциен ъгъл, която и до ден днешен не е решима. Но ние тогава си вярвахме и опитвахме! Е, не я решихме... Но както решените, така и нерешените задачи развиват ума и дават онзи важен опит, който после в живота ни помага да избираме най-подходящите решения и най-добрия изход, независимо от това колко сложни са ситуациите, в които попадаме. Затова толкова много държим на математиката в училище", споделя Валери Цветков, учител по математика.

"За мен училището е моят втори дом. Учих в МГ от 4-ти до 11-ти клас. Израснах в това училище- психически, духовно, емоционално и се изградих като личност. Още от тогава обичам да се забавлявам, да обменям позитивна енергия с хората, да обменям опит и знания. Това, което ме влечеше най-много, което будеше страст, емоция, ентусиазъм и интерес в мен, бяха областите математика и програмиране. В нашето училище програмиране започна да се изучава в 8-ми клас като кръжок. Това беше нашето тайно малко общество, в което всички имахме общи и странни интереси. Пред мен се откри сякаш един нов свят, но нямах и представа, че това ще бъде един ден моята професия. Като учител по информатика в нашето училище започнах работа през 2004-та година. Странно и леко неудобно ми беше, че доста от учителите, които са ми колеги, са били мои учители. Отначало ми беше неудобно да се обръщам към тях като с колеги. Но много от тях ми помагаха и ми даваха насоки, обменях опит и постепенно осъзнах, че съм станала част от едно огромно семейство", продължава спомените на своите колеги Даниела Цветкова, учител по информатика.

"Математическата предопредели избора ми на професия- математиката да бъде мое бъдеще. Като ученик имах възможност да се занимавам и в учебните часове, и в извънкласните форми с нещо, което обичах и обичам- математика. Помня и сега моите учители по математика- Йордан Илиев и Здравко Петров, които оказаха силно влияние върху мен. Имам много спомени от онова време. Искам този дух на истинска отдаденост да се запази и в учителите, и в учениците. Ние- учителите, даваме всичко от себе си. Но какво бъдеще ни очаква зависи от сегашните ни ученици", лаконичен е Тома Георгиев.

"Учителството е ежедневно предизвикателство. За математиката и за учителската професия ме запали моят учител Здравко Петров-Културиста. Когато бях ученик в Математическата, на нас ни беше интересно да ходим по състезания, харесваше ни да побеждаваме, да сме първи. Искахме и ние така да подготвяме отбори, които да са победители. Мисля, че човек се ражда преподавател. Но това, което не може да се предвиди, е че не всички ученици са с еднакви амбиции. Не казвам, че установяването на този факт е разочароващо, но беше едно от очакванията, които не се случиха... Може би учителството е по-скоро едно трудно предизвикателство. Всеки ден търсиш. Очакваш. Намираш, или не... На следващия ден продължаваш. С учениците е като със задачите. Когато решаваш една задача, се стремиш да разгадаеш замисъла на точно този, който я е измислил. Защото този, който е измислил задачата, я е измислил, за да те затрудни и да те предизвика. Затова откриването на решение е удоволствие", така Емил Стоянов- Випуск 1976 на МГ, сега учител по математика, тълкува страстта към търсенето на верните решения.

"Имах най-добрите учители по математика. В МГ учих от 4 до 10 клас. За мен професионалното ми ориентиране направиха учителите ми по математика- госпожа Паскулова, а след това Тома Георгиев, Роза Георгиева и Христина Начева. Те оставиха в мен толкова трайна следа, че и след завършването на университета, когато започнах работа като учител по математика, аз се опирах, а и до сега се опирам, на всичко онова, което зная от тях. Това, което те са ми дали, намира място в ежедневната ми работа и до днес. Този дух на приемственост е едно от най-ценните неща, които бих искала да се запазят в нашето училище", признава Емилия Петрова, учител по математика.

"Много ми харесваха часовете по математика, защото в тях се чувствах силна, знаеща, можеща. Завърших МГ през 1985 година.Помня много забавни случки, искрени разговори с приятели, бригадите, военното обучение, екскурзиите. Математическата гимназия ми даде знания в много области на науката, които после ми помогнаха в следването ми като инженер по микроелектроника. Когато влязох в Математическата гимназия като учител по информатика и информационни технологии, бях много щастлива, но и малко притеснена, защото тук знаех, че ще се срещна с мои преподаватели, които са на високо професионално ниво. Заниманията по роботика за децата са голямо преживяване- една хубава привилегия да се забавляват и да усвояват нови знания. За мен това е бъдещето в образованието. Виждам нашето училище след 10 години така: учениците са без раници, идват само със своите таблети; учителите също работят онлайн на интерактивна дъска. Виждам училището със слънчеви панели, много зелени площ и модерни спортни съоръжения", мечтае Малинка Митова, учител информационни технологии в един споделен разговор със седмокласничката Десислава Олегова.

"Математическата ни научи да бъдем мислещи хора. Завърших МГ през 1982 година. От ученическите си години имам много спомени, но бих искала да разкажа за нещо, което сегашните ученици нямат като преживяване- военните обучения след 10 клас. Те се провеждаха в специално изграден за това комплекс край село Дружба. Помня и до сега обученията за боравене с истинско оръжие в полеви условия, които ни създаваха навици за ред и дисциплина. Защото когато се работи с истинско оръжие не може без дисциплина. Пазя си снимка, на която се вижда, че съм един от отличниците на учебните стрелби. Но тези занимания бяха и време за забавления, вечерни дискотеки под открито небе, много смях в общите помещения, в които живеехме в продължение на почти месец. Пазя много спомени от учебните часове, от нашите преподаватели, някои от които за жалост вече не са между живите... Най-ярки са спомените ми от часовете по биология, химия, физика, математика. А човекът, който ми повлия най-много, бе учителят ми по биология, тогава ги наричахме "другаря и другарката", Дамянова. И, разбира се, учителят ни по физическо Ракаджиев", разказва пред Михаил Николов от 7 клас Цецка Асенова, учител по биология и здравно образование.

Точка на днешния шарен многогласен разказ за живота на Математическата слага Емил Андреев, учител по математика и информатика. Въпросите към него задава Калоян Трифонов от 7 клас.

"Училището е това, което възпитава, не компютърът. Първата ми връзка с нашето училище е от годините 1981-1984, когато бях ученик в МГ. По мое време кандидатствахме по 5-6 човека за едно място. Всеки искаше да се докаже, да научи и покаже наученото, да бъде полезен и забелязан. Знаехме защо всеки ден ходим на училище. Кандидатствах с математика воден отново от идеята, че това ми се удава най-добре и ме радва като заниматие. Приеха ме в Пловдивския университет, специалност математика и информатика. Вече имаше наши, български компютри- "Правец" и се търсеха специалисти, които да работят с тях. Имаше и скептици, които не можеха да допуснат, че машини ще могат да правят това, което правят математиците- да решават задачи. Сега всички знаят що е това програмиране, но тогава се слагаше началото и имаше много въпроси, дори недоверие. Завърших следването и започнах работа като учител. Първо в Сливен за една година, а от 1993 вече във Видин, в моята Математическа гимназия. И така, ден по ден, вече 25 лета... Вярвам, че училището е това, което възпитава, не компютърът. Бъдещето си представям с усмихнати преподаватели, които посрещат децата и работят с тях в училище, а не безстрастни машини..."