Александър Руденко: "Всички трябва да се стремим към духовността"

"Този град много допада на моята душа, както и България. Тя е съразмерна с душата ми. Добре е да живееш там, където те води душата, а душата ме води към Видин."

Преди няколко години Александър Руденко е награден с Международната Ботевска награда от община Враца за превеждането на  стихотворенията  на Христо Ботев на руски език.

Целият живот на Александър Руденко е свързан с творческа дейност. На 16 години публикува стихове във вестник "Московский комсомолец". След като успешно издава  няколко стихосбирки,  през 1987 година е приет в Съюза на писателите на СССР, но за своя първа зряла поетична книга смята стихосбирката "Избрано" от 1994 г. След нея излизат негови книги с т.нар. "палави" поеми: "Бардак" (1998), "Старец" (2001), "Триада на приключенията" (2002); "Избрано" (2003), "С луна върху крилото. Мистична поезия". През 2004 г. в издателство "Анхира", София излиза стихосбирката му "Столетни вълни" в превод на българския поет Андрей Андреев . Има 24 издадени книги, включително 10 стихосбирки, 2 прозаични и др.

В момента Александър Руденко подготвя своите 5 тома "Избрани творби". До сега са излезли първи том със стихотворения и втори том с поеми. Третият том ще съдържа също поеми, в четвъртия том ще бъде публикувана прозата, а петият том ще включва избрани преводи. 

В началото на ноември пред видинска публика Александър Руденко представи второто преработено и допълнено издание на книгата си "Иванка – жена ми, магесницата", сега преработено и допълнено и  с ново заглавие "Мистерията Иванка". Според автора причината за продължението на първата книга е тази, че много малко неща е успял да каже в нея. Части от новата книга той публикува в Ню Йорк  във вестник "Новое русское слово" от брой в брой.  И тези публикации предизвикват огромен интерес . Преди три години излиза книгата в Русия под заглавието "Иванка – да познаваш и да изцеляваш". Преводачката Антоанета Дилинска смята второто издание  за абсолютно нова книга, която е "огнена и пари, защото е книга за живота.Тя не е просто книга, тя е много талантлива. Интересна е поради няколко причини – защото е разказ, представен  по невероятно открит и  прям начин, нещадящ себе си и допуска читателя да съкровените неща от живота  си. Едновременно с това присъства чувство за хумор, самоирония. От друга страна става дума за трима събрани по закона за аналогиите- поета с огнена духовна енергия, Иванка – лечителка, отстояваща в живата си знанието, че човек е духовно същество и е призван да донесе повече ползи на хората и го прави с девиза на богомилите "Изгори, за да светиш".  И техният син Анатоли, който с дарбата на баща си - словото и с любовта, която майка му предава като енергия, е човек на духа. Създава ново духовно учение и развива този потенциал."

"Аз съм човек невярващ, съмняващ се, аз съм материалист. Разбрах, през всичките тези години, че има по фина материя от тази, която ние можем да пипнем с ръце" – споделя Александър  Руденко.

Самият автор споделя, че една от неговите любими творчески дейности е преводачеството. В момента, обаче той превежда за удоволствие "защото това е престанало да бъде професия, за съжаление. За удоволствие преведох и целия Ботев, и за удоволствие издадох и тази книга  "Мистерията Иванка". 

Стиховете на Ботев от български на руски се превеждат "невероятно трудно", но Александър Руденко се е справил перфектно. Слушайки в превод на руски  стихотворението "Хаджи Димитър",  оставаме с впечатлението, че сме го чули в оригинал, на български, без да се загуби спецификата и духа на Ботев. За Александър Руденко най-силното стихотворение на Ботев е именно "Хаджи Димитър"  и той с патос и силна емоция го рецитира за слушателите на Радио Видин.

За да бъдеш добър преводач трябва да имаш талант за това нещо, обяснява Руденко. Майторството това е проява на таланта. Не можеш да станеш майстор, ако нямаш дарба - и добавя, че самият той се е почувствал майстор едва след 40 години. Дотогава е бил чирак.

"Бях много самонадеян по-рано. И се мислех за майстор. А всъщност  бях само чирак. На 40-годишна възраст усетих, че словото ми се поддава, че мога всичко. Сега пък пиша много трудно. Не мога да си позволя да напиша нещо слабо и посредствено. Затова по някой път върху едно стихотворение работя две-три седмици. От първите ми книги са останали 15-16 стихотворения, от които не ме е срам сега. Макар че за ония книги тогава бях приет в Съюза на писателите. Но вече имам друго ниво на разбиране."

Много трудности и пречки  има Руденко в  житейския си път, той ги нарича "неразплетени възли". Да има ги възлите, но той винаги си признава грешките. "И  не трябва да се задълбочаваме в тези неща, защото има хора, които се самоизяждат по такъв начин."

"Хубаво, и аз се чувствам виновен за много неща, но не си позволявам да се задълбочавам в тия мисли. Хубаво е все пак да се обърнеш назад и да прецениш някои неща и да продължиш. Пак ще правим грешки.Но  всеки сам трябва да си изживее грешките", размишлява авторът.

Като  най-важни неща в живота си Александър  Руденко  определя децата и творчеството. На първо място са децата, защото творчеството вече донякъде е зад гърба му, вече е създадено. Усъвършенства творчеството си. Чувства се отговорен за децата си, които са все още малки  – за Богдан и Алек. Опитва се да полага повече грижи за тях. "Бих искал да ги науча на доброта и да стоят здраво на краката си в този живот." – казва той като отговорен родител. Спомня си за своя баща, военен летец, изключително  смел и изключително  добър човек, с когото е започнал да се разбира едва, когато е станал зрял мъж. Може би така ще стане и с неговите деца.

А мнението му за политиката: "Смятам че един писател не трябва да се занимава с политика. Започне ли един писател да говори за политическите си убеждения, става смешен в очите на хората"

Според него животът на обикновеният човек  е еднакво труден  и в Русия, и тук, в България. Но от всички проблеми човек може да се спаси в приятелството. Александър Руденко смята, че няма много приятели, но пък те са истински.

"Трябва да се опитаме да не вършим гадни неща и да сме по-далеч от злото. Всички трябва да се стремим към духовността, да не говорим само за ядене, за това колко ни е трудно и че нямаме пари." – обобщава в края на разговора ни писателят, и отправя своето искрено пожелание към хората от нашия Северозапад – да са  здрави и да имат късмет.