Тази година получихме 45 номинации в шестте категории- четири положителни за награди "Златен ключ" и две категории за антинагради, в които връчваме "Катинар" за институция, която не изпълнява задълженията си по Закона за достъп до обществена информация и "Вързан ключ", която даваме за най-абсурдна практика или смешно и абсурдно решение по заявление за достъп до информация. Номинациите приемаме през цялата година. Тези 45 номинации, които събрахме тази година, съдържат и две колективни номинации за институции и ако броим всяка една поотделно, номинираните надхвърлят 120", обясни Диана Банчева, координатор на Програма Достъп до информация.
Сред номинираните тази година за антинаградата "Катинар" 52 институции, които не са отговорили на електронно подаденото заявление и нямат секция "Достъп до информация", са Общините Грамада, Чупрене, Брегово и Димово от област Видин, както и монтанската Община Якимово. Иначе абсолютен лидер по показателите за прозрачност в цяла Северозападна България е Община Белоградчик. В дъното на годишната класация, освен номинираните за антинагради Общини, са Регионалното управление на образованието във Видин, Полицията и Областната дирекция по земеделие във Враца, Полицията и Регионалното управление на образованието в Монтана, Регионалната дирекция по горите в Берковица.
"Може да се каже, че за тези 17 години, от когато имаме Закон за достъп до обществена информация, развитието е в положителна посока. Все повече институции узнават и усвояват задълженията си да бъдат прозрачни. Въпреки това обаче много институции още не са осъзнали това задължение, а други са го осъзнали, но съзнателно не желаят да бъдат прозрачни и отчетни пред гражданите, защото нямат достатъчна мотивация за това и защото може би имат какво да крият. Тук говорим за институции, които боравят със сериозни обществени средства, с фондове на Европейския съюз. Ние обаче вярваме, че гражданинът е суверенът в демокрацията, включително и според българската конституция, и заради това той има правото на тази информация, има правото институциите да му се отчитат какво са свършили и да бъдат максимално прозрачни. Необходим е мощен натиск по отношение на Държавата и нейните институции, необходима е повече прозрачност. Това, което липсва в момента, е контрол върху това как институциите си изпълняват задълженията. Някои институции се смятат за недосегаеми и колкото и да е странно това не е например Министерският съвет, който е главата на изпълнителната власт, а по-малки институции- като Общините. Проблемът е, че предвидените в Закона санкции не са ефективни, защото не е предвиден механизъм за тяхното налагане. Излиза, че кметът трябва да накаже себе си, министърът трябва да накаже себе си...", обясни Александър Кашъмов.
"В България съдът се оказва най-ефективният контрол за прилагане на Закона за достъп до обществена информация. Съдебната практика в това отношение е много позитивна. Според статистиката повечето дела срещу откази за предоставяне на информация се печелят от гражданите. Това означава, че институциите в повечето случаи незаконосъобразно и неоснователно отказват информация. Хубавото в тази ситуация е, че съдът, като една независима институция, се оказва гарант за защита правата на гражданите. Но ако самата изпълнителна власт не се заеме "да си почисти градинката", то съдът, Програма Достъп до информация, силното гражданско общество не са достатъчни, за да може наистина Държавата да бъде прозрачна, отчетна и в крайна сметка да се крадат по-малко пари. Съветвам хората да упражняват правата си. Институциите са длъжни да им отговарят в 14-дневен срок. Заявления могат да се подават писмено, чрез електронна поща без подпис, законът позволява да се иска и устно информация. Институциите са длъжни да отговорят и могат да откажат информация само по изключение, но дори и тогава хората имат право на жалба в Съда при евтин съдебен процес- 10 лева е държавната такса в момента."
Село Златия се намира в Северозападна България и е част от община Вълчедръм. Разположено е на брега на река Цибрица, а река Дунав е на разстояние 5 км от селото. аселеното място е разположено в Златията, известна като една от най-плодородните местности в България. По исторически данни селото е създадено около 1800 година от власи,..
Конференцията "България на прага на Еврозоната" събра ключови фигури от света на финансите в София. БНБ и Министерство на финансите организираха събитието д ва месеца преди страната ни официално да приеме еврото. България е готова за бъдещето си, подчерта министър-председателят Росен Желязков . "Нашата цел не е присъединяването към еврозоната,..
Българите продължават да се чувстват едни от най-бедните в Европейския съюз, показват данни на Евростат за 2024 г. Според изследването 37,4% от хората в страната определят себе си като субективно бедни - т.е. смятат, че доходите им не им позволяват да живеят достойно. Това поставя България на второ място в ЕС след Гърция, където цели..
Проектобюджетът на държавата за следващата година е публикуван на сайта на Министерството на финансите късно вчера. Предстои да бъде внесен в парламента. Той ще е първият, изготвен в евро. Предвижда приходи в размер на 51.4 млрд. евро и 55.1 млрд. евро разходи. Дефицитът ще остане в рамките на 3% от БВП (брутния вътрешен продукт). Минималната..
Решения за отключване потенциала на регионите дават от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Експертите посочват, че България бележи устойчив икономически напредък през последните 25 години. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателна способност се увеличава от 28% от средното ниво за Европейския съюз през..
Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..
75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..