За лятото, като време за четене

"Но това е ужасно! - извика Фродо. - По-страшно от най-лошото, което си представях след твоите намеци и предупреждения. О, Гандалф, най-добри ми приятелю, какво да правя? Защото сега наистина се боя, Какво да правя? Каква жалост, че Билбо не е използвал възможността да прониже онова гнусно създание!
- Жалост? Да. Жалост е удържала ръката му. Жалост и Милосърдие: не удряй без нужда. И той бе щедро възнаграден, Фродо. Бъди сигурен, че злото го засегна тъй слабо и той успя да избяга само защото властта му над Пръстена започна така. С жалост.
- Съжалявам - каза Фродо. - Съжалявам, но се боя и не изпитвам никаква жалост към Ам-гъл.
- Не си го виждал - подхвърли Гандалф.
- Не съм и не желая да го видя. Не мога да те разбера. Да не би да искаш да кажеш, че ти и елфите сте го оставили жив след всичките му ужасни дела? Сега поне той е зъл като орк и с нищо не се отличава от враговете. Смърт заслужава.
- Заслужава! Да, съгласен съм. Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им го върнеш? Тогава не бързай да си играеш със смъртни присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата."

Разпознахте ли текста? Откъс от любимата на малки и големи съвременна вълшебна приказка "Властелинът на пръстените". Звучи необичайно- хем приказка, хем вълшебна, пък съвременна... Защото приказките трябва да са стари, нали? Е, не винаги е така. Историите за доброто и злото, за белите и черните воини, за любовта, скръбта, вярата, волята, мечтите- са вечни. Прекрачваме в този друг свят през страниците на книгите.

"Децата ще проявят интерес към четенето, ако ни видят нас с книга в ръка. Ако им разкажем някоя интересна история, която сме взели от обичана от нас книга или от филм. Любовта към четенето може да се запали от всичко. Това е много субективно. Както и интересът към определена тематика или жанр. За мен голямото четене започна от филма "По следите на капитан Грант", руско-българска продукция от 1986 година. След филма прочетох книгата и от нея тръгна моят интерес към книгите с приключения, история, фантастика... Може би ако говорим с децата за книгите, които ние сме чели, ако им ги покажем, ако им посочим любими места в тях, ще събудим любопитството им и ще ги провокираме да прочетат тези книги. Защото да, има и произведения, които децата трябва непременно да познават. Но едно е задължителният списък за училище и съвсем друго детето да поиска да прочете определена книга просто защото му харесва. Когато това се случи, значи сме успели. Важното е да не се отказваме и когато успеем да отключим у децата интерес към четенето, да продължим да помагаме в избора на заглавия, докато у младия човек се формират ясни лични вкусове и предпочитания", коментира своите наблюдения от библиотеката и от живота Валя.

"Дори едно изречение да ме грабне в една книга, значи си е струвало да я прочета цялата", признава Валя.

"Четенето, всяка книга е врата към нов свят. Ако искаш да пътуваш в миналото- това е начинът. Ако искаш да преживееш любовна история- това е начинът. Ако искаш да видиш приказни същества- джуджета, елфи, вампири, създания от други Светове- това е начинът. Ако искаш да надникнеш в бъдещето- това е начинът. Ако искаш от сърце да се посмееш, пак това е начинът. И най-добрият филм не може да ти даде тези възможности. Колкото и добре да е направен, колкото и известни актьори да участват в него, каквито и визуални ефекти да има. Той не ти позволява да си част от това сътворяване на един различен свят, защото ти дава готови картини. Филмът ти отнема възможността ти сам да изградиш образите. Само четенето те прави равен с автора. Само чрез четенето се "вмъкваш" в мислите и чувствата на героите. Затова всеки път към книгата е добър, стига читателят да открие в нея нещо за себе си. Книгата е приятел, когато си самотен. Книгата ни учи да мечтаем смело, без ограничения", казва Валентина Вълчева.

Да, всеки път към книгата е добър, стига да открием в нея нещо за себе си. Пътешествайте, мечтайте, бъдете герои, бъдете смели, силни, красиви. Прекрачете заедно с децата през вълшебния праг към други светове. Може би там ще бъдем всички по-добри хора. И със сигурност след това по-добре ще разбираме децата си.

Препоръките на Валентина Вълчева за най-малките читатели, от възрастовата група от 7 до 10-годишна възраст, започват с "Патиланско царство" на Ран Босилек.

И, разбира се, включват още няколко вечни книги- "Приключенията на Лукчо" на Джани Родари, "Пипи Дългото Чорапче" и "Емил от Льонеберя" на Астрид Линдгрен, "Приключенията на Незнайко" на Николай Носов и "Белият Бим, черното ухо" на Гавриил Троеполски.

Като вечни класики в приключенския жанр Валя припомня заглавия като "Стас и Нели" на Хенрик Сенкевич, "Винету" на Карл Май и книгите на Жул Верн "Децата на капитан Грант", "Капитан Немо", "Пътешествие до центъра на Земята", "Тайнственият остров", "Около света за 80 дни".

Стане ли дума за фантастика, не може да не се върнем при "Момиченцето от Земята" на Кир Буличов, но не може и без по-новите фентъзи истории- "Хари Потър" на Джоан Роулинг, "Властелинът на пръстените" на Джон Толкин, "Пърси Джаксън" на Рик Риърдън.

За по-големите момичета и момчета, наред с дългите списъци с произведения, които ще изучават в училище, Валя препоръчва на обитателите на ТийнВселената да се запознаят с героите от "Вчера" и "Ангели небесни" на Владо Даверов.

Всички заглавия можете да видите в статията на Валентина Вълчева "Книгите, които децата ни ще обикнат", а целия ни разговор с нея чуйте в прикачения звуков файл.