104 години от обсадата на Видин и защитата му по време на Междусъюзническата война

Обсадата на Видин през юли 1913 г. е неуспешен опит на сръбски войски да превземат града  по време на Междусъюзническата война, припомнят от Общината. С настъпването към Видин, командващият Тимошките войски предлага на генерал-майор Кръстьо Маринов да предаде крепостта, тъй като всяка съпротива била безсмислена. На това предложение той отговаря: 

„Учил съм да превземам крепости, но не и да сдавам.”

От 10-ти до 15-ти юли сръбските войски обсаждат Видинската крепост. Градът е отбраняван от 3000 опълченци и 1200 редовни войници с общо 52 оръдия, повечето от които остарели и с недостатъчно боеприпаси. На 14 юли сърбите започват артилерийски обстрел на укрепленията и на самия град. Българският комендант Кръстьо Маринов отхвърля на два пъти предложения да се предаде.

Атаките продължават три дни без успех. През това време защитниците се отбраняват със сетни сили. Мнозина от тях са ранени, но не напускат бойното поле. Те се превързват един друг и отново заемат своята позиция, защото най-силното оръжие е техният дух.

В този момент в Букурещ продължава работата си Букурещката посланическа конференция. На нея, за да поддържат претенциите си за Видин, сръбските делегати твърдели, че техните войски са го превзели. Това твърдение е оспорено от нашите делегати. За да проверят кой владее Видин, на 18-ти юли от гр. Калафат пристигат двама румънски офицери. Лодката им с бяло знаме е забелязана от телефонистa-доброволец Соломон Аладжем от наблюдателния пункт в крепостта „Баба Вида”. Той веднага уведомява майор Стрезов, който ги посреща и ги води при коменданта на Видинския укрепен пункт – генерал-майор Кръстьо Маринов. На запитването им кога ще падне крепостта, той отговоря: 

„Докато съм жив аз и тези инвалиди около мен, сръбски крак няма да стъпи във Видин.”

Дори след сключеното примирие, сръбските войски отново атакуват северния сектор на крепостта, но неуспешно и са принудени да се оттеглят.^.

Градът ни е спасен и запазен в пределите на страната ни, благодарение на отличната организация и на високия боен дух на българите, на готовността на всеки един от защитниците да заплати с живота си, но да защити Видин.

В страниците на историята ще остане запечатан подвигът на 20-те доброволци пред настъпващите по шосето от Кула за Видин сръбски войски. С цел да бъде забавено сръбското настъпление, знаейки, че отиват на сигурна смърт, те се скриват в една къща в с. Войница и очакват противника. Когато сърбите настъпват уверено, откриват огън срещу тях. Възниква хаос и безпорядък в противниковите редици. Вбесени от сполетялата ги изненада, сърбите запалват цялото село. Деветнадесет от тези смели герои загиват, само един успява да се спаси по чудо с множество рани. Но целта е постигната и сръбското настъпление към Видин е забавено.

Подобен е и подвигът на музикантите от оркестъра на видинския гарнизон, които се включват в сраженията и дават жертви на бойното поле, допълват от Община Видин.