Една заръка, един завет

"Майка ми е била в първи клас, голямата му дъщеря е била в четвърти клас, а вуйчо ми- на 1 година- не го помнят, но когато са се връщали хора от фронта, са разказвали... Доколкото знам, е бил войнствен, човек, който е обичал службата си, и се е издигнал до чин подпоручик... Подвигът му заслужава поклон, рядко има такива хора, които се прекланят пред славата, "главата си дават" за България- да остане жива и да просъществува. Той е бил човек на честта- загинал е с името България на уста, но не се е предал... Може би, ако имаше късмета да влезе във войната, щеше да се бие докрай с оръжие в ръка, да води ротата си и пак да загине..."

"Само ще попитам: Къде си, Битоля? Къде си, Македонийо? Къде е кръвта на дядо ми? Кой от нас би го направил днес- по какъв повод и как? Къде е тая Битоля, за която той си даде живота? Продадоха, спазариха, сложиха България на колене... От нас зависи да не допуснем това да продължава..."

От нас зависи, но вярвам, че и днес ги има онези малки искрици, от които лумва големият огън. А паметникът в Ново село ще напомня на поколенията за подвига на подпоручик Иван Тодоров. Мраморната плоча е дарена от един родолюбив българин- проф. Иван Гаврилов, който бе изпратил обръщение към наследниците, със заръката да съхранят безрезервната любов на своя дядо към Отечеството, което е бранил с цената на всичко, и да я предадат на деца и внуци.

И да помнят героя.... Да помнят думите му- "Главата си давам, България не давам"!... Да живеят достойно и да направят своя избор, така, както Иван Тодоров го е направил преди 100 години!
В името на България!
Поклон!

.............
Как се случи паметната плоча?
В началото бе историята, която помни внучката на подпоручик Иван Тодоров- баба Ефросиния Барзова. Разказа я Светла Бондова. Прочитайки, проф. Иван Гаврилов, родолюбец, известен със своята дарителска дейност, е впечатлен от заветните думи на героя, и решава да ги увековечи върху камък. Дарява плочата, а Иво Иванов от чета "Тимошки хайдути" и Радио ВИДИН посредничат. Следват около два месеца подготовка, в която дейно участие взимат представители на Община Ново село, а Иван Базов- председател на читалище "Земеделец", заедно със Светла Бондова, издирват наследниците и ги събират, за да могат всички заедно да сведат глави пред паметта на героя. В паметния ден наследниците получиха като подарък родословното дърво на фамилията и диск с филм за срещата на децата с баба Ефросиния Барзова, на която за първи път чуват разказа за подвига на Иван Тодоров.

Не са ли това малките стъпки по големия път към обезсмъртяването на тези, които са дали живота си - за всички нас, за нашата България? Или пък малките искрици, които ще извадят от пепелта забравените?

От нас зависи...